Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 31.10.2022, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
136/2022
Подписан
31.10.2022
В сила
14.12.2022

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 112, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • Чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124а · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35, т.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги

Р Е Ш Е Н И Е № 221 гр.

Сливен 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА при участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 136/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С.Р. *** против Ревизионен акт № Р-02002021002429-091 -001 /11.11.2021 год., и. от В. Х. Р. на д. н. с., в. р. и С. З. Ч. на д. г. и. по п. – р. на р. при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 27/28.02.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, с който на Н.Х.К. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., общо в размер на 12 320,68 лева, а именно : -данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 860, 91 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 482,88 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 1 844, 28 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 847,92 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 579, 38 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 207,79 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 1 923, 08 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 494,70 лв.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за самоосигуряващи се лица /СОЛ/ за 2015г. в размер на 547,02 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 306,82 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2016г. в размер на 1 402,12 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 644,64 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2017г. в размер 283,00 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 101,50 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2018г. в размер на 1 427,44 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 367,20 лв.

В жалбата се твърди, че ревизионния акт е изцяло материално и процесуално незаконосъобразен; липсват каквито и да е основания за установяване на допълнителни публични задължения; констатациите, които следва да обосноват „установените" допълнителни задължения са недоказани, необосновани, произволни и изведени в нарушение на административно производствените правила уредени в ДОПК и субсидиарно приложимия АПК и изпадат в противоречие със събраните доказателства и обективната истина. Счита, че ревизионния акт е материално незаконосъобразен и на самостоятелно основание поради неправилно тълкуване и прилагане на закона от органите по приходите.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и ангажира допълнителни доказателства. Счита, че липсва превишение на разходите над приходите, което всъщност е фактическото основание, възприето от органите на НАП, за съставяне на ревизионен акт по чл. 122 от ДОПК, т.е. не е налице хипотеза за съставяне на такъв акт - това от една страна. От друга страна, по същество дори и да е налице някакво такова основание по чл. 122 от ДОПК, то определената от органите по приходи данъчна основа, въз основа на изготвения паричен поток с произволно определена към началото на периода наличност на парични средства, е неправилна. Позовава се на заключението на вещото лице като счита, че са налице основания да се възприеме вторият вариант от него, а именно, че наличните парични средства в началото на периода са били 101 310 лв.

Претендира направените по делото разноски, за което представя списък.

Ответникът

– директор на Дирекция "ОДОП"– Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата. В писмено становище излага съображения за правилността на оспорения ревизионен акт. Счита, че от събраните доказателства, в това число свидетелски показания, удостоверения и банкови разпечатки не се установява по безспорен начин, че Н.К. е разполагал с твърдените от него средства, поради което и с оглед разпределението на доказателствената тежест, направените констатации в обжалвания ревизионен акт са напълно обосновани и правилни. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със

Заповед № Р-02002021002429-020-001/23.04.2021 г. на н. с. в ТД на НАП – Б., изменена с последващи заповеди относно срока за извършване на ревизията, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Н.Х.К., ЕГН **********, с предметен обхват – установяване на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за здравно осигуряване на СОЛ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2018г. Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на В. Х. Р. в посоченото й д. к. – н. с. "Р." в ТД на НАП – Б. В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, като са извършени справки и са съставени протоколи за присъединяване на документи. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02002021002429-092-001/16.09.2021 г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е и. процесният РА № Р-02002021002429-091-001/11.11.2021 г. от н. с. и г. и. по п. в ТД на НАП г. Б., с който на Н.Х.К. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., общо в размер на 12 320,68 лева, а именно : -данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 860, 91 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 482,88 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 1 844, 28 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 847,92 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 579, 38 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 207,79 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 1 923, 08 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 494,70 лв.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за самоосигуряващи се лица /СОЛ/ за 2015г. в размер на 547,02 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 306,82 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2016г. в размер на 1 402,12 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 644,64 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2017г. в размер 283,00 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 101,50 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2018г. в размер на 1 427,44 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 367,20 лв. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. При оспорването по административен ред, с Решение № 27/28.02.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, ревизионния акт е потвърден.

В хода на ревизията е установено, че К. е м. ф. л. и е данъчно задължено за доходите си, произхождащи от източници в България и от ч. През ревизирания период се е осигурявал здравно като б. на основание чл. 40, ал.5 от ЗЗО. За четирите ревизирани години 2015г., 2016г, 2017г. и 2018г. Н.Х.К. не е подавал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. След направена справка за изплатени суми по извънтрудови правоотношения съгласно подадена информация по реда на чл.73 от ЗДДФЛ от платците на дохода е установено, че няма такива. Не е установено и участие в търговски дружества, респ. получени дивиденти в тази връзка. По данни от информационната система на НАП ревизираното лице няма получени доходи през целия ревизиран период от 01.01.2015г до 31.12.2018г.

