Решение № 1699 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330104976 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г..

Ищците твърдят, че владеят 300 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор ****, ****. Владението придобили на основание предварителен договор от 29.10.1997 г., сключен с Ц. В. А., ЕГН **********, която се легитимирала като собственик по силата на*****г., изд. от Общински народен съвет, Второ кметство. Още преди сключване на предварителния договор, частта от имота с площ от 300 кв. м. била определена като местоположение /в западната част на имот пл. № ***, южно от обозначения в път по скица от № ****г./. Твърдят, че владеят процесната площ от момента на сключване на предварителния договор, като го ползват за градина.

Освен оградата, направили сондаж, а през 1998 г. електрифицирали имота, при което имат и самостоятелна партида. Приемали имота за тяхна собственост, с оглед на това, че го заплатили изцяло, съгласно предварителния договор. Владените от ищците 300 кв. м. не били обособени като самостоятелен поземлен имот. При направена справка, установили, че те представляват част от ПИ с идентификатор *****, като сред собствениците на Поземления имот била записана и Ц. В. А., но легитимираща се за собственик с Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари реални граници № **** като решението не било вписано по реда на Правилника за вписванията. Поземлен имот № 1

**** бил урегулиран в *****– за жил. стр., като части от южната и източната му страни били отделени за обособяване на улична регулация. През годините нито Ц. А., нито сина й Й. Г., нито ответниците смущавали владението им. Считат, че с владението на описаните реални части предвид липсата на обособен самостоятелен имот са придобили ид.ч. от имот съответстваща на владяната площ. Искат да бъде установено правото им на собственост на 300/4242 ид.ч. от ПИ с идентификатор****.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите. Оспорват фактите, от които се извежда правото на собственост на ищците. Считат, че изобщо не е възникнало право на собственост, защото не бил осъществен фактическият състав по възникване на правото на собственост върху процесния имот на ищците. Твърди, че представеният от ищците предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.1997 г. между Ц. В. А. и С. К. Н., не е подписан от Ц. А., като подписът поставен под „Продавач“ не бил изпълнен от същата. Приложената разписка от 22.10.1999 г. не била написана от Ц.

А. и подписът положен върху разписката, не бил изпълнен от нея. Твърдят, че ищците са бивши наематели на част от имота им. Имотът бил в съсобственост на Ц. А. – респ. нейните наследници и С. У. Лицето С. Н. станал наемател на Ц. А., на една малка част от имота. Имал съгласието на наследодателката им да обработва част от имота под наем, без писмен договор, срещу задължението да й помага за поддържането и обработката на целия имот, който е 2.528 дка. В качеството й на собственик – наследодателката им дала съгласие наемателят да направи сонда в имота и електрическо захранване на тази помпа, която трябвало да обслужва само наемателя.

Твърдят, че никога не е имало и материализирана граница между малката част от имота, която обработвал С. Н. и останалата част от дворното място. След смъртта на Ц., синът й Й. Г. продължил създадените от майка му наемни отношения с ищците, отново с цел да поддържат цялото място. След неговата смърт на ***** г., наследниците отдали този имот под наем на С. К., който е наемател и към настоящия момент – на дворното място с къщата и на дворното място зад къщата, с площ от 2528 кв.м., в което се включва и претендираното от ищците. Действително ищците търсили както наследодателите, така и ответниците с предложение да закупят ползваното от тях място, което предложение не било прието.

Предвид горното се иска отхвърлянето на претенцията и присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., са предявили срещу С.

К. Н. и Т. П. Н. насрещна искова молба.

Ищците по насрещния иск твърдят, че притежават собствеността върху процесния имот въз основа на наследяване по закона на наследодателя им Й. Г., който бил единствен наследник по закон на неговата майка Ц. А. Ц. А. закупила имот от 5 2 дка, с който имот се разпоредила в ид.ч. приживе и преди същият да бъде отчужден, общо в размер на 2472 кв.м. /12/50 ид. ч. или 1200 кв.м. с нот.акт ***** Впоследствие имотът бил разделен на два отделни имота: в отделен имот били обособени продадените 772 кв.м. с паянтова сграда /по сега действащия план с кад. номер ****/ и в отделен имот останалите 4242 кв.м. Имотът от 4242 кв.м. бил отчужден и когато се възстановява собствеността, на собствениците се възстановява като кв.м. от общ съсобствен имот, като на наследодателката на ищците – Ц. А. – се възстановяват със самостоятелно решение № ****, 2528 кв. м., които не били обособени в отделен самостоятелен поземлен имот, а са част от имот № *** от кадастрален план, изработен през 1952 г. – който имот № ****по сега действащия кадастрален план от 2012 г. е с номер ****, като целият имот е с площ от 4242 кв.м. При възстановяването на собствеността през 2005 г. не бил направен разделителен план и няма направена документално делба между съсобствениците на имот 10, но на практика има физическо разделение между съсобствениците – всеки си е оградил реално ползваната част от съсобствения имот, като ищците ползват 2528 кв.м., разположени в цялата югоизточна част на имота. Ищците по насрещния иск, претендират да са собственици на общо 2528/4242 ид. ч. от имот с кадастрален номер ****, като целият имот е с площ 4242 кв.м. Твърди се, че ответниците по насрещния иск, ползват част от имота на ищците около 300 кв.м. без съгласието и разрешението им. С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците да предадат на ищците владението на 300 кв.м., необособени като самостоятелен поземлен имот, представляващи част от имот с кадастрален номер ****, целият имот с площ 4242 кв.м.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорват претенциите. Владението им било предадено от собственика с подписване на предварителен договор от 29.10.1997 г. Правото на собственост на ответниците възникнало на основание давностно владение.

