Решение № 147 от 18.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Н. в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Павлина Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600209 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Варненският окръжен съд с присъда № 21/02.04.2024 година по НОХД №1499/2023 година е признал подсъдимия Я. А. Р. за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.149 ал.5 т.3 вр. ал.4 т.2 вр. ал.1 от НК за това, че на неустановена дата в периода 01.06.2023 г. - 01.07.2023 г. в гр.Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /опипване в областта на гениталиите/, по отношение на М. Д. М., родена на 25.06.2017г., ненавършила 14-годишна възраст, като деянието представлява опасен рецидив и е извършено по отношение на лице, което не разбира свойството и значението на извършеното. Наложено е наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, при СТРОГ режим.

1

Със същата присъда, на основание чл.59, ал.1НК е зачетено времето, през което подс. Я. Р. е бил задържан с МНО „задържане под стража”; подс. е осъден да заплати и направените по делото разноски; налице е произнасяне и по веществените доказателства.

Въззивното производство пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА е образувано по жалба на подсъдимото лице /собственоръчно изготвена/ и на служебния му защитник – адв. Е. Е. /АК-Варна/. В същите се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на постановения първоинстанционен съдебен акт, а също и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Подс. Р. оспорва да е извършвал подобни действия спрямо св. М. М., като твърди, че неуредени финансови отношения между него и бащата на малолетната свидетелка са в основата на обвиненията спрямо него. В подкрепа на защитната си теза прави искане за събиране на нови гласни доказателства от настоящата инстанция чрез разпит на три лица - Ж. П., А. М.

Д. /А./ и лице, индивидуализирано като «Бай П.». В жалбата си подсъдимият Р. отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на ДП, а служебният му защитник за отмяна на присъдата и оправдаване на подзащитния му, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

Представителят на Апелативната прокуратура Варна изразява становище за законосъобразност и правилност на първоинстанционната присъда, счита че при индивидуализацията на наказанието са съобразени всички обстоятелства по делото, като моли същата да бъде потвърдена.

Пред настоящата инстанция подсъдимият се явява и се представлява от служебно назначения му от ДП защитник – адв. Е. Е. /АК Варна/, който изразява становище за наличие на доказателствен дефицит досежно авторството на деянието и акцентира върху обстоятелството, че обвинението почива само върху косвени доказателства и в частност, показанията на лица от семейния кръг на пострадалото дете М., чийто показания са също предварително „отработени“; развива доводи в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, че бащата на пострадалото дете е дължал пари на подс. във връзка за отработеното от него на различни строителни обекти и поради това го е набедил в полицията, че е извършил престъпление; че липсва прецизиране 2 на периода, в който е извършено Д.ието.

Упражнявайки правото си на лична защита подс. Р. оспорва възведеното спрямо него обвинение, твърди, че е имал родителски чувства /дядо-внуче/ спрямо детото М. М. и отново акцентира, че баща й му е дължал пари и нежеланието му да се издължи е в основата на сигнала в полицията срещу него.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Р. иска да му бъде намалено наложеното наказание, като размерът бъде определен на изтърпяното до момента по МНО „задържане под стража“ възлизащ на 1 година два месеца и осем дни.

Въззивната апелативна инстанция, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, с оглед изискванията на чл. 313 и чл.314 ал. 1 от НПК констатира, че жалбите /на подс. и защитата/ са допустими, но по същество са неоснователни, по изложените по – долу съображения:

С оглед релевираните в жалбата на подс. Р. доводи и за проверка на защитната му теза, в хода на настоящото производство се проведе въззивно съдебно следствие за събиране на допълнителни доказателства – гласни, чрез разпита на допуснати като свидетели лица - Ж. П. и А. М. Д. /А./, допълнителен разпит на бащата на пострадалото дете – св. Д. М. и на вещите лица по депозираната на ДП СППЕ по отношение на подсъдимото лице; допусна се СМЕ във връзка със здравословното състояние на подс.Р., заключението по което се защити от експерта пред настоящия съдебен състав.