Н.К. е декларирал, че към 01.01.2015г. е имал в наличност 65 000,00 лв., с. от р. з., о., д. с. от м. му и б. му. Относно получени р. з. и о. от Н.К. са представени документи от ОД на МВР – С., които касаят периода от 1993г.-2004г., когато лицето е б. с. т. Същите не са взети предвид от ревизиращите с мотива, че са придобити много преди ревизирания период и не са представени доказателства за съхранението им, респ. наличността им към 01.01.2015г.

Органите по приходите са изследвали тези твърдения на ревизираното лице и въз основа на представените доказателства са направили извода, че К. не е разполагал с посочената в обясненията сума.

Представена е декларация от П. Г. Х. – м. на ревизираното лице, в която същата декларира, че е д. на с. си 17 000,00 лв. през 2014г. от п. на н. к. и 15 000,00 лв. през 2002г. от о. при п. Тези средства са приети като налични за лицето към 01.01.2015г., като органите по приходите приемат, че от дадените 17 000,00 лв. през 2014г. 7 558,46 лв. са формирали наличните средства по б. с. на Н.К. към 01.01.2015г., а остатъкът в размер на 9 441,54 лв. заедно със сумата от 15 000,00 лв. формират наличните му средства в брой към 01.01.2015г., или 24 441,54 лв. Общата сума на разполагаеми парични средства към 01.01.2015г. е определена от органите по приходите в размер на 32 000,00 лв.

Н.Х.К. декларира, че през периода 2004г.-2005г. е ж. и р. в И., а за периода 2007г.-2009г. е ж. и р. в Г., А., С. и Р., като не посочва дати, индивидуализиращи данни на р. и не представя документи за получавани възнаграждения в т. с., както и за облагане на получените доходи в т. д. Самото лице декларира, че е р. н. Представени са декларации от В. Г. П. и И. Г. П., в които същите декларират, че са р. с ревизираното лице в Г. и И. Ревизиращите са приели, че тези твърдения не са подкрепени с никакви доказателства и не са взети предвид.

Установени са следните постъпления на средства за ревизираното лице : от продажба на недвижими имоти - в размер на 9 900,00 лв. през 2016г. и в размер на 9 800,00 лв. през 2017г., от продажба на МПС - в размер на 2 000,00 лв. през 2015г. и в размер на 500,00 лв. през 2016г., както и от получено застрахователно обезщетение от ДЗИ- Общо застраховане в размер на 1 255,00 лв. през 2015г..

По отношение на извършените разходи от лицето е установено, че същите се състоят от разходи за придобиване на недвижими имоти /през 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г./, разходи за придобиване на товарен автомобил през 2018г., разходи за издръжка и живот, разходи за вноски за здравно осигуряване по чл.40, ал.5 от ЗЗО, разходи за и. на д., п. след р. на лицето /през 2015г., 2016г. и 2017г./ и други разходи /глоби, внесени суми в д. ф. на *** и др./. Съгласно дадени писмени обяснения от лицето, Н.Х.К. е предоставил заеми на трети лица през 2017г. и 2018г.

Въз основа на събраната информация за постъпленията на средства и извършените разходи от лицето, както и наличните парични средства в брой и по б. с., органите по приходите са направили съпоставка на имущественото и финансово състояние на Н.Х.К. с получените от него доходи, при което са установили несъответствие между получени доходи и извършени разходи за всички ревизирани години. За същите е установен недостиг на парични средства, което е довело до извода, че Н.Х.К. е разполагал със средства с недоказан произход, с които е покривал разходите си и е подобрил финансовото си състояние. Установеният недостиг за всяка от четирите години е както следва: за 2015г. в размер на 9 357,72 лв., за 2016г. в размер на 20 046,47 лв., за 2017г. в размер на 6 297,56 лв. и за 2018г. в размер на 20 903,05 лв.

Изготвено е Уведомление с №

Р-02002021002429-113-001/29.06.2021г. по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК, с което лицето е уведомено, че за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. са налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и несъответствия между доходите и имуществото и основата за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. и осигурителния доход за установени задължения от ЗОВ за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., ще бъде определена по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. Уведомлението е връчено на лицето на 02.07.2021 г. Определен е 14 – дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. Не са предоставени документи и становище.