Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 13.06.2023, Районен съд - Мездра

Съд
Районен съд - Мездра
Дело
Административно наказателно дело 178/2022
Вид
Решение № 62
Подписан
13.06.2023
В сила
04.07.2023
Състав
Вяра Атанасова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл.33 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 предл.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т.18а · Закон за движението по пътищата
  • чл.574 ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.574 ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.574 ал.6 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. М., общ. М., обл. Вр., 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Н.Н. като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20221450200178 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ч. Г. Г. от град М., обл. Вр. е обжалвал наказателно постановление № ********* година на Началник Група към ОД на МВР Вр. РУ М., с което, за нарушение на чл.140 ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са му наложени, на основание чл.175 ал.3 предл.1 ЗДвП административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Възраженията са в смисъл, че описаното в административните актове деяние не съставлява нарушение по смисъла на цитираните законови разпоредби поради липса на субективен елемент. На тази база се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв. Г. П. от ВрАК поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, като счита, че събраните по делото доказателства не сочат за наличие на нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, извършено умишлено от жалбоподателя.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Г. Л. от град Сф. притежавал лек автомобил Т с регистрационен номер *********, който, ведно с всички необходими документи, включително полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, предоставил на своята майка свидетелката С. Ц.. Тъй като била водач с недостатъчен опит Ц. била подпомагана при управлението на лекия автомобил от Ч. Г. Г. от град М.. На 16.02.2022 година Г. управлявал моторното превозно средство в град М. по ул. „Ал. Ст.“. В близост до дом № 70 същият бил спрян за проверка от служители на РУ-М., сред които свидетелят Г. Г.. При прегледа на документите контролните органи установили, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е прекратена поради неплатена в срок вноска. Проверката в АИС – КАТ ПП пък показала, че регистрацията на лекият автомобил Т с рег. № ********* е служебно прекратена на 08.02.2022 година по реда на чл.143 ал.10 ЗДвП.

Снемането от регистрация било извършено след получаване на съответното уведомление, направено на 09.01.2022 година от Гаранционния фонд. За констатираното нарушение на Ч. Г. бил съставен АУАН Серия GA № ************* година. Материалите били докладвани на РП-Вр.-ТО-М. и в съответствие с чл.33 ал.2 ЗАНН образуваното административно-наказателно производство било прекратено. След преценка на съдържанието на образуваната преписка, с постановление от 20.04.2022 година решаващата прокуратура приела, че извършеното от Ч. Г. деяние не съставлява престъпление от общ характер и отказала да образува досъдебно производство, като изпратила материалите по компетентност на Началника на РУ-М. за преценка относно наличие на административно нарушение. На 10.05.2022 година било издадено наказателно постановление № ***********, с което за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП на Ч. Г. Г. били наложени, на основание чл.175 ал.1 предл.1 от същия закон, административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на 2 свидетелите С. И. Ц. и Г. А. Г..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в обжалваните административни актове и в жалбата на Ч. Г., счита, че същата е основателна. Съображенията за това са следните:

При прегледа за законосъобразност на административните актове, който е длъжен служебно да извърши, съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията за съдържание, посочени в чл.57 ал.1 т.5 предл.2 ЗАНН. Съобразно цитираната разпоредба, наказателното постановление трябва да съдържа дата и място, където е извършено нарушението. Изследвайки изложеното в съдържанието на обстоятелствената част на процесното постановление съдът констатира, че липсва посочване на дата на извършване на нарушението. Наказващият орган подробно е описал фактите, касаещи мястото и начина на извършване на деянието, но не е индивидуализирал датата на неговото извършване. Липсата на данни по отношение на този реквизит по същество представлява съществено нарушение, което, освен до невъзможност в пълнота да бъде реализирано правото на защита на жалбоподателя, води и до пречка да бъдат преценени давностните срокове за административно-наказателно преследване. Тъй като този порок в съдържанието на постановлението няма как да бъде отстранен в рамките на настоящето съдебно производство то административният акт следва да бъде отменен. Ако тези съображения не бъдат споделени, съдът разглеждайки спора по същество счита, че описаното в АУАН и НП деяние не съставлява нарушение по смисъла на чл.140 ал.1 ЗДвП. Според цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В §6 т.18а от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „регистрация“ и това е административно разрешение за превозно средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Процедурата по регистриране на МПС е правно регламентирана в Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране , отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, 3 прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни /наричана по-долу Наредбата/.

От събраните по делото доказателства, в частност от приложената на л.20 справка, става ясно, че процесното МПС, собственост на Г. Л. от гр. Сф., е било регистрирано в съответствие със законовите изисквания. Според показанията на свидетеля Г. обаче към момента на проверката лекия автомобил Т с рег. № ********* е бил със служебно прекратена регистрация.

Съгласно чл.18 от Наредбата, регистрацията на превозното средство се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно. Случаите, в които регистрацията на МПС се прекратява служебно, са изчерпателно изброени в чл.18б от Наредбата, където под т.8 е прието, че това става при наличие на обстоятелствата по чл.143 ал.10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд /изменение ДВ, бр. 62/2018 година, в сила от 01.08.2018 г.; т. 8 на чл. 18б /изм. и допъл. ДВ, бр. 30, 2016 г. – след уведомление от гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, както е отразено в обстоятелствената част на АУАН/. Съгласно чл.18б ал.2 от Наредбата, при прекратяването на регистрацията по ал. 1 т. 1, 2, 3, 4 или 8 на чл. 18б, се уведомява собственика на превозното средство, посочен в регистъра. Според чл.143 ал.10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственика на пътното превозно средство. Служебно прекратената регистрация на пътното превозно средство се възстановява служебно при предоставяне на данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание същият да възстанови регистрацията на своето моторно превозно средство, така и за да узнае за служебното прекратяване на регистрацията.

Следва да се отбележи, че прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба № 54/30.12.2016 година за регистрите на гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461 т.1 и т.2 4

КЗ. Узнаването на точната дата на дерегистрацията от страна на собственика на моторното превозно средство е от значение за субективната съставомерност на деянието. Едва след момента на узнаване факта на прекратяване на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази своето поведение с извършената дерегистрация на МПС и с породените от нея правни последици. При неизпълнено административно задължение по чл.143 ал.10 ЗДвП за уведомяване на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената му регистрация е налице липса на умисъл при наличие на извършено деяние по чл.143 ал.10 ЗДвП, тъй като е налице незнание на фактическо обстоятелство, принадлежащо към състава на административното нарушение по чл.175 ал.3 предл.1 ЗДвП. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 година по тълкувателно дело № 3/2022 година на Върховния административен съд-ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. В цитирания съдебен акт е прието, че не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 ЗДвП без за това да е уведомен собственика на моторното превозно средство. В настоящия случай, събраната по делото доказателствена маса не подкрепа тезата за наличие на нарушение на правилата за движение.

Както от показанията на свидетеля Г., така и от писмените доказателства е видно, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил Т с регистрационен № ********* е бил със служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 ЗДвП регистрация. Според представеното по делото и прието като доказателство писмо № ********* година от Началника на Отдел Пътна полиция отдел СДВР /л.37/ регистрацията на процесното МПС е прекратявана по реда на чл.143 ал.10 ЗДвП на 21.09.2021 година и на 08.02.2022 година, като и в двата случая това е ставало след уведомление от Гаранционния фонд. Изрично е направено уточнението, че собственикът Лозанов е бил уведомен от застрахователните органи, като доказателства в тази насока не са приложени.

Във вече наличните по делото гласни и писмени доказателствени източници не са налице данни, от които да е видно, че собственикът на процесното МПС е уведомен за факта на прекратената регистрация на лекия автомобил, така, както повелява разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП. От показанията на свидетелката Ц. става ясно, че нейният син в качеството си на собственик не е бил наясно със служебно прекратената регистрация и е узнал за този факт в 5 деня на полицейската проверка. Наред с това, по делото не беше установено по категоричен начин, че жалбоподателят Г. е бил уведомен за прекратената регистрация и въпреки това е управлявал процесния лек автомобил. При това положение не може да се приеме, че същият умишлено е извършил описаното в административните актове деяние, съставляващо нарушение по смисъла на чл.140 ал.1 ЗДвП, наказуемо по силата на чл.175 ал.3 предл.1 от същия закон.

При липсата на субективния елемент от състава съдът приема, че претендираното нарушение не е налице и по тази причина обжалваното НП следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № ********* година на Началник Група към ОД на МВР Вр. РУ М., с което за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП на Ч. Г. Г. от град М., обл. Вр. са наложени, на основание чл.175 ал.3 предл.1 от същия закон, административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.