Решение № 4862 от 17.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4862 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110105741 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът ... е предявил установителни искове против Б.П., при твърдения, че по силата на закона, като собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабден имот, находящ се на адрес- : гр. ., аб.№.., като е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за период от т 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. в размер на 5449,53 лева, не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи фактури, поради което и дължи мораторна лихва от 15.09.2018г. до 09.09.2021 г. в размер на 1 043,98 лева, а по силата на чл.36 ОУ, дължи и главница от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 57,75 лева за дялово разпределение, както и мораторна лихва от 01.10.2018г. до 09.09.2021 г. в размер на 12,02 лева. В исковата молба се твърди, че ответникът е ползвател на имота, както и че по силата на разпоредбата на чл.153 ЗЕ, доколкото всеки титуляр на вещно право на ползване или собственик, е клиент на ТЕ за битови нужди. Ищецът твърди, че издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и ответникът е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява установителни искове за сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова полза заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по заповедта, срещу която своевременно е подадено възражение.

Ответникът, в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че оспорва твърдението на ищеца, че с ответника е възникнало правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди. Сочи се, че липсва договор между ЕС и ищеца, налице е предоставяне на услуга, без съгласието на потребителя.

1

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно по делото, че по делото между страните, доколкото това твърдение не се оспорва изрично, че за топлоснабденият имот е бил собствен на Е. П. и А., които са починали преди исковия период и са оставили като свой единствен наследник по закон – ответникът, както и че за период 5.2017г.- 4.2018г. ищецът е издавал прогнозни фактури, на стойност 1466,19лева, които след изготвяне на дялово разпределение от третото лице, през 7.2018г. са сторнирани, и е издадена една обща фактура, за целия отоплителен сезон, на стойност 1596,28 лева; за период 5.2018г.- 4.2019г. ищецът е издавал прогнозни фактури, на стойност 1562,90лева, които след изготвяне на дялово разпределение от третото лице, през 7.2019г. са сторнирани, и е издадена една обща фактура, за целия отоплителен сезон, на стойност 2005,72 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото се установи от нотариален акт № 103/1972г., че имотът е придобит в собственост от Е. П. и А., които са починали преди исковия период и са оставили като свой единствен наследник по закон – ответникът. Неоснователно е възражението на ответника, че вземането на ищеца е непоискана доставка. Видно от представените от ищеца протокол от 2001г., през тази година ЕС е взела решение да премине към извършване на дялово разпределение, и е сключен договор за извършването му с третото лице. Към протокола за ОС на ЕС е приложен списък с етажните собственици, като името на Е. П. фигурира , 2 посочени са 6 разпределители, 6 вентили, като е положен подпис на собственик.

Следователно, с откриване на наследството, ответникът е встъпил в правоотношението, възникнало между ищеца и неговите наследодатели.

Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като размерът на претенцията на ищеца се установява от представените извлечения от счетоводни документи, както и от представените документи от трето лице – помагач,които установяват отчети за исковия период, с положен подпис на потребител. В имота ца целия исков период е ползвана енергия за отопление, както и е начислявана топлинна енергия от щранг лира, с посочена мощност.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от КЕВР на 27.6.2016г.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в 3 договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.

Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й.

С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите фактури е основателен, а възражението за нищожност на общите условия - неоснователно.

По възражението за давност.

От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.

Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада в забава с изтичането на този срок

. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и 4 различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след 7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Обстоятелството, че ищецът е издал кредитни известия за текущите задължения и една обща фактура за реално дължимата стойност, е неотносимо към теченето на давностния срок, защото противното разбиране би означавало давността да тече от извършване на извънпроцесуално действие от кредитора, като същевременно давността е санкция за неговото бездействие. Следва да се посочи, че настоящият състав, при постановяване на решението си, съобразява постановените по същия въпрос от въззивна инстанция съдебни решения по този въпрос, с които е отговорено на въпроса – решение № 2028-12.3.2020г. по в.гр.д.№ 13819-2019г. на Втори Б състав, решение № 1779-5.3.2020г. по в-гр.д.№ 6296-2019г. на Четвърти Д състав, решение № ***г. по гр.д.№ 5588-2019г. на Четвърти Д състав, Решение № 4724 от 26.06.2019 г. по в. гр. д. № 15597 / 2018 г. на Възз. III-б. Състав и други, като въз основа на трайната практика на СГС, изменя собствената си практика по спорния въпрос.