Решение № 1315 от 04.08.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1315

Смолян, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20267230700176 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП).

Образувано е по жалбата на Д. С. В., подадена чрез пълномощник-адвокат, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-5697-000025 от 12.01.2026 г., издадена от началник група към ОДМВР-[област], Сектор „Пътна полиция“-[област].

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Сочи се в нея, че не е налице правопораждащият фактически състав за упражняване на правомощието на административния орган да отнеме свидетелството за управление на МПС, тъй като към момента Д. В. е трайно установен да живее и работи във [държава], т.е. липсва съответствие на заповедта с материалния закон.Твърди се още, че заповедта е издадена при непълно изясняване на фактите като се поддържа, че Д. В. има установено местоживеене във [държава] заедно със семейството си преди повече от 10 години.

При така направените оплаквания в жалбата, моли оспорения акт да бъде отменен като незаконосъобразен и претендира присъждане на направените разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез пълномощника адвокат моли да се уважи жалбата.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-[област] чрез упълномощен юрисконсулт представя становище по жалбата заедно с изпращането на административната преписка.Оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.Според писменото становище жалбоподателят и семейството му са с постоянен и настоящ адрес в [населено място], включително семейството му живее на адреса в [населено място].Поддържа се, че обичайното пребиваване на жалбоподателя е в [държава].

Административен съд – [област], втори състав, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2025г. старши полицай при група С. с-р СПС-[област] към ОДМВР-[област] съставил на Д. С. В. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, с бл. № 4002057, за това че на същата дата около в 13.50 часа в [област], община [област], по тъп II-86 [област]-А. километър 0.05 управлява товарен автомобил "Ф. Д.", в посока С.-юг, като при извършена проверка е установено, че водачът не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.В АУАН е прието, че с поведението си водачът виновно е нарушил чл. 137а ал. 1 от ЗДвП. АУАН е предявен на адресата си на 10.12.2025 г. и в същия не са обективирани възражения.

На 12.01.2026г. спрямо жалбоподателя Д. В. е издадена заповед ПАМ № 25-5697-000025, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "и" от ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки при управление на МПС със СУМПС, издадено по реда на чл. 161, т. 5 от ЗДвП и който е установил обичайното си пребиваване в [държава], със срок - до подмяна на СУМПС с българско.

Заповедта е обоснована с това, че адресатът й в момента на проверката е представил СУМПС [номер]-207С – образец [държава] /държава на издаване/ и срещу него при проверката е съставен АУАН за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП. В заповедта е обективирано и че СУМПС е издадено по реда на чл.161 т.5 от ЗДвП и че водабът е установил обичайното си пребиваване в РБ.

Допълнително от админиситративния орган е изпратен на съда подписан екземпляр на заповедта, според който тя е връчена на В. на 15.04.2026г.

Като част от административната преписка по делото са представени заповеди за компетентност на издателя на акта, справки за пътуване на лице-български гражданин, справки за лице от АИС „Български документи за самоличност“, справка за нарушител.

Жалбата срещу заповедта е изпратена до съда с пощенска пратка на 28.04.2026 г., видно от печата върху пощенски плик.

Съдът приема, че жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, поради което е налице правен интерес от търсената защита.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

Според чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР-[област]. Последната е представена по делото и видно от съдържанието й, със същата Директорът на ОДМВР-[област] е оправомощил изброените в 13 точки длъжностни лица от ОД на МВР –[област], да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. С т. 7 от същата заповед са оправомощени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“. Видно от представената Заповед № 8121к-2836 от 11.03.2024г. на главния секретар на МВР, със същата издателя на заповедта е преназначен на длъжност началник на група „Административнонаказателна дейност,отчет и ПТП, и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-[област]. Така изброените писмени доказателства удостоверяват, че е налице материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Като правно основание за издаването в заповедта е посочен чл. 171, т. 1, буква "и" от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, буква "и" от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който извърши нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки, при управление на моторно превозно средство със свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено по реда на чл. 161, т. 5, и е установил обичайното си пребиваване в [държава] – до подмяната на свидетелството му за управление на моторно превозно средство с българско.

От фактическа страна в ЗППАМ са изложени конкретните обстоятелства за осъществено от жалбоподателя нарушение на 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Извършеното по този начин описание на нарушението, поради което е наложена принудителната мярка, не съдържа в достатъчна степен изложение на всички съставомерни елементи от хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 1, б. "и" от ЗДвП.

На първо място, за да намери приложение разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "и" от ЗДвП, следва да бъде установено, че нарушението е извършено при управление на МПС със СУМПС, издадено по реда на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, т. е. от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от К. [държава], както и че водачът е установил обичайното си пребиваване в [държава]. В ЗППАМ е посочено, че на процесните дата и място оспорващият е управлявал лек автомобил със СУМПС с държава на издаване [държава], както и че е установил обичайното си пребиваване в РБ. Тези факти обаче, не са достатъчни да обосноват прилагането на нормата за налагане на ПАМ, поради което заповедта се явява немотивирана.

На следващо място, обжалваната заповед е и материално незаконосъобразна, тъй като не са доказани изложените в нея фактически твърдения във връзка с прилагането на принудителната административна мярка по посочената норма. Съдът приема, че при издаване на процесната ЗППАМ, административният орган не е уточнил и не е доказал обстоятелството, че оспорващият на дата 10.12.2025 г. е установил обичайното си пребиваване в [държава].

Легално понятието "обичайно пребиваване" по смисъла на закона е дефинирано в § 6, т. 46 (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) от ПЗР на ЗДвП, като "мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на „обичайно пребиваване“.

Обстоятелствата къде към датата на осъществяване на описаното нарушение е било мястото на обичайно пребиваване на жалбоподателя и дали то е било в [държава], е следвало да бъдат изследвани от административния орган във връзка с конкретните условия, въведени с § 6, т. 46 от ПЗР на ЗДвП, и едва след констатиране, че жалбоподателят живее на това място повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца и поради какви връзки – лични или трудови, е обвързан с това място.Само при доказаност на тези обстоятелства може да се приеме, че действително е установил обичайното си пребиваване в [държава] и тогава е било възможно да му се наложи ПАМ до подмяната на свидетелството му за управление на МПС с българско.

В конкретния случай административният орган е представил справка за пътуване на лице – български гражданин – Д. С. В., за периода от 12.05.2023г. до 12.05.2026г. Според справката, последното влизане на В. в РБ е през ГКПП Г. на 09.02.2025г. Следва да се отбележи в тази връзка, че от 01.01.2025г. отпаднаха проверките по сухопътните граници на РБ и по тази причина след дата 9.02.2025г. няма данни за пътуванията на жалбоподателя.Отделно от това, според данните от справката през 2023г. В. е пребивавал в [държава] 50 дни, през 2024г. около 60 дни, а за 2025г. липсват данни по посочената по-горе причина.Така с приложената справка към административната преписка не се установява пребиваване в РБ минимум 185 дни през последните 12 месеца.

Що се касае до личните връзки на жалбоподателя, с представените от него доказателства се установява, че съпругата му М. В. и дъщеря му имат ф. г. и работят във [държава]. Дъщеря му е учила във [държава] и е сключила брак с ф. г..

Представена е служебна бележка от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД [населено място] в уверение на това, че на адрес [населено място] [улица]за периода от 01.01.2016г. до 01.07.2026г. няма издавани фактури за вик услуги.