Решение № 2104 от 04.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2104 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110203607 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. М. К., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Т. Г. от АК-Монтана против наказателно постановление № СО-Т-И-22-03-036/21.07.2022 г., издадено от Д.П.Б, в качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което на осн. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО, Наредбата/, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО.

Жалбата е подадена в срок и е допустима /от АНО не е представено доказателство за връчване на обжалваното НП, както и за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.2 ЗАНН/.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се счита, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана при неправилно приложение на материалния закон, считайки, че същата не е субект на административно-наказателната отговорност, защото не е имала качеството търговец, тъй като не е извършвала търговска дейност в качеството на физическо лице, а от името и за сметка на своя работодател – ***********. В подкрепа на този правен извод е посочена съдебна практика на Административен съд, гр.София – съдебни решения по идентични казуси, а именно: Решение №6674/10.11.2022 г. на АССГ по канд 1

№6829/2022 г.; Решение №673/07.02.2023 г. на АССГ по канд №8934/2022 г.; Решение №4088/17.06.2022 г. на АССГ по канд №1807/2022 г.; Решение №263 на АССГ по канд №9792/2015 г.; Решение №1791/19.03.2021 г. по АССГ по канд №12387/2020 г.

Претендира се, че при издаване на НП са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – непосочване на доказателствата, въз основа на които е направен извод за авторството на нарушението.

С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, жалбоподателката К., редовно призована, чрез адв. Г. – не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от нея, чрез адв. Т. Г., в която заявява, че поддържа жалбата и посочените в нея основания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.

Моли за присъждане на направените разноски в хода на производството за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Прилага се договор за правна помощ, включително и такъв от прономерован кочан и списък на разноските.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юрк. Танев, който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като счита, че нарушението и отговорността на жалбоподателката за същото са категорично установени. Заявява, че санкционираното лице отговаря на дефиницията за търговец по смисъла на Наредбата, а именно по параграф 3, т.3 от Допълнителните разпоредби, препращащ към легалната дефиниция в Закона за защита на потребителите. С оглед на това и доколкото отговорността на физическите лица е независима от отговорността на юридическите, дори и да е установено дружеството, извършващо търговската дейност, счита, че за извършеното нарушение отговорност може да носи и съответното физическо лице, което пряко го е извършило, доколкото то също отговаря на дефиницията за търговец. С оглед на това моли за потвърждаване на обжалваното НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел на установяване на нарушението и съставяне на акта е разпитана Т.а И.. Същата логично, последователно и добросъвестно възпроизвежда възприетите от нея факти, по време на извършената проверка в качеството на инспектор в Столичен инспекторат към Столична община.

Поради това, съдът кредитира нейните показния и поставя същите в основата на приетата за установена фактическа обстановка, а именно:

На 03.05.2022 г. около 12:40 часа, свидетелката Т.а И. и актосъствителят Д. К. – инспектори в Столичен инспекторат към Столична община, извършили текуща проверка в гр. София, район „Възраждане”, **************************** - ъгъла с ул.„Княз Борис I ” , където установили, че лицето И. М. К. извършва търговия на 2 открито, като продава печена царевица от количка, заемайки около 2 кв.м. публична общинска собственост, без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Възраждане”. Проверяващите лица не извършили контролна покупка, но категорично възприели, че други граждани си закупуват стоки от К. срещу заплащане на продажната цена на нея. След това проверяващите се легитимирали и установили самоличността на лицето, което продавало описаните по–горе стоки - И. М. К.. При поискване на разрешение за търговия на открито, жалб. К. не представила такова. Не е проверено и не е установено по време на проверката дали на мястото на извършване на търговската дейност е имало касов апарат, на кое лице е регистриран той и дали за извършените продажби се издават касови бележки. Горния извод е направен от съда въз основа на факта, че в АУАН не е удостоверено подобно обстоятелство, а разпитаната св. И. заяви липса на спомен относно наличието или липсата на касов апарат, като отделно от това заяви, че при осъществяване на търговия на открито принципно не се проверява за наличие на касов апарат.

