Решение № 659 от 12.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Русе, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520201576 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. Д., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. Р. Т. от АК – София със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 38-0005426/27.06.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказания глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 1 ЗАвП за нарушение на чл. 32, §1 изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., и глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 93, ал. 2 ЗАвП за нарушение на чл.

87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ.

Жалбоподателят оспорва вменените му нарушения. В тежест на наказващия орган било да докаже извършването на нарушенията от обективна и субективна страна. Наказващият орган не посочил доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението – чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Обжалваното постановление било незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон. Било допуснато съществено нарушение на „съдопроизводствените“ правила при постановяването на обжалваното постановление и АУАН. Моли за отмяната на обжалваното 1 наказателно постановление и за присъждането на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Постъпило е от упълномощения защитник адв. Р. Т., с което последният е дал съгласието си делото да бъде разгледано в негово отсъствие и е заявил, че поддържа жалбата. Счита нарушението за недоказано от обективна и субективна страна. Било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Не била посочена относимата материалноправна разпоредба, която да сочи какво изпълвал изразът „водачът да осигури правилното функциониране на тахографа“. От словесното описание на нарушението не ставало ясно в какво се изразявало. Липсвало конкретна материалноправна разпоредба, която ясно и точно да уреждала конкретните действия по закон, които водачът трябвало да извърши, за да се приеме, че е осигурил правилното функциониране на тахографа. Посочената от административнонаказващия орган разпоредба на чл. 32, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, както и тази по чл. 93в, ал. 1 ЗАвП били бланкетни и не посочвали задължението на водача, свързано с посочените от административнонаказващия орган периоди – какво трябвало да извърши и как. По отношение на втората санкция в самото наказателно постановление било посочено, че водачът притежавал валидна карта за квалификация със срок на действие до 11.04.2028 г., поради което неправилно не било прието за маловажно. Водачът не представил при проверка картата си, валидна до 2028 г., но такава имало и му била издадена. Немаловажно би било нарушение, при което водачът не представял карта за квалификация и нямал такава. Случаят не бил такъв, поради което наложената санкция следвало да отпадне поради маловажност. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, като претендира разноски за производството.

Административнонаказващият орган директорът на РД „АА“ – Русе редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура – Русе редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 04.08.2023 2 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 28.07.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 38-0005426/27.06.2023 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе е издадено за това, че при извършена проверка от страна на контролните органи на ИААА на 14.05.2023 г., около 14,38 ч, на КПП „Приста Русе“, в посока вход гр. Русе, водачът С. Д. управлявал МПС „Мерцедес Арокс“ с рег. № СВ 4478 МС, оборудвано с дигитален тахограф **********, с прикачено към него полуремарке „Мейлър МХВА 12 27 НОСГ 12“ с рег. № СВ 6909 ЕА, като извършвал обществен превоз на товари на територията на Р България по маршрут Медникарово – Русе, видно от пътен лист № 0113661/14.05.2023 г. и товарителница № 0143322/14.05.2023 г., като при проверката било установено, че водачът не е осигурил правилното функциониране на дигиталния тахограф, тъй като за периода 14.05.2023 г. 0,00 ч до 14.05.2023 г. 14,38 ч – часът на контрол, дигиталният тахограф отчитал период „почивка“, без ясно различими периоди на „управление“, „друга работа“ или „разположение“, видно от разпечатката на картата на водача за 14.05.2023 г. Освен това водачът управлявал автомобил за обществен превоз на товари, като не притежавал в момента на проверката валидна карта за квалификация на водача за кат. С+Е по смисъла на Наредбата по чл. 7б, ал. 5 ЗАвП и представил невалидна карта за квалификация Р210284 за кат. С+Е, валидна до 21.02.2023 г. видно от справка от информационната система на ИААА.

