Определение № 1923 от 23.06.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2844/2024
- Вид
- Определение № 1923
- Подписан
- 23.06.2025
- В сила
- 23.06.2025
- Състав
- Росица Божилова, Анна Ненова, Татяна Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2, т. 13 · Закон за марките и географските означения
- чл. 85 · Закон за марките и географските означения
- чл. 85, ал. 2 · Закон за марките и географските означения
- чл. 85, ал. 3 · Закон за марките и географските означения
- чл. 88, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
- чл. 89, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
- чл. 89, ал. 2 · Закон за марките и географските означения
- чл. 90 · Закон за марките и географските означения
- чл. 93 · Закон за марките и географските означения
- чл. 97, ал. 4 · Закон за марките и географските означения
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1923 гр. София, 23.06.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Божилова
Членове:
Анна Ненова
Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002902844 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Търговско-производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“ срещу решение № 478 от 16.07.2024г. по в.т.д. № 328/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 101 от 18.01.2024г. по т.д. № 2284/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Хисар Милениум“ ООД иск с правно основание чл. 93 от ЗМГО за установяване, че бутилираната от дружеството минерална вода от находище „Старо Железаре“, село Старо Железаре, община Хисаря, област Пловдив, сондаж № 2 и сондаж № 4, не притежава качествата и особеностите на „Хисарска минерална вода“.
Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. Неправилен е изводът на въззивния съд, че естествените флуктуации на водата следва да се отчитат като стойности, отделно от/извън референтните стойности по отделните показатели, съдържащи се в издадената заповед на централното ведомство (Заповед № РД-1012/27.09.2004г. на Министерството на околната среда и водите), издадена на основание чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (отм.). При позоваване на Директива 2009/54/ЕО на 1
Европейския парламент и на Съвета, касаторът прави извод, че чрез посочване на референтни стойности на отделните показатели от състава на натуралните минерални води, а не чрез фиксирани и константни величини, се постига отчитането на естествената флуктуация на водата. Недопустимо от въззивния съд са били разширени границите на географското място. С посочената заповед от 27.09.2004г. са били определени границите на находището на минерална вода „Хисаря“, гр. Хисаря, а ответникът добива минералната вода в находище „Старо Железаре“. За съда е било задължително при предявен иск по чл. 93 от ЗМГО и при въведени твърдения в исковата молба, както и последващите уточняващи молби, че минералната вода, бутилирана от ответника, не притежава установените качества и особености на хисарската минерална вода, както и не попада в границите на географското място, определени със заповедта по чл. 89, ал. 2 на централното ведомство, да извърши преценка на тази функционална връзка между географската среда и качествата на водата. Липсва произнасяне по твърдението на касатора за отсъствие на сулфатен йон в минералната вода, добивана и бутилирана от ответника, в каквато връзка са всички документи (оценки и сертификати), издадени за находище село Старо Железаре, сондаж № 2 и сондаж № 4. В тях водата не е била определяна като „сулфатна“.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Конкретно формулираните въпроси са:
1.) Следва ли да се приеме, че в издадената заповед на централното ведомство (Заповед № РД-1012/27.09.2004г. на Министерството на околната среда и водите), на основание чл. 89, ал. 2 от ЗМГО (респективно чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (отм.)) посочените референтни стойности относно качества и 2 особеностите на стоките (минерална вода „Хисар“) отчитат естествените отклонения (флуктуации) в състава на минералните води?
2.) След като границите на географското място са определени в заповедта на централното ведомство (Заповед № РД-1012/27.09.2004г. на Министерството на околната среда и водите), издадена на основание чл. 89, ал. 2 от ЗМГО (респективно чл. 54, ал. 2 от ЗМГО (отм.)), допустимо ли е същите да бъдат разширявани по тълкувателен път в мотивите на съда, в случая с обжалваното съдебно решение на Софийския апелативен съд, при произнасяне по предявен иск по чл. 93 от ЗМГО (респективно чл. 58 от ЗМГО (отм.))?
3.) При предявен иск по чл. 93 от ЗМГО – за признаване за установено, че произведените от ползвателя на географското указание стоки не притежават установените качества и особености, следва ли да бъде извършена от съда преценка относно функционалната връзка между географската среда и качествата на водата?
Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
4.) За задълженията на въззивния съд по чл. 12 от ГПК и чл. 235 от ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните?
Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 113 от 01.11.2021г. по гр.д. № 2895/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на което въззивното решение противоречи.
Според касатора въззивното решение и очевидно неправилно.
От насрещната страна „Хисар Милениум“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Подробно се обсъждат заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Според страната първите два въпроса не са правни, а фактически, както и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице твърдяното като извършено 3 процесуално нарушение. Въззивният съд е разгледал всички документи по делото, включително тези, според които добиваната от ответника вода има физико-химична характеристика, сходна на всички води в Хисарския регион, и може да бъде причислена към типа на минералните води от Хисаря. Отделно от това водата е определена като хидрокарбонатна-сулфатна, натриева и съдържаща флуроид.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл.
280, ал. 2 от ГПК.