Контролните органи приели, че лицето И. М. К. осъществява търговия на открито, без наличие на съответно разрешение за това, издадено от кмета на район „Възраждане“. За така установеното нарушение Д. К. съставила срещу И. М. К., Акт за установяване на административно нарушение № 22-03-036/03.05.2022 г. за извършено на същата дата нарушение по чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. Актът бил предявен на нарушителя, която след като се запознала със съдържанието му, го подписала, като в графата за обяснения и възражения посочила, че работи за фирма „**********, показала трудовия си договор с посоченото дружество, като представила и касов бон от 03.05.2022 г., 12:40:29 часа, издаден от касов апарат, регистриран на дружеството.

Именно от факта, че така представеният касов фон съответства на часа на извършената проверка, съдът приема, че по време на същата на мястото на извършване на търговия на открито, чрез продажба на царевица от жалб. К., е имало касов апарат, регистриран на „**********.

Срещу съставения АУАН е подадено възражение, със съображения идентични на изложените в жалбата. Същото е прието за неоснователно и въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление, с което при идентичност с АУАН на описанието на нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя К., на основание чл.36, ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община е наложена „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл.23 от същата наредба.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН – 3

АУАН № 22-03-036/03.05.2022 г., копия на: длъжностна характеристика на Д. К., известие за доставяне на писмо; 3 бр. заповеди на кмета на Столична община; трудов договор и длъжностна характеристика на жалб. К., уведомление до НАП, възражение срещу АУАН, както и гласните доказателствени средства – показанията на свид. Т.а И..

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаната свидетелка, възприемайки ги като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В показанията си пред съда свидетелката И. добросъвестно обясни, че при предявяване на АУАН жалб. К. е представила трудов договор, поддържайки, че извършва трудова дейност на въпросното място, а не търговска такава от свое име и за своя сметка, но проверяващите са направили извод, че след като тя продава стоката /варена царевица/ и получава цената за същата, има качеството търговец и именно на нея следва да й се потърси отговорност за неспазване на разпоредбата на чл.23 от Наредбата.

На следващо място, от представените писмени доказателства с жалбата - трудов договор № 00004/09.01.2022 г., сключен между *********** – гр. София, в качеството му на работодател и И. М. К., като работник, изпълняващ длъжността „продавач – консултант“; както и длъжностната характеристика, подписана от К. на 10.01.2022 г. и справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 09.01.2022 г., безспорно се установява, че е налице трудово правоотношение между И.

М. К. и ***********. При това положение и при налични твърдения от К., обективирани в АУАН, че на мястото на проверка изпълнява възложените й от работодателя задължения по представения трудов договор, за актосъствителя и АНО е възникнало задължение да проверят дали това е така, включително чрез проверка дали на мястото има касов апарат, свързан с НАП, на чие име е регистриран той, за да се уверят дали твърденията на И. К. са верни. Това обаче не е направено, включително и към момента на издаването на обжалваното НП, в нарушение на задълженията на АНО, предвидени в разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице и е подадена срещу административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.

Същата, следва да се приеме, че е подадена в срок, тъй като наказващият орган не представи надлежни доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на И.

К., нито за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН, като подробни съображения за последния извод са изложени в разпореждането за насрочване на делото №3693/22.03.2023 г.

С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че обжалваното НП не е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя, поради което и процесната жалба 4 следва да се приеме за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, и като такава се явява процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност. Спазен е регламентираният от нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителен, минимален обем от информация. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в текста на атакуваното НП. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да организира защитата си, което е и сторил. Спазени са и давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на обжалвания санкционен акт, с изключение на констатираното по-горе нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, допуснато при издаване на обжалваното НП, което е самостоятелно процесуално основание за отмяната му.