Извършеният собствен анализ на всички доказателствени източници, събрани на досъд. производство, в хода на първоинст. и въззивно съдебно следствие, относими към предмета на доказване, дават основание на въззивната инстанция да приеме идентична с възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, а именно:

Пострадалото малолетно дете М. Д. М. е родена на 25.06.2017 г., биологичните му родители - свидетеля Д. М. и И.И. Г. се разделили година покъсно. Първоначално детето М. живеело с майка си в село Староселци, област Плевен, а от 2019 г., след като тя напуснала страната и се дезинтересирала от нея, заживяло заедно с баща си – свид. Д. М., брат си А. М. и св. Х.Н., с която 3 бащата живеел на съпружески начала, в жилище в гр.Варна, жк."Вл.Варненчик" № 405 вх.19 ет.2 ап.З. Последната полагала грижи за момиченцето като за свое дете, а то я възприемало като своя майка. По този начин детето прело и родителите на св.Н. – свидетелите М.Б.П. и П. Н.П. като негови баба и дядо. По същия начин ги възприемал и еднокръвния и брат – св.А. М..

Подсъдимият Я. А. Р., род. 1957г., (с прякор „Шаро") бил родом от с.Горен Дъбник, община Долен Дъбник, обл. Плевен, където и живеел.

Същият е многократно осъждан за различни престъпления по НК /включително и срещу половата неприкосновеност/, като последно бил освободен от Затвора Плевен на 25.10.2019г. По покана на св. А. Д. /по прякор „А.“/ от същото село, подс. Я. Р. пристигнал в гр. Варна през месец май 2023, за да работи заедно със свид. Д. М. /племенник на св. Д./ на различни строителни обекти. Живеел заедно със св.Д. в дома на св. М. в гр.Варна, в жк."Вл.Варненчик" №405 вх.19 ет.2 ап.З, като обитавали хола на жилището и спели на дивана. Децата на св.Д. М. – М. и А. спели в спалнята, а той и свид.Х.Н. – в трапезарията. Подс. и свидетелите работили на различни обекти, които намирал св.М., той заплащал определена сума на подс. и св. Д., в зависимост от отработеното от тях, приспадайки режийните им разходи.

Семейството имало добро отношение към подсъдимия.

Поради възникнало недоразумение с клиент по изграждане на банята му, се наложило отново да я направят, но за тяхна сметка, затова и св. М. давал на подс. и чичо си - св. Д. /А./ единствено пари за храна, без да заплаща труда им. Ситуацията предизвикала нагнетяване в отношенията между св. Др.М. и чичо му /А./, поради което след кавга помежду им, той се изнесъл от апартамента и в хола останал да живее само подс.Р.. Въпреки, че последният не излизал всеки ден на работа - не желаел да работи, нямал средства за съществуване, но не се и прибирал в родното си село, семейството имало добро отношение към него, оставили го да живее в дома им, давали му храна, той присъствал на техни семейни празници, пострадалото дете му викало „дядо“.

На неустановена дата в периода 01.06.2023 г.- 01.07.2023 г. свидетелите Д. М. и Х.Н. излезли да пазаруват, а в апартамента останали само подс.Р. и малолетната М. М.. Тогава момиченцето отишло в хола, обитаван от подс. Р., 4 за да си вземе чорапи от шкафчето, била облечена с блузка и къси панталонки.

Като я видял, подс.Р. се приближил към нея, сложил ръката си между крака й и започнал да я опипва, милвайки невръстното дете в областта на половия орган. Детето се притеснило от тези му действия, не се разплакало, но му казало да не я пипа. Тогава подсъдимият й казал да не разказва на никого за станалото, за да не я „вкарат в затвора". Уплашено от случилото се, детото избягало от хола и отишло в стаята на родителите си, затворило вратата и сложило стол, затискащ вратата „…за да не идва Шаро…", легнало на леглото, завивайки се с одеяло. Едва след като се прибрали баща й и свид.Н., тя махнала стола от вратата, но не разказала веднага за случилото се.

На 01.07.2023 г. било организирано малко семейно тържество по повод отминалия рожден ден на М. М.а. Присъствали родителите на св. Н. свидетелите М.Б.П. и П. Н.П., свид.А. М. – брат на пострадалото дете, който купил торта и поканил и няколко познати момичета да се почерпят в дома им.

