Решение № 32 от 23.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Перник, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. Й.А като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720201822 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от А. К. Й., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв. М. В. - САК, срещу Наказателно постановление №251158-003285/08.10.2025г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, с което са наложени административни наказания глоба 1000 /хиляда/ лв. /511.29 евро/, и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 18.09.2025г., в 09.21 ч., в община Перник, на път А3, автомагистрала Струма, км.21+932, посока Перник - Дупница управлява л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. №*****, като се движи в лентата за принудително спиране без да е налице повреда на превозното средство или здравословен проблем на водача и пътниците – нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че е издадено в нарушение на закона, че е необосновано, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуални изисквания към съдържанието му.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът адв. В.. Преди съдебното заседание е депозирано допълнително писмено изложение, в което е изразено съгласие за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Обстойно са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт, въз основа на които се иска отмяната му. Претендира присъждане на направените 1 от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е основателна:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. К. Й. е установено с Акт за установяване на административно нарушение серия АД, №471125/18.09.2025г. В съдържанието му е посочено, че на 04.08.2025г., 09.21 часа, движейки се по автомагистрала Струма, в посока към град Дупница, при км.21+932, общ.

Перник, като водач л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. №***** А. Й. се движи в лентата за принудително спиране без да е налице повреда на превозното средство или здравословен проблем на водача и пътниците. Посочено е, че нарушението е установено въз основа снимков материал по чл.189, ал.15 от ЗДвП, предоставен с писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, след като е било регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси по реда на чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

От показанията на актосъставителя, допуснат в качеството на свидетел, и от приложената декларация от 18.09.2025г. за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП се установява, че жалбоподателят е установен като автор на нарушението след като писмено е декларирал, че на 04.08.2025г. лично е управлявал МПС л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. №*****, собственост на търговското дружество „*****“ ООД, ЕИК *****.

Въз основа горните констатации на 18.09.2025г. срещу А. Й. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. Д. Е. К. приел, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с правилата за движение по автомагистрала, като виновно е нарушил забраната в чл.58, т.3, пр.1 от ЗДвП.

В съставения акт Й. вписал възражение, че не е управлявал целенасочено автомобила в лентата за принудително спиране, а за момент е отклонил движението му към нея при взимане на бутилка с вода от задната седалка, тъй като му прилошало.

Същият подписал акта и приел връчения препис.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

На 08.10.2025г., въз основа на събраните по преписката доказателства, след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и отхвърляйки направеното възражение, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.178ж, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на А.

Й. за установеното нарушение.

2

При извършване на служебна проверка за законосъобразност по чл. 314, ал.1 и 2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

Съображенията са следните:

Основателно е възражението в жалбата, че описанието на нарушението в акта не е идентично с посоченото в наказателното постановление, тъй като в последното са въведени нови съществени елементи от обективната страна на деянието – относно датата на нарушението.

В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 04.08.2025 г., а в наказателното постановление е вписана друга дата - 19.09.2025г.. Тъй като наказателното постановление се издава въз основа на АУАН, то при решаване на въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни за реализиране административнонаказателната отговорност на нарушителя, АНО е ограничен в рамките на фактическото и правното обвинение, формулирано в акта, и не е допустимо обвинението да излиза извън тези рамки. Ето защо, констатираното несъответствие нарушава съществено правилата в административнонаказателното производство .

Датата на извършване на нарушението трябва да е означена конкретно, ясно и по начин, непораждащ необходимост от тълкуване волята на АНО или смисъла на изложените фактически обстоятелства или пък значението на относимите доказателства. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика и не може да почива на предположения.

Датата на извършване на нарушението е възведена като съществен императивен реквизит от съдържанието на акта и постановлението, съгласно чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото предопределя преценката за приложимия материален закон, проверката за допустимост на образуваното производство по чл.34 от ЗАНН, както и рамките на осъществяване правото на защита на привлечения към отговорност субект. Затова неизпълнението на изискването за посочването й или неточното й посочване винаги представлява съществено нарушение на процесуалните изисквания.

В случая с наказателното постановление Й. на практика е наказан за деяние, за което не му е предявявано обвинение, което съществено ограничава правото му на защита, тъй като го поставя в невъзможност да разбере за извършено на коя дата деяние е привлечен да отговаря, така че адекватно да се защити.

Допуснато е и нарушение на правилата за образуване на административнонаказателното производство във връзка със свидетелите.

Разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН установяват три категории свидетели – такива, присъствали при извършване на нарушението, такива при установяването му, а при липса на свидетели от първите две групи, ал.3 предписва съставяне на акта в присъствието на двама други свидетели. В конкретния казус АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – С.П., за когото изрично е отбелязано, че е свидетел при съставяне на акта. При това положение е основателно възражението за нарушение на нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, изискваща участието на двама свидетели.

3

Допуснатите нарушения на процесуалните изисквания обуславят отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно от процесуална страна. По тази причина не се обсъждат възраженията на жалбоподателя по същество на спора – законосъобразна ли е правната оценка на установените факти в казуса, има ли извършено нарушение и правилно ли е приложен материалният закон.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил такива в производството за заплащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие, сключен на 13.11.2025г. между А. Й. и адв. М.

В., се установява, че страните са договорили възнаграждение 1800 лева за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора.

Адвокатското възнаграждение е определено в размер, надвишаващ повече от три пъти предвидения в разпоредбата на чл.18, ал.4, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, против което се прави основателно възражение за прекомерност. Делото не се отличава със завишена фактическа и правна сложност, производството е приключило в едно съдебно заседание без участие на пълномощника, поради което съдът присъжда по-нисък размер на разноските, а именно 255.65 евро /500 лева/, които на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК възлага на структурата, чийто орган е издал отмененото наказателно постановление – ОД МВР - Перник. Посоченият размер съответства на минимално предвидения в Наредбата и макар съдът да не е обвързан от него (предвид Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 г.), счита, че е справедлив от гледна точка защитения правен интерес /предвид вида и размера на наложените на жалбоподателя административни наказания/ и е съобразен с ангажираността на пълномощника в изготвянето на обстойно мотивирана жалба, допълнително изложение към нея, както и с активността му за попълване на делото с относими доказателства.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1158-003285/08.10.2025г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, с което на А. К. Й., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба 1000 /хиляда/ лв. /511.29 евро/, и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, извършено на 18.09.2025г., общ. Перник.

ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на А. К. Й., ЕГН **********, с адрес гр. *****, сума от 255.65 евро, 4 представляваща направени от него разноски в производството по а.н.д.

№01822/2025г. по описа на РС – Перник за заплатено възнаграждение на адвокат.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение на адвокат от 920.33 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5