От разпита на актосъставителя и на свидетеля, както и от приложените по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 14.05.2023 г. управляваната от жалбоподателя С. Д. товарна композиция, състояща се от МПС „Мерцедес Арокс“ с рег. № СВ 4478 МС, категория N3, оборудвано с дигитален тахограф **********, с прикачено към него полуремарке „Мейлър МХВА 12 27 НОСГ 12“ с рег. № СВ 6909 ЕА, категория О4, потеглила от с. Медникарово, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора с насипен товар от въглища с крайна дестинация – гр. Русе. Около 14,38 ч жалбоподателят наближавал град Русе и бил спрян на КПП „Приста Русе“, в 3 посока вход гр. Русе за проверка от св. К. Ц. и св. Г. Д.. Същите извлекли информацията от дигиталната карта на водача и установили, че въпреки осъщественото движение за деня към момента на проверката данните показвали, че шофьорът е в почивка, поради което преценили, че тахографът не функционирал правилно, защото не може да бъде отчитано, че шофьорът е в „почивка“, когато в действителност управлява МПС, следователно не бил обозначен периодът на управление на водача. При проверката водачът Д. представил и карта за квалификация на водач на МПС за категория С+Е с № Р210284, като контролните органи установили, че същата е с изтекла валидност към момента на проверката, доколкото върху нея била отбелязана датата, до която същата важи – 21.02.2023 г. За тези нарушения св. Ц. съставил АУАН № 00711/14.05.2023 г., който бил предявен на нарушителя и подписан без възражения. Св. Д. съставил АУАН против жалбоподателя и за това, че е управляваната от него композиция е претоварена. При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган извършил справка в системата на ИААА, където установил, че на 17.05.2023 г. водачът имал издадена нова карта за квалификация с № Р358308 и с валидност до 11.04.2028 г.

Тази фактическа обстановка се явява неоспорена от жалбоподателя, единствените му възражения са свързани с правната страна на установяване на нарушенията и налагане на наказанията, а събраните по делото доказателства относно фактите са еднопосочни и непротиворечиви.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

4

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че му е нарушено правото на защита, защото в АУАН и НП не са посочени какви конкретни данни е следвало да въведе в паметта на дигиталната карта. Съгласно чл. 6, § 2, б. „В“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 дигиталните тахографи и картите за тахограф показват дейността на водача, която, ако неговата дейност в момента е управление — времето на непрекъснато управление и общото време на почивка по време на работа на водача, а ако неговата дейност в момента е на разположение, друга работа, почивка или почивка по време на работа — продължителността на осъществяваната в момента дейност (от момента на нейното избиране) и общото време на почивка по време на работа.

С други думи дейността, която ще се извършва, се определя от водача съобразно указанията на работодателя му и въведената организация на работния процес, което няма как да е предварително известно на контролните органи или на административнонаказващия орган, за да може да бъде конкретно посочено каква дейност не е била отразена преди момента на съставянето на АУАН. В настоящия случай както в НП, така и в АУАН, е посочено, че неправилното функциониране на дигиталния тахограф се установява от обстоятелството, че от 0,00 ч на 14.05.2023 г. до 14,38 ч на 14.05.2023 г. – моментът на проверката, е отчетен период „почивка“, което не съответства на действителното положение, защото преди часа на проверката тежкотоварният автомобил очевидно е бил в движение, още повече че превозните в документи и в документите за товара е посочено, че началото на транспортния курс започва на 14.05.2023 г., следователно в определен момент през деня е следвало да бъде отчетен период на „друга работа“ или „управление“. Видно от разпечатките за 14.05.2023 г. са отчетени 14 ч и 38 мин като „почивка“, а за целия месец май са отчетени само 3 минути работа и 326 ч и 38 мин почивка, без да са налице други периоди съгласно чл. 6, § 2, б.

„В“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Това обстоятелство подкрепя напълно изложената от свидетелите хипотеза, че тахографът на процесното МПС найвероятно е бил неправомерно манипулиран. Оттук следва и категоричният извод, че дигиталният тахограф не е функционирал правилно. Предвид обстоятелството, че за целия месец май, преди извършената проверка от контролните органи, тахографът е отчитал само и единствено „почивка“ е невъзможно нито за актосъставителя, нито за административнонаказващия орган, да установи какви конкретни дейности са извършвани, следователно не 5 може да му бъде вменено като процесуално задължение да опише през кой период каква точно дейност съобразно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 165/2014 е следвало да извършва водачът.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за липса на извършено нарушение във връзка с представянето на невалидна карта за квалификацията на водача за категория С+Е, респективно за осъществено маловажно административно нарушение в тази насока. Жалбоподателят навежда твърдения, че водачът не бил представил такава карта, но това съждение е в противоречие със събраните по делото доказателства, доколкото водачът е представил такава карта, но тя е била с изтекла валидност към момента на проверката – до 21.02.2023 г. Едва на 17.05.2023 г., близо месец след установяване на нарушението, на жалбоподателя му е била издадена нова карта за квалификация с № Р358308, с валидност до 11.04.2028 г., поради което тезата му за това, че е разполагал с изискуемата по закон карта се явява напълно оборена от доказателствения материал. Не се споделя и виждането на жалбоподателя, че поради бланкетност на нормата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ му е било накърнено правото на защита.