Ответниците по насрещния иск ползвали частта от процесния имот /с площ от около 300 кв.м./, въз основа на законоустановените си правомощия на съсобственици върху поземления имот, т.е. на правно основание. Оспорват верността на Договор за наем от 20.03.2012 г., в частта, по силата на която са отдадени под наем 300 кв.м. от процесния ПИ, владени от ответниците.

Предвид горното се иска отхвърлянето на претенцията. Не претендират разноски.

С определение от о.с.з. от 20.02.2023 г. след отмяна и указания на ОС-Пловдив е допуснато изменение на предявения иска за собственост с увеличаването му на 380/4242 ид.ч.

С молба от 16.02.2023 г. ищците по насрещния иск конкретизират реалната част 3 от имота, чието владение се иска да бъде предадено, съобрано заключението на СТЕ.

Същата е идентична с владяната от ищците по първоначалния иск, като това обстоятелство е безспорно по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Относно допустимостта на насрещния иск:

По този въпрос в практиката на ВКС, като например т. 2, т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 428 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2009 г., II г. о., ГК;

Решение № 110 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2018 г., I г. о.; Решение № 92 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1001 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о. и Решение № 100 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 4334 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. се приема, че предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и само реална част от имот, че е допустим иск за собственост само за реална част от имот и че когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която между ищеца и ответника няма спор за собствеността.

В уточнението по насрещния иск реалната част от имота предмет на делото е описана, като е приложена скица, на която е отразено приблизителното й разположение. След това конкретна владяна от ищците- ответници по насрещния иск, част се установява от приетата СТЕ, чрез извършеното заснемане.

По същество на спора:

От представената записка за договор за продажба на недвижим имот от 1943 г. се установява, че на 12.10.1941 г. е бил сключен договор за продажба, с който Ц. В. К., по мъж И. Г. е придобила нива от 5 дка, в землището на *****.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба от 30.05.1957 г. Ц. В.. А. се е разпоредила с ид.ч. от имота.

От представения по делото нотариален акт № **** г. се установява, че Ц. В. призната за собственик на основание давностно владение на нива от 5 декара в землището на ****

Представено е копие на предварителен договор за покупко-продажба на 300 кв.м. от имот № ****с площ от 2528 кв.м. от нива 5 дка. Договорът е с дата 29.10.1997 г., като е представен в копие. По искане на ответниците е изискан в оригинал, но ищците заявяват, че не могат да го представят.

С решение от 21.01.2005 г. на ОСЗ Пловдив е възстановено правото на собственост на Ц. В. А. в съществуващи (възстановими) стри реални граници върху имот от 2.528 дка, намиращ се в строителните граници на град ****, част от имот 10 от 4 кадастрален план изработен 1952 г., съгласно скица удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ.

От приложената преписка по издаването на акта се установява, че за имота е изготвен протокол за разпределяне на собствеността, в който са отредени части за отделните съсобственици. Липсват данни за заснемане на отделни имоти. Правото на собственост е възстановено върху 2528 кв.м. като част от имот № 10. Посочената площ никога не е била обособена като самостоятелен поземлен имот, поради което следа да се приеме, че правото на собственост е възстановено като идеална част. Макар да няма посочен знаменател, същият се извежда от препращането към скицата и удостоверението по чл.

13 ППЗСПЗЗ, в което е посочено, че свободната площ от имота е 4.280 дка. (Решение № 185 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2018 г., III г. о.) Подписаният на 02.05.1996 г. протокол за разпределението на имота, служи единствено за определяне на правата на отделните съсобственици и разпределянето на реалното ползване, но не води до възникването а отделни поземлени имоти.

Процедурата по възстановяване правото на собственост в настоящия случай приключва с издаване на решение на поземлената комисия, а скица към него не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Конститутивното действие на решението се проявява с приключване на тази процедура, поради което не е необходимо издаване на констативен нотариален акт за собственост. Изключението в края на нормата на чл.

18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ се отнася до това, че в хипотезата на възстановяване правото на собственост по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ решението има легитимиращо действие и без да е издадена скица към него, защото имотът е индивидуализиран със скицата към удостоверението по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. (Решение № 117 от 17.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2010 г., I г. о.)

Тъй като не се твърди и не се установява да е извършвана подялба на имота между съсобствениците, правата на ********** ************** са възникнали в обем от 2528/4280 ид.ч. от процесния имот.