Решение № 116 от 03.11.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Търговище, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П.А при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20233500500172 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата Т. Т. Х. от с.Ч., общ.Търговище против решение №365/05.07.2023г., постановено по гр.д.№1588/2022г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен предявеният от нея против ответника Р. М. Х. от гр.Търговище иск по чл.341 от ГПК за делба на следния недвижим имот: поземлен имот идентификатор ********* по КК и КР на гр.Търговище, одобрени със заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на АГКК, по предходен план №1498, с площ от 548 кв.м., урбанизирана, ниско застрояване, ведно с построената в него едноетажна сграда с идентификатор *********.1 по КК и КР на гр.Търговище, със застроена площ от 48кв.м., при граници на имота : ПИ с идентификатори *********, ***********, ********* и *********, като на ответника са присъдени съдебни разноски в размер на 300 лв., а по сметка на съда-държавна такса в размер на 50 лв.

С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивницата моли за отмяна на решението и за допускане на делбата при равни части за съделителите.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

1

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.341 от ГПК за съдебна делба на поземлен имот идентификатор ********* по КК и КР на гр.Търговище, одобрени със заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на АГКК, по предходен план №1498, с площ от 548 кв.м., урбанизирана, ниско застрояване, ведно с построената в него едноетажна сграда с идентификатор *********.1 по КК и КР на гр.Търговище, със застроена площ от 48кв.м., е обоснован с обстоятелствата, че страните са бивши съпрузи, придобили имота в СИО по време на брака им по силата на договор за издръжка и гледане с родителите на ответника, като след прекратяване на брака им през 1997г. са обикновени съсобственици, но не могат доброволно да се поделят.

Ответникът оспорва иска за делба с възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, поради което е индивидуален собственик на имота.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Страните са бивши съпрузи, като по време на брака им са придобили в СИО процесния поземлен имот ид.№73626. 509.429 от 548 кв.м. с построената в него едноетажна сграда с ид.№ *********** от 48 кв.м. кадастралната карта на гр.Търговище по силата сключен с родителите на ответника (починали през 1991г. и 1992г.) договор за издръжка и гледане през 1990г., като спорът е дали след прекратяване на брака през 1997г. ответникът е придобил изцяло собствеността върху имота, в резултат на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своячл.68 от ЗС, което своене се предполага-чл.69 от ЗС.

Съгласно разясненията с ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС-“Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, ако единият от съсобствениците се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, то той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с 2 които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си“.

В конкретния случай, събраните по делото свидетелски показания установяват, че при прекратяване на брака през 1997г. ответникът е заявил на ищцата, че счита имота за негова собственост, изгонил я е от там и е забранил достъпа й до него. Освен посочената демонстрация, същият повече от 25 години упражнявал явно и необезпокоявано фактическата власт върху имота, живейки там с големия си син и съпругата си-св.Галиме Х., т.е. касае се за владение с намерение за своене на чуждата част, довело до придобиване изцяло на собствеността върху имота след изтичане на предвидения в закона 10-годишен срок по чл.79, ал.1 от ЗС през 2007г. Психичното заболяване на ищцата е от 2009г., поради което е неоснователно възражението й, че влошената й психична годност е била пречка да се противопостави на намерението на ответника.

При тези обстоятелства, следва да се приеме, че процесният недвижим имот не е съсобствен между страните, която съсобственост да обуславя правото да се иска ликвидирането й по съдебен ред, поради което предявеният иск за делба е неоснователен, поради което решението на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на ответника се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №365/05.07.2023г., постановено по гр.д.

№1588/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Т. Т. Х. от с.Ч., общ.Търговище , ЕГН:********** да заплати на Р. М. Х. от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4