Решение № 1468 от 12.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1468 гр. Варна, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от К. Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501706 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Ж. П., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител П. А. П., двамата от гр. Аксаково, област Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3931/13.12.2022 год., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 678/02.03.2023 год., постановени по гр. дело № 13671/2021 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен за разликата над 1200 лева до претендирания размер от 10 000 лева, предявения от въззивника Г. Ж.

П., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител П. А. П., срещу К. Г. П. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. “Вл.

Варненчик“ № 83, ет. 1 , непълнолетен, действащ със съгласието на родителите си Г. К. П. и И. Д. М., и С. К. Х. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.

“Самарско знаме“ № 37, непълнолетен, действащ със съгласието на родителите си К. С. Х. и Е. С. Ф., иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждането на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 10 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на нанесен му от двамата ответници на дата 22.03.2021 год. в гр.

Аксаково, Варненска област, побой, при което ищецът е претърпял контузия на десния крак и десностранна L4-L5 преднокоренчева увреда, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането /22.03.2021 год./ до окончателното й 1 изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от ищеца, настоящ въззивник, част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилен анализ и преценка на доказателствата, в резултат на което е и необосновано.

Изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди са неправилни и необосновани. Първоинстанционният съд неправилно е преценил обема и тежестта на търпените от ищ eц а неимуществени вреди, поради което и неправилно и в нарушение на чл. 52 ЗЗД е определил и размера на обезщетението за репарирането им.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца част и за постановяване на друго, с което искът му срещу двамата ответници – К. Г. П. и С. К. Х. – да бъде уважен в пълния предявен размер. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от двамата ответници писмени отговори на жалбата не са подадени.

От ответника по иска К. Г. П., действащ със съгласието на родители те с и Г. К. П. и И. Д. М. , чрез процесуалния му представител, е подадена насрещна въззивна жалба срещу горното решение в частта му, с която той е осъден да заплати на Г. Ж. П., непълнолетен, солидарно с непълнолетния С.

К. Х., сумата от 1200 лева – обезщетение за неимуществени вреди от нанесения на Г. П. на дата 22.03.2021 год. в гр. Аксаково побой, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 22.03.2021 год. до окончателното й изплащане. В насрещната въззивна жалба са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от ответника К. Г. П. част е неправилно и незаконосъобразно. Не е отчетено, че по делото липсват доказателства, от които да се установи, че именно ответникът К. П. е нанесъл контузията на десния крак на ищеца Г. П. и с това е станал причина за причинените на ищеца увреждания. Твърди също, че няма и доказателства, които да обосноват извод, че в резултат на нанесеното от К. П. увреждане за ищеца са настъпили вреди. Твърди се също, че определеното обезщетение за причинените неимуществени вреди е прекомерно, тъй като единственото нанесено на ищеца увреждане е контузия на десния крак, като не е установено по делото от кого от двамата ответници е причинена контузията. Няма данни за фрактури, които да са обусловили затруднено дишане, главоболие или продължаващи силни болки в крака; няма установена травма на главата; счита, че временното затруднение при движение на долния десен крайник на ищеца за период от около 60 дни не обосновава обезщетение в присъдения от първоинстанционния съд размер.

Отправеното с насрещната въззивна жалба искане е за отмяна на решението в атакуваната от ответника К. П. част и за постановяване на друго, с което искът на ищеца в частта му за сумата от 1200 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца Г. П. от нанесен му на 22.03.2021 год. побой, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата 2 на увреждането /22.03.2021 год./ до окончателното й изплащане, да се отхвърли.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, насрещната страна – ищецът Г. Ж. П., оспорва подадената насрещна въззивна жалба, счита, че е неоснователна, а решението в атакуваната от ответника К. П. част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът Г. Ж. П., чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена, оспорва насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание ответникът К. Г. П., чрез назначения му по реда на чл. 94 и сл. от ГПК процесуален представител, оспорва въззивната жалба на ищеца, поддържа подадената насрещна възззивна жалба.

Ответникът С. К. Х. не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

ДСП – Варна не е изразила становище по жалбите, в съдебно заседание не изпраща представител.

Първоинстанционното решение в частта му, с която ответникът С. К. Х.