В първоинстанционното производство от Търговско-производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“ е било поддържано, че по реда на ЗТМПО (отм.) въз основа на заявление от 22.12.1993г. на 13.06.1994г. е било регистрирано наименование за произход „Минерална вода Хисар“ за стоки от клас 32 (минерална вода), с място на произход изворите в град Хисаря и околностите му, както и територията на землището на град Хисаря и неговите квартали Момина баня, Веригово и Миромир. При извършена пререгистрация от 05.12.2001г., на основание § 3 от ПЗР на ЗМГО (отм.), кооперацията е била вписана като ползвател на географско указание (рег. № 178-01). Също съгласно изложеното от ищеца, ответникът е бил регистриран ползвател на географското указание („Хисарска минерална вода“) за същия клас стоки, съгласно заявка от 28.10.2002г. и с регистрация от 15.04.2005г. в Регистъра на географските означения на Патентното ведомство. Кооперацията добива и бутилира минералната вода въз основа на договор за концесия на находище „Хисаря“, сондаж № 1 и сондаж № 7. Договорът е сключен с министъра на околната среда и водите. Ответникът бутилира натурална минерална вода с 4 мястото на произход минерален водоизточник – сондаж 2 и сондаж № 4 в землището на село Старо Железаре, община Хисаря. Факторите на географската среда на минералните води от находище „Хисаря“ (геоложки и хидрогеоложки характеристики, физико-химичен състав и свойства) водят до формиране на конкретни качества и свойства на минералната вода, от които температура от 26 до 52 градуса по Целзий, слаба минерализация(М=0.2500.300г/л), с алкална реакция (рН8.6-9.0), хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви (52-56 мг/л) и флуорни (4.0-5.0 мг/л). Минералните води от находище „Старо Железаре“, с оглед факторите на географската среда, са различни - с температура 29-30 градуса по целзий, хидрокарбонатносулфатно-натриева, със слабо изразена алкална реакция (РН 8.6). Те не притежават установените за местността „Хисаря“ качества и особености. За определената местност по смисъла на чл. 85, ал. 2 от ЗМГО следва да се приеме местност, което обхваща землището на град Хисаря.
С оглед всички тези обстоятелства кооперацията е поискала да бъде установено, че бутилираната от ответника натурална минерална вода не притежава установените качества и особености на „Хисарска минерална вода“.
Ответникът е оспорил предявените искове. Възразил е, че е вписан ползвател на географското указание „Хисарска минерална вода“ (регистрация № 178-04). Съгласно чл. 85, ал. 3 от ЗМГО географското указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход. Доколкото територията на община Хисаря се свързва с наименованието Хисар/Хисаря, е обосновано минералната вода, добивана от водовземни съоръжения на територията на страната, да се назовава „Хисарска минерална вода“, ако има качествата и особеностите на тази вода. В тази връзка в производството на вписване на ползвател е представено становище на директора на Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация (СБФТР) към Министерство на здравеопазването и на ръководителя на акредитираната лаборатория на анализ на минералните води, според което водата на сондажи № 2 и № 4 в село Старо Железаре, община Хисаря, има физико-химични характеристики, сходни на всички води в Хисарски регион и може да бъде причислена към типа на 5 минералните води от Хисаря. Също съгласно представено удостоверение в производството по регистрация, качествата на произведената бутилирана вода е отговаряла по физико-химичен състав на водата, добита от водовземно съоръжение в село Старо Железаре, и се е определяла като „хисарски“ тип вода. Представено е било и удостоверение от кмета на града, че производствената дейност по бутилиране на минералната вода се извършва на територията на общината въз основа на договор за концесия.
В хода на производството пред Софийски градски съд са били събрани писмени доказателства, от които представени от Патентно ведомство заверени копия от досието на географско указания „Хисарска минерална вода“ („Минерална вода Хисар“) с рег. № 178. С тези доказателства изложените от страните обстоятелства относно извършените от Патентно ведомство вписвания са били изцяло потвърдени. Обстоятелствата не са били и спорни.
Допълнително от ищеца е била представена Заповед № РД-1012 от 27.09.2004г., издадена от министъра на околната среда и водите на основание чл. 54, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 3 от ЗМГО (отм.), с която са били определени границите на находището на минерална вода „Хисаря“, гр. Хисаря, качествата на минералната вода и връзката им с географската среда – геоложки строеж на находището. В същата заповед е направен извод, че специфичните качества и особености на минералните води от находището „Хисаря“ се дължат на природните условия – геоложки строеж и хидрогеоложки особености на находището, които са формираща среда на минералната вода.
В първоинстанционното производство е изслушана експертиза (химическа), изготвена от ръководителя на Специализирана лаборатория за анализ на минерални води при НСБФТР, град София. Съгласно заключението на вещото лице, има различия в характеристиките, минералния и химичен състав на находището на минерална вода „Хисаря“ и находището „Старо Железаре“, в какъвто смисъл са били и направените изпитвания в периода 1993-2022г. Процентните разлики в естествените флуктуации (отклонения) на разглежданите сондажи на ищеца и ответника са повече от 20% в рамките на еквивалент процентите, определящи характеристиките на водите. Според вещото лице може да се говори за близки, но не идентични находища на минерални води, с различни лечебно и профилактични свойства и приложения.
Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ba74d1e-ba94-49ad-b7b2-38a284e1d2aa