Решение № 12510 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12510 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110107790 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Л. В. Т. и Д. П. Т..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к.

„*****, аб. № *****.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 182, 77 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 111, 97 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. – 22.12.2025 г.; с у м а т а 24, 52 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 4, 70 евро, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2023 г. – 22.12.2025 г., в условията на разделност, както следва: Л. В. Т. – 1/2, и Д. П. Т. – 1/2, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.01.2026 г. по ч.гр.д. № 25/2026 г. на РС-Сливница.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. П. Т., с който оспорва исковете. Излага съображения, че методиката към Наредбата за топлоснабдяването е незаконна. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно липса на доказана забава. Оспорва претенцията за дялово разпределение по съображения, че такова се осъществява от ФДР, а не от ищеца. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. В. Т., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период.

Излага съображения, че методиката към Наредбата за топлоснабдяването е незаконна. Оспорва по делото да се доказва дали стойността е начислена въз основа на реален отчет или служебно. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно липса на доказана забава. Оспорва претенцията за дялово разпределение по съображения, че такова се осъществява от ФДР, а не от ищеца. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 08.01.2026 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала РС-Сливница с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. В. Т. и Д. П. Т. за: сумата 1 182, 77 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 111, 97 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2024 г. – 22.12.2025 г.; с у м а т а 24, 52 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2023 г. – м.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 4, 70 евро, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2023 г. – 22.12.2025 г., в условията на разделност, както следва: Л. В. Т. – 1/2, и Д. П. Т. – 1/2.

С разпореждане от 08.01.2026 г. съдът е издал заповед за изпълнение по 2 чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя държавна такса в размер на 22, 25 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по исков ред.

С договор за продажба на държавен недвижим имот от ***** г. Д. П. Т. и Л. В. Т. са придобили следния недвижим имот: апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, с площ от 65, 20 кв.м.

Видно от представения протокол от проведеното на 10.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „***** и Б, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 27.09.2002 г., сключен между ЕС с адрес: гр.

София, ж.к. „***** и Б като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация въз основа на акт за разпределение на кубатурата в размер на 161 м3, както и топлинна енергия за БГВ въз основа на отчетите на 1 бр. водомер за топла 3 вода. Дяловото разпределение е извършвано от „Директ“ ЕООД.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 1 182, 10 евро (2 311, 98 лв.), представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 038, 99 лв. и сумата за доплащане от изравняване в размер на 272, 99 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на сумата 24, 52 евро.

От страна на ответниците не се твърди и установява плащане на задълженията.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците са възразили в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на оспорените вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните 4 клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от ***** г. се установява, че Д. П. Т. и Л. В. Т. са придобили правото на собственост на процесния имот. По делото не се твърди и установява купувачите да са били в брак към посочения момент, с оглед на което следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на обикновена съсобственост – по 1/2 ид.ч. от всеки от тях.

От качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот през исковия период произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Разпечатката съдържа 43 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ba18466-ed3d-4313-b486-a634d0802571