/непълнолетен/ е осъден да заплати на ищеца Г. Ж. П. сумата от 1200 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, от нанесения на ищеца на дата 22.03.2021 год. в гр. Аксаково побой, не е обжалвано, въпреки предоставената му възможност по чл. 265, ал. 1 ГПК ответникът С. Х. не се е присъединил към жалбата на своя съответник, поради което и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

При извършената служебна проверка на допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваните части, настоящият състав констатира, че решението е процесуално недопустимо, като съображенията за това са следните:

В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения:

На 22.03.2021 год. в гр. Аксаково, в близост до гробищния парк на града, по време на среща със своя съученичка на име Н. бил нападнат от ответниците К. П. – непълнолетен към него момент и С. Х. – малолетен към дата 22.03.2021 год., които го съборили на земята и му нанесли множество удари и ритници по цялото тяло. След като Г. П. се развикал тримата – Н., К. и С. си тръгнали, като го оставили да лежи на земята. Нямал възможност да се обади на родителите си по моб. телефон за да потърси помощ, Успял да се изправи с помощта на дървена пръчка, тъй като усещал нетърпими болки в областта на кръста и десния крак и много трудно вървял. Малко по-късно по телефона му се обадила неговата майка и той й съобщил за нанесения му побой, както и че е трудно подвижен, като уточнил местонахождението си.

Заедно с майка си, посетили Спешен център при МБАЛ „Св.Анна" гр. Варна, където било установено, че е получил множество контузии по тялото контузия на долен ляв крайник, изтръпване на долен десен крайник и 3 невъзможност за движения, пареза на десен крак, контузия на долната част на гърба и таза, без счупвания. За нанесените телесни увреждания ищецът посетил и съдебен лекар, който констатирал, че ищецът е получил контузия на десния крак с данни за преднокоренчева увреда. Описаните наранявания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, при условие, че не настъпят усложнения. Състоянието на ищеца не се подобрило веднага, като и към настоящия момент изпитва болки в десния долен крайник при движение. Твърди, че след нанесения му побой се нарушил режимът и ритъмът му на живот. Не можел да спи добре поради затруднено дишане и силни болки в крака. Често се стряскал и се събуждал нощем, като отново преживявал случилото се и с мисълта за преживяното.

Трудно движил и движи досега десния си крак, макар да не били установени фрактури. Често страдал от главоболие, вследствие на падането на земята. От допълнителните медицински прегледи, извършени поради това, че ищецът продължавал да изпитва болки и трудно движел десния си крак, било установено, че се касае за контузия на десния крак, ЕМГ данни за десностранна L4-L5 преднокоренчена увреда. За инцидента са уведомени полицейски служители на РУ Аксаково ОД-МВР-Варна, които извършили проверка по сигнал от Второ РУ при ОД МВР-Варна за постъпило в спешно детско отделение при МБАЛ „Св. Марина" непълнолетно лице, след нанесен му побой от негови връстници. В хода на извършената проверка по прокурорската преписка са събрани данни за наличие на извършено престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 от НК, извършено от непълнолетния К. П. и малолетния С. Х.. Предвид малолетието на С. Х., както и прецененото от прокурора, че непълнолетния К. П., е извършил деянието, поради увлечение и лекомислие недооценявайки неговия характер и последици против двамата не е образувано наказателно производство, а са предприети възпитателни мерки по ЗБППМН. В исковата молба са изложени и твърдения, обуславящи отговорността на родителите на малолетния към момента на извършване на увреждането С. Х. и на родителите на непълнолетния към същия този момент К. П., черпени от разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, като се твърди, че всеки един от двамата причинители на вредите живее при родителите си, поради което и родителите им следва да отговарят за репариране на причинените на ищеца от техните деца неимуществени вреди.

При така наведените твърдения е отправено искане за солидарното осъждане на ответниците К. П. /непълнолетен към момента на извършване на увреждащото деяние на дата 22.03.2021 год./ и С. Х. /малолетен към момента на извършване на увреждащото деяние на дата 22.03.2021 год., понастоящем непълнолетен/ да му заплатят сумата от 10 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на нанесен му от двамата ответници на дата 22.03.2021 год. в гр. Аксаково побой, при който ищецът е претърпял контузия на десния крак и десностранна L4-L5 преднокоренчева увреда, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането /22.03.2021 год./ до окончателното й изплащане.

Районният съд е приел, че исковата молба е редовна, разгледал е делото 4 и е постановил обжалваните основно и допълнително решения.

Настоящият състав констатира, че решенията – основно и допълнително – са постановени по нередовна искова молба. В случая е налице противоречие между обстоятелствената част, в която са изложени твърдения, които сочат на правен интерес у ищеца да търси защита срещу родителите на всеки един от двамата извършители – срещу родителите на С.

Х., който поначало не носи отговорност за вредите съгласно чл. 47, ал. 1 ЗЗД, тъй като към момента на причиняването на вредите /нанасянето на побоя над ищеца на дата 22.023.2021 год./ е бил малолетен и срещу родителите на К. П., непълнолетен към момента на причиняването на вредите, като за родителите и на двамата извършители на побоя се твърди в исковата молба, че упражняват родителски права спрямо С. Х. и спрямо К. П. и че всеки един от двамата причинители на вредите живее при родителите си, и отправеният въз основа на така изложените твърдения петитум, който е насочен срещу двамата причинители на вредите.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т. 5 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, решението е недопустимо, тъй като то не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.