Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1639 от 22.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2403/2023
Вид
Решение № 1639
Подписан
22.12.2023
В сила
22.12.2023
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.2 пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.430 ал.1 · Търговски закон
  • чл.430 ал.2 · Търговски закон
  • чл.430 ал.3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1639 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300502403 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Г. В. И. с ЕГН**********, чрез процесуалния му представител адв. Р.И. против Решение №260004/02.05.2023г. постановено по гр.д.№1666/2020г. по описа на КРС, втори гр.с., в частта с която се признава за установено , че Г. В. И., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, съдебен адрес: *** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, законни представители:

П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., следните суми, за които по ч. гр. д. №196/2020 г. по описа на PC Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно: 2 086.64 лв., (две хиляди осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***г.„ кредитна сделка № *** за периода от 16.01.2017 г. до 03.02.2020г.; 291. 53 лв.

(двеста деветдесет и един лева и петдесет и три стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.01.2017г. до 15.05.2019 г.,

1 включително; 480.70 лв. (четиристотин и осемдесет лева и седемдесет стотинки) - мораторна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 03.02.2020 г., включително; 148.00 лв. (сто четиридесет и осем лева) – такси.С постановеният съдебен кат е осъден Г. В. И., ЕГН: **********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 000694749, сумата от общо 882.63 лв.

(осемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), представляваща направените в исковото производство разноски по компенсация и сумата от общо 454.71 лв. (седемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки), представляваща направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №196/2020 г. по описа на PC Карлово.

Решението на първата инстанция в посочената част се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част като вместо това отхвърли исковете като основателни. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, оспорват жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт,в обжалваната част като правилен и законосъобразен по съображения изложени в отговора. Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, 2 като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им съдът направи следните правни изводи:.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:

000694749, против Г. В. И., ЕГН: **********. Ищецът твърди, че на 26.01.2015 г. между него, в качеството му на кредитодател, от една страна и Г.

В. И., в качеството му на кредитополучател, от друга, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. По силата на чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3404.00 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта Euroline *** от 16.01.2006 г. и договор за кредитна карта American Express *** г., сключен между банката и кредитополучателя, срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към договора, съгласно чл. 7 от него. С този погасителен план и в съответствие с клаузите по договора, страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. На 26.01.2015 г. кредитополучателят усвоил предоставения му кредит в размер на 3404.00 лв., съгласно банково бордеро № 2511931 от 26.01.2015 г. Твърди се, 15.05.2019 г.| кредитът станал изцяло изискуем поради настъпил падеж за цялото кредитно задължение съгласно чл. 6 от процесния договор за банков кредит.За претендираните вземания в полза на ищеца били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК ч. гр. д. №196/2020 г. по описа на PC Карлово.

3

Ответникът оспорва исковете. Оспорва да има задължения в размер на 3 404 лева по договор за кредитна карта Euroline *** от 16.01.2006г. и Договор за кредитна карта American Express ***г. Твърди, че тези задължения били изчислени на базата на неравноправни клаузи в двата договора и не било ясно дали сумата от 3 404 лева включва главница или главница и лихва. С оглед на факта, че задълженията били определени на базата на неравноправни клаузи, прави възражение за нищожност на Договор за потребителски кредит №***/ 26.01.2015г.Навежда оплаквания, че чрез процесния договор банката се опитала от една страна да узакони неправомерно извършваните от нея действия по събиране на по-висока лихва, а от друга страна извършвала капитализация на лихви. Но имайки предвид, че клаузите, който определят задълженията по договора са нищожни, подобно саниране било недопустимо. Позовава се на разпоредбата на чл.366 ЗЗД и на трайната практика на ВКС, според която когато отделна клауза по договор, сключена с потребител е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП, спогодбата основана на такава клауза , също е нищожна по смисъла на чл.366 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел, че ответникът е усвоил по договор за потребителски кредит № *** сумата от 3404.00 лева, с която са погасени задълженията му към банката по договор за кредитна карта Euroline *** от 16.01.2006 г. и договор за кредитна карта American Express *** г., по отношение на които не е констатирал наличие на неравноправни клаузи.

Настоящият съдебен състав не споделя направените първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения: от

Разпоредбата на чл.430 ал.1 ТЗ, предвижда, че с договорът за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл.430 ал.2 ТЗ, като съгласно чл.430 ал.3 ТЗ, договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

В конкретният случай, по делото не е представен сключения между банката и ответника договор за издаване на кредитна карта Euroline *** от 4

16.01.2006 г. и Договор за кредитна карта American Express *** г., от които според твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу ответника. Настоящият съдебен състав намира, че възникването на облигационно отношение между страните не би могло да се извлече от представено по делото заявление за издаване на кредитна карта „Euroline“ и заявление за издаване на кредитна карта American Express *** подадено от ответника, тъй като в него нито е посочен уговорения кредитния лимит, нито е отразено предаването на кредитната карта от ищеца на ответника. Доколкото договорът за банков кредит е възмезден, консенсуален и формален, то както бе посочено по-горе - разпоредбата на чл.430 ал.3 ТЗ изисква сключването му в писмена форма. Заявлението за издаване на кредитна карта представлява част от процедурата по сключването на договор между страните за издаване на кредитна карта, но не би могла да замести договора, доколкото със заявлението не е постигнато съгласие между страните по отношение на общите условия по договора. Въпреки това за пълнота предвид поддържаната от ищеца теза, по отношение на твърдението, че процесните заявления представляват договор за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“ и договор издаване на кредитна карта American Express *** и по своята същност пораждат облигационни правоотношения между страните, следва да бъде отбелязано, че дори да се приеме наличието на сключен между страните договор, въпреки, че с процесните заявления се отправя единствено искане за издаване на кредитна карта и то имат по-скоро характер на оферта по смисъла на чл.13 ЗЗД, то липсват доказателства за наличието на съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и минималната месечна вноска. Така отправената оферта не включва съществен елемент на такъв тип договори, а именно – сумата по кредита, чиято липса от своя страна представлява порок, който води до нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД. Ето защо следва да бъде направен извода, че такъв договор е изцяло нищожен и тази нищожност води до пълна невъзможност на опорочената сделка да породи своите правни последици.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновава извода, че не се установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационни отношения между страните на основание договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 09.11.2004г. и договор издаване на кредитна 5 карта American Express ***.

С подписването на Договор за потребителски кредит № ***, банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3404.00 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна карта Euroline *** от 16.01.2006 г. и договор за кредитна карта American Express *** г., след като обаче размерът на задължението е бил определен на база нищожна договорна клауза, независимо от приемането му от кредитополучателя, то споразумението представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна по смисъла на разпоредбата на чл.366 ЗЗД. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, която приема, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител е неравноправна и поради това е нищожна съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП, спогодбата , основана на такава клауза, също е нищожна по смисъла на чл.366 ЗЗД/ Решение №98/25.07.2017г. т.д.535/2016г. на ВКС; Решение №146/01.11.2017г. по т.д.

№2615/2016г. на първо т.о.Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на първо т.о.Решение №150/20.03.2020г. по т.д.№279/2029г. на второ т.о.;

Решение №60224/12.01.2022г. по гр.д.№240/2021г. на ВКС, трето г.о./ Гореизложеното обосновава извода, че в полза на банката не е възникнало вземане срещу ответника за връщане на заетата сума на договорно основание, поради което предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.