Подс. Р. също присъствал на събирането.

В един от следващите два дни, понеже подсъдимият нямал дрехи, свид.Д. М. му купил маратонки, анцуг, чорапи и телефон със СИМ-карта.

На 04.07.2023 г. подс.Р. заедно със свидетелите Д. М. и А. М. работели на строителен обект зад лятно кино „Тракия" в гр.Варна. Същият ден, след обяд, свид.М. М. разказала на свид.Х.Н., че била опипвана от „чичо Шаро". На въпросите на свид.Н. на какви места, детето посочило областта на половия орган. Свид.Н. веднага уведомила по телефона бащата - свид.Д. М.. Без да пояснява причината, свидетелят казал на подс.Р., че трябва заедно да отидат до Трето РУ-Варна, след което се придвижили с автобуса. Когато стигнали, пред сградата на РПУ ги очаквали свидетелите Х.Н. и М. М.а. Двете заедно със свид.Д. М. влезли в сградата на Трето РУ-Варна, а подс.Р. останал пред сградата. Тогава свид.М. съобщил на полицейските служители, че на 04.07.2023 год. спрямо дъщеря му са били извършени блудствени действия от лице, което живяло в дома му, като тези действия се изразявали в опипване на детето. Малко по-късно Я. Р. бил задържан за 72ч, а по-късно – на 07.07.2023 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража" от Окръжен съд - Варна.

На 11.09.2023 г. в специализирано помещение за провеждане на разпити на деца свидетели или жертви на насилие било разпитано пострадалото дете 5 пред съдия от ВОС.

По отношение на детето било извършеното мед. освидетелстване.

След образуване на ДП била уведомена Агенция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето“ - Варна, които изготвили доклад за оценка на постъпил сигнал. След извършеното социално проучване бил консултиран бащата на пострадалото дете – Д. М., за възможността да ползва социална услуга в общността към Комплекс за социални услуги на територията на гр.Варна с цел преодоляване преживяното от детето.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия; показанията на - пострадалото дете св. М. М.а, на свидетелите Д. М., Х.Н., А. М., М.П. и П. П., Ж. П. и св. А. М. /А./; заключенията на вещите лица по назначените СМЕ на постр. М. М.а, СМЕ по отношение на подс. Р., СППЕ по отношение на пострадалата и по отношение на подсъдимия; писмените материали по делото и веществените доказателства.

Заключението на изготвената СМЕ №757/2023 г. по отношение на детето М. М. не установява по нея открити травматични увреждания в областта на половите органи, което не изключва възможността да са били извършени описаните блудствени действия с нея.

Чрез заключението на КСППЕ изготвено в хода на ДП по отношение М.

М.а се установява, че детето е в състояние да решава житейски проблеми в рамките на своята календарна възраст, но когато те излизат от нейния обсег, търси помощ от родителите си; към момента на инкриминираното Д.ие детето не е било в състояние да го осмисли, поради недостатъчни познания в това отношение; поради възрастта си - шест години, детето е в състояние на „физиологическа невменяемост" и не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на малолетната й позволява да възприема правилно фактите по делото и да дава достоверни показания за тях, но не може нито да ги осмисля, нито да тълкува правилно поради ограничения житейски опит и познания на нивото на календарната възраст. Експертите са пояснили пред първоинст. съд в хода на съдебното следствие, че детето е било в състояние на безпомощност, което от психологическа гледна точка представлява състояние, когато нещо неестествено се случва, нещо необичайно, нещо за което детето усеща, че е 6 нередно и не може да се противопостави, защото е стресирано и не разбира случващото се. Изразили са мнение, че детето е било объркано от случващото се, но постъпките му след това са напълно изводими от обстановката и адекватни - прибирането в другата стая, завиването и заспиването е начин детето да се защити чрез бягство от действителността в съня. Според експертите случилото се на този етап няма психологическо въздействие върху детето, като е възможно когато порасне и осмисли случилото се да има такова въздействие върху нея.