Решение № 8 от 15.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр. Хасково, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20255640200920 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-1253-002866/05.11.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, сектор ПП, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, съответно на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на Х. К. Г. с ЕГН ********** от гр.*******, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на осн.Наредба Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Счита издаденото НП за неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочва конкретни процесуални нарушения. Оспорва посоченото място на извършване на нарушението. Оспорва съставомерността на нарушението и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Поддържа, че управляваното от него ППС не подлежи на регистрация по реда на ЗДвП.

Иска от съда да отмени изцяло атакуваното Наказателното постановление.

Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Началник Група в ОД-МВР-Хасково, сектор ПП, редовно призовани, не изпращат представител. В съпроводително писмо е изразено становище да не се вземат предвид описаните в жалбата обстоятелства и същата да се остави без уважение. В 1 условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2025г. св. Ж. К. И. и св.Т. И. П. – двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ в СПП при ОД-МВР-Хасково били на работа, когато около 12:00 часа били изпратени по сигнал за ПТП в района на Индустриална зона на бул. „Съединение“ в гр.Хасково, до №62. Когато пристигнали на място, заварили до входа на паркинга на бившия „Финтекс“ спрени лек автомобил „***********“ с рег. № ********* и мини челен товарач марка „*******“, между които било реализирано ПТП.

При оглед на място полицейските служители констатирали, че челният товарач е ударил лекия автомобил отзад, вследствие на което имало реализирани материални щети по л.а.

По сведения на водачите установили също, че след реализиране на удара двете ППС не били премествани от водачите, а били оставени на местопроизшествието - л.а.

„***********“ с рег. № ********* се намирал в лявата лента на бул. „Съединение“, а челният товарач – след него, на входа на паркинга, в обхвата на тротоара.

Чрез разговор с водачите установили механизма на настъпване на ПТП, а именно – при излизане на бул. „Съединение“ л. а. „***********“ спрял рязко, при което бил ударен от движещия се след него челен товарач, управляван от жабоподателя.

Установили още, че челният товарач няма поставени регистрационни табели, а от неговия водач разбрали, че не го е регистрирал.

При тези факти от св. И. в присъствие на св. П. е бил съставен АУАН серия GA №4537005/18.09.2025г., в присъствие на жалбоподателя и връчен лично срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН, на 05.11.2025г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП били наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приобщените в АНП писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите Ж. К. И., св.Т. И. П. и св.К. Х.в Г., които я потвърждават.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.

2

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Следователно, за да е налице твърдяното нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДВП, следва да бъде установено, че е налице моторно превозно средство, което подлежи на регистрация, но не е регистрирано и че се движи по пътищата отворени за обществено ползване.

Според § 6, т. 11 от ПЗР на ЗДвП, "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства, а съгласно т. 10 "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Съгласно т. 16 от същата разпоредба, "Самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение.

Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни.

По силата на т.12 на § 1 от ДР на ЗРКЗГТ " Самоходна техника" са колесните трактори; верижните трактори; специализираните самоходни машини и всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.

Следователно, процесния челен товарач - самоходна специализирана машина, се приравнява на ППС, когато се придвижва по пътищата.

Едно от основните възражения на жалбоподателя е, че същата не подлежи на регистрация по реда на ЗДвП.

Съгласно чл. 140 ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.

Тази наредба е Наредба № I-45 от 24 март 2000г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

3

Съгласно чл.1 ал.5 т.2 от същата, не подлежат на регистрация по определения в нея ред верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини.

Т.е. действително управляваната от жалбоподателя самоходна машина - мини челен товарач, не следва да бъде регистрирана по реда на тази Наредба и в съответствие с изискванията на чл.140 ал.2 от ЗДвП, а по реда на Наредба № 15 от 7.04.2008г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, което в случая се явява „надлежния ред“ за регистрация на този вид ППС.

Това обаче не означава, че е извън обхвата на ЗДвП.

По силата на §.6 т.10, изр.2 от ДР на ЗДвП самоходните машини се приравняват на пътни превозни средства, когато се придвижват по пътищата.

В този смисъл те са подчинени на режима по ЗДвП по отношение на правилата за движение, изискванията към превозните средства и за правоспособност на водачите, правата и задълженията им като участници в движението.

Съгласно ал.2 и ал.3 на чл.1 от Наредба № 15 от 7.04.2008 г., движението на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва по изключение при липса на селскостопански и/или горски пътища при придвижване до и/или от мястото на работа, а движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата, на Закона за пътищата, на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове.

За да е осъществен състава на нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП обаче, следва да бъде установено и това, че нерегистрираното ППС се е движило по пътища, отворени за обществено ползване.

От събраните в хода на производството доказателства, не се установява челния товарач да се е движил по пътищата, отворени за обществено ползване.

В такава насока са както твърденията на жалбоподателя, така и показанията на свидетелите.

Според кредитираните от съда показания на актосъставителя и свидетелят по съставяне на акта, когато са пристигнали на място, те са заварили челния товарач на местопроизшествието, спрян непосредствено след удара. Същият е бил установен на входа на паркинга на намиращият се в близост имот, в обхвата на тротоара.

Не са възприели същият да се движи по път, отворен за обществено ползване.

В същата насока са и показанията на ангажирания от жалбоподателя свидетел К. Г., които въпреки близката родствена връзка с жалбоподателя, се подкрепят изцяло от тези на останалите свидетели – полицейски служители, поради което няма основание да не бъдат 4 кредитирани.

Според този свидетел, предвид на това, че двете ППС не били местени до идване на полицаите, ударът между тях се е случил на метри от булеварда, но не и на самия булевард, като лекият автомобил е бил ударен преди да влезе на бул. „Съединение“.

В случая категорично се установява, че пристигналите на място полицейски служители не са възприели движение на товарача по булеварда, нито такова да е било осъществявано, а всъщност, че челният товарач правейки маневра с цел обслужването му в сервиз, в близост до имота на свидетеля Г., е закачил и ударил преминаващия л.а.

Липсват каквито и да било доказателства, че челният товарач се е движил по път, отворен за обществено ползване, в случая както се твърди в НП - по бул. „Съединение“.

След като по делото не е безспорно установено, че процесното ППС се е движило по пътищата, отворени за обществено ползване, то не се установява и че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Ето защо, атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на разноски по производството.

В случая е налице изрично отправено такова искане от негова страна на и е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който за настоящото производство е договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

В същото време е отправено искане на другата страна за намаляването му поради прекомерност, което съдът намира за основателно, доколкото настоящото производство не се характеризира като такова с особена фактическа и правна сложност.

С оглед на това, съдът намира, че размерът на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран до малко над минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), определен на база разпоредбата на чл.18, ал.4 от НВАР, а именно – на 600,00 лева, който именно размер да бъде присъден в полза на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът