Решение № 18838 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18838 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110119867 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес за призоваване и книжа: ***; електронен адрес за уведомления: ****, чрез адв. М. К. К., срещу ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която се иска да се прогласи нищожността на Договор № 1444543 от 15.03.2025 г, сключен между С. Н. М. и ЮЛ; в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1444543, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от ЮЛ в полза на ответника, а в условията на евентуалност да се признае, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7050,00 лв. над чистата стойност на предоставения кредит от 5000,00 лв., от която 1750,00 лв. договорна лихва и 5300,00 лв. възнаграждение за гаранция/такса за банкова гаранция по Договор № 1444543 от 15.03.2025 г.

Ищцата твърди, че на 15.03.2025 г. сключила с ответника Договор № 1444543 за предоставяне на потребителски кредит, по който е предоставена сумата от 5000,00 лв. В чл.

3 от договора е посочено, че за целия период на кредита следва да се върне общо 6750,00 лв., от които 5000,00 лв. главница и 1750,00 лв. лихва „при лихвен процент 23.33 %“. В чл. 4 е посочено, че общият разход по кредита е 1750,00 лв. и че годишният процент на разходите е 49,66 %.В чл. 5 от договора е предвидено, че „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ЮЛ в полза на Дружеството“, като е уговорено, че след одобряване от кредитора на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката не може да бъде отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата клауза е инкорпорирана и декларативна формула, че кредитополучателят „сам и недвусмислено“ е посочил избрания поръчител. Погасителният план, който е неразделна част от договора, съдържа 18 вноски с общ сбор точно 6750,00 лв. (главница 5000,00 лв. и лихва 1750,00 лв.). В плана не фигурира никакво вземане за възнаграждение за гаранция или банкова гаранция. Наред с това ответникът ЮЛ е издал Удостоверение за наличие на задължение с дата 15.03.2025 г., в което е удостоверил, че към същата дата общото задължение по Договор № 1444543 възлиза на 12 050,00 лв., а именно: 5000,00 лв. усвоен 1 кредит, 1750,00 лв. лихва по кредита, 0,00 лв. такси съгласно Тарифата и 5300,00 лв. „такса за банкова гаранция“

Твърди се, че Посоченият в договора годишен лихвен процент от 23,33 % е математически невъзможен. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК (лихвен процент по кредита и условията за прилагането му) и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК (погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща лихвата, изчислена на базата на лихвения процент). Сочи се, че Посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,66 % не е изчислен за процесния кредит. Изчислен по формулата от Приложение № 1 към ЗПК върху паричния поток по самия погасителен план – усвоени 5000,00 лв. на 15.03.2025 г. срещу 18 вноски с общ размер 6750,00 лв. на посочените в плана падежни дати – годишният процент на разходите възлиза на 40,25 %, а не на 49,66 %.

Твърди се, че възнаграждението за гаранция не е включено в общия разход по кредита и в годишния процент на разходите. Сочи се, че едноличен собственик на капитала на ЮЛ е дружество от групата ЮЛ (вписвано последователно като ЮЛ“, съответно ЮЛ, Ш).

Посоченият в чл. 5 от договора гарант ЮЛ (ЮЛ ) носи предишното наименование ЮЛ и е част от същата икономическа група. С включване на възнаграждението за гаранция действителният годишен процент на разходите достига приблизително 192 % – 223 %, тоест надхвърля законовия максимум приблизително три до три и половина пъти.

Излагат се доводи и за накърняване на добрите нрави и неравноправен характер на клаузата за обезпечение и на възнаграждението за гаранция.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.

Не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит № 1444543/15.03.2025г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 5000 лева със срок за погасяване 18 месеца. С договора е уговорено задължението за обезпечаване на кредита чрез поръчителство, като ищецът е избрал поръчител да бъде ЮЛ (М).

Сочи се, че Ищецът доброволно е избрал обезпечението чрез ЮЛ (М). Твърдението, че това е било задължително условие за отпускане на кредита, се определя като невярно.

Кредитополучателят е имал възможност да посочи собствен поръчител или да избере предложения от кредитора.

Твърди се, че договорът за гаранция представлява самостоятелно правоотношение между ищеца и ЮЛ (М), по което ЮЛ не е страна.

Поддържа се, че Преди сключването на договора ищецът е получил Стандартния европейски формуляр, договора за кредит и договора за гаранция, съдържащи информация относно условията на кредита, избора на обезпечение и дължимото възнаграждение към гаранта. След като се е запознал с всички документи, ищецът е потвърдил сключването на договора чрез SMS код. Следователно не са налице предпоставките за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е 33П, нито за неравноправна договорна клауза по чл. 143 ЗЗП.

Поддържа се, че възнаграждението по договора за гаранция не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите, тъй като гаранцията е самостоятелна възмездна услуга, предоставяна от трето лице и избрана от самия кредитополучател.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване че между страните е сключен Договор № 1444543 от 15.03.2025 г., по който ищецът е усвоил сумата от 5000 лева. Препис от същия е представен и по делото. Уговорен е общ размер на отпуснатия кредит- 5000 лева , платими на 18 вноски съгласно погасителен план, като първата вноска е с падеж 14.04.2025 г.м а последната с падеж 06.09.2026 г. Съгласно т. 3 За целия период на Кредита, 2

Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 6750 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 погоре, в размер на 5000.00 лева; б) Лихва, в размер на 1750.00 лева, при Лихвен процент 23.33 %. Съгласно т. 4 0 Годишен процент на разходите по Кредита Общият разход по Кредита е 1750.00 и включва сумата по чл. 3, б) по-горе. Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В т. 5 е уговорено, че Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ЮЛ в полза на Дружеството, С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридечско лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

Приложено по делото е Удостовререние за наличие на задължение по 15.03.2025 г. видно от което лицето С. Н. има активен кредит отпуснат от ЮЛ с номер 1444543, с обща дължима сума 12050лева.В дължимата сума са включени 5000 лева размер на усвоения кредит, 1750 лева лихва по кредита, 0 лева такси съгласно Тарифата и 5300 лева такса за банкова гаранция (услуга предоставена от партньор на ЮЛ и свободно избрана от кредитополучателя).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от ЮЛ в полза на дружеството – ответник. Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от ЮЛ /понастоящем ЮЛ - променено наименование на ЮЛ/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.

Eлектронната система на ответника ЮЛ за кандидатстване за отпускане на паричен 3 заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител (дружеството ЮЛ) или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на „платежоспособността“ на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т. нар.

„платежоспособност“. От изложеното следва, че избор на т. нар. „гарант“ ЮЛ /ЮЛ/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника ЮЛ. При гаранция с гарант разходите в процесния случай са в размер на 5300 лева.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на М, достъпен на https: //***, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника ЮЛ е лицето ЮЛ, идентификация ***, чуждестранно юридическо лице, държава: Ф, като същото лице е и единият от собствениците на ЮЛ / променено наименование на ЮЛ/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.