Решение № 7380 от 30.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7380 гр. С. 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20211110153066 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топ. С.“ЕАД, ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.ул.“Я.“ № ..,представлявано от А. А.,против М. Д. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С.ж.к.“Л.“ бл.вх.,ет.,ап.,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1338,67 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,220,35 лева лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 09.12.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,сумата от 22,97 лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2017 г. до м.04.2019 г.,5,27 лева лихва за забава за периода 31.12.2017 г. до 09.12.2020 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение и ответницата Г.,като клиент на топлинна енергия е задължена да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период ответницата е допуснала неизпълнение на свои договорни задължения и незаплатената цена на доставена топлинна енергия за процесния период възлиза на 1338,67 лева. С оглед обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира и мораторна лихва в размер от 220,35 лева. С исковата молба са заявени и искови претенции за заплащане сумата от 22,97 лева за дялово разпределение и 5,27 лева мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да бъдат 1 уважени предявените искове.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата чрез назначения особен представител със становище за частична недопустимост на иска като се твърди,че носител на вземанията за сума за дялово разпределение и лихва за забава върху същите е дружеството „Н. ин.“ООД. По съществото на спора е изразено становище,че исковете са недоказани – не е доказано,че ответницата е собственик на имота,не е доказано,че фактурите са получени от ответницата,оспорена е дължимостта на лихва за забава. Формулирано е възражение за погасителна давност.

Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач „Н. ин.“ООД не изразява становище по исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Топ. С.“ЕАД претендира от М.

Д. Г. сумата от 1338,67 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,220,35 лева лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 09.12.2020 г.,22,97 лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2017 г. до м.04.2019 г.,5,27 лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 63859/2020 г. по описа на СРС,42 състав.

Със заявление декларация М. Д. Г. е поискала откриване на партида при „Топ. С.“ЕАД за топлоснабден имот в ж.к.“Л.“ бл. вх. ет.,ап..

Представена е служебна бележка,издадена от Ст. об. – район „Л.“,според която същата се издава да послужи на М.Г. за откриване на партида пред „Топ. С.“ЕАД.

Със заповед № ОА-71-04-7/17.02.2015 г. на Ст. об. – район „Л.“ е настанена М. Д. Г. в жилище в ж.к.“Л.“ бл.вх.,ет.,ап..

Представен е договор,сключен между ТАЕС „Н. ин.“ООД и етажните собственици в сградата на бл. на ж.к.“Л.“,според който дружеството приема да извършва дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се задължават да поставят индивидуални разпределители.

Приети са съобщения към фактури,издадени от „Топ. С.“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 31.07.2019 г. и 31.07.2018 г.

По делото е приет договор,сключен между „Топ. С.“ЕАД и „Н.“ЕАД.

Представени са общи условия на „Топ. С.“ЕАД за продажба на топлинна енегия за битови нужди.

Приети са документи за главен отчет,подписани за абонат и отразяващи показанията на водомера.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че в сградата не се ползва топлинна енергия за отопление,общият топломер е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за 2 съответствие,осигурен е достъп за отчет на водомера,дължимата главница възлиза на 1340,30 лева,задълженията са определени при спазване на Наредба № 16-334.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че към 11.05.2022 г. няма данни за плащания на парични суми към процесния период,неиздължената главница възлиза на 1301,53 лева за топлинна енергия и 22,97 лева за дялово разпределение,съответно мораторната лихва върху тези парични суми възлиза на 199,45 лева и 3,28 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде признато за установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедта за изпълнение – в конкретния случай следва да бъде установено дали съществува договор за доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано какви са уговорените права и задължения между страните,да бъде доказано доставеното количество топлинна енергия,да бъде установена цената на доставена топлинна енергия. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщаване на съдебния акт,с който са дадени указания за предявяване на иск,т.е. на 18.12.2020 г. В настоящия случай указанията за предявяване на иск са съобщени на „Топ.

С.“ЕАД на 12.08.2021 г.,което означава,че срокът би трябвало да изтече на 12.09.2021 г.,който е неприсъствен ден – неделя,поради което срокът изтича в първия присъствен ден – 13.09.2021 г. съгласно чл.60,ал.6 от ГПК,на която дата е постъпила исковата молба в съда.

Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото позволяват да бъде възприето,че между страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което извършва доставка и продажба на топлинна енергия,каквато е доставяло в сградата,където се намира топлоснабденият имот. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или ползвателят на недвижимия имот. С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г.,постановено по тълк.дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС за заплащане на задължението за топлинна енергия отговаря собственика или носителя на вещно право на ползване,а ползвателят на имота на облигационно основание може да сключи договор с доставчика при спазване на предвидените за това условия. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ,както и приетото Тълкувателно решение позволяват да бъде възприето,че принципно за заплащане цената на топлинна енергия отговаря собственикът,но е възможно и възникване на договорно правоотношение с друго лице,ако са реализирани предпоставките за това. В настоящия случай съдът приема,че между дружеството ищец и ответницата Г. е възникнало договорно правоотношение – ищецът реализира доставка на топлинна енергия,а ответницата обитава имота на основание настаняване в общинско 3 жилище,т.е. ответницата се намира в имота на облигационно основание. За да счете,че е възникнало договорно правоотношение между тези страни и ответницата Г. е пасивно легитимирана да отговаря за заплащане цената на доставена топлинна енергия,съдът взе предвид,че ответницата е депозирала заявление за откриване на партида,т.е. отправила е предложение за възникване на договорно правоотношение,а и едновременно с подаване на заявлението е представена служебна бележка от Ст. об.,с която е дадено съгласие за откриване на партида на нейно име,т.е. налице е съгласие на собственика на общинския имот договорното правоотношение да се развива с лицето,което ползва имота на облигационно основание. Наличието на съгласие на Ст. об.,съпоставено с подаденото заявление от ответницата Г.,както и обстоятелството,че вписаните постоянен и настоящ адрес на ответницата съвпадат с адреса на топлоснабдения имот позволяват да бъде възприето,че е възникнало правоотношение между ищцовото дружество и облигационния ползвател на имота. Съдът намира,че правоотношението съществува към процесния период,тъй като ако настъпи промяна на лицето,което ползва имота на договорно основание в хипотезата,когато договорното правоотношение се реализира с облигационния ползвател,и предишният,и новият ползвател следва да декларират настъпилата промяна – в този смисъл са чл.61,ал.1 и чл.64,ал.2 от общите условия на ищеца. В конкретния случай не са представени доказателства,нито са изложени твърдения ответницата Г. да е загубила качеството ползвател на имота въз основа на правоотношение,възникнало със Ст. об.,поради което ответницата отговаря за заплащане на задълженията.

Искът за заплащане цената на доставена топлинна енергия е иск за реално изпълнение на договорно задължение и за неговото уважаване е необходимо да бъде доказано,че е доставена топлинна енергия,за чието заплащане ответната страна отговаря. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че в сградата не се ползва отопление,а единствено се консумира топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Предвид обстоятелството,че консумацията на вода в апартамента е отчетена,за което са представени доказателства за главен отчет,подписани за абонат,които не са оспорени,ответницата отговаря за заплащане цената. Провеждането на доказване,че цената е заплатена е възложено на ответницата като довод,изключващ основателността на исковата претенция,а в хода на производството не са събрани доказателства да е заплатена цената или част от същата,а същевременно според заключението по съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ищеца няма данни за направени плащания на топлинна енергия за процесния период. При това положение и като съобрази,че според заключението по съдебно-техническата експертиза размерът на дължимата главница възлиза на 1340,30 лева и е определен,без да има включени задължения извън процесния период,съдът намира,че предявеният от ищеца иск за сумата от 1338,67 лева подлежи на уважаване. Изводът на съда за основателност на исковете не се променя предвид довода в писмения отговор,че не е доказано дали фактурите са получени от ответницата Г.. Следва да бъде отчетено,че за ответницата е възникнало задължение да заплаща консумираната топлинна енергия за подгряване на вода като според общите условия на доставчика,които намират приложение съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ,цената трябва да бъде заплатена в 4 срок от 45 дни,считано от изтичане на съответния период на доставка,а получаването или неполучаването на фактурата не променя въпроса за дължимостта на паричната сума. Когато изпълнението на задължението е срочно,за да бъде точно изпълнението,необходимо е цената да е заплатена в предвидения срок,т.е. 45 дни след изтичане месеца на доставката,а при липса на изпълнение исковата претенция за заплащане на главницата подлежи на уважаване.