Решение № 415 от 30.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000517 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №49/13.02.2023г., постановено по търг.д. №94/2022г. по описа на окръжен съд С.З., ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. А. И., с ЕГН **********, сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 14.11.2021г. до 29.11.2021г.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. А. И., с ЕГН ********** сумата от 12 673лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на мотор марка и модел „Х. ЦБР 600“, с рег. №*********, собственост на Р. И. вследствие на ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за законна 1 лихва за периода от 14.11.2021г. до 29.11.2021г.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. А. И., с ЕГН **********, сумата от 199,54лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и възстановяване на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за законна лихва за периода от 14.11.2021г. до 29.11.2021г.

Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение в общ размер на 6 888, 22лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 6 514,90лв. и сумата от 679,50лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт.

С определение №291/27.04.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молба вх. №3130/08.03.2023г. на адв. П. К. за изменение на Решение №49/13.02.2023г., постановено по т.д. №94/ 2022г. по описа на ОС - С.З. в частта на разноските.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство

–

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от 50 000лв. до уважения размер от 150 000лв. Въведено е оплакване, че обезщетението за неимуществени вреди от 150 000лв. не отговаря на изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, същото е прекомерно и не е съобразено с действително установените болки и страдания, претърпени от ищеца. Позовава се на допуснато процесуално нарушение – неправилно кредитиране от страна на първоинстанционния съд на показанията на свидетеля Р. И. – брат на ищеца, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Твърди се и че неправилно е преценено заключението от 2 комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като е коментирана медицинската част на тази експертиза. Жалбоподателят счита, че в случая следва да бъдат отчетени и констатациите на вещото лице за предходно заболяване на ищеца - дискова херния, както и становището на вещото лице, че състоянието на ищеца подлежи на подобряване. Въведено е и оплакване, че определеното от окръжния съд обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди не е съобразено с икономическото състояние на обществото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 50 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Р. А. И., с който отговор въззивната жалба се оспорва изцяло. В отговора на въззивната жалба се съдържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от страна на въззивника.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са предявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като от жалбоподателя се претендира юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, а от въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА.

Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №291/27.04.2023г. е подадена в срок частна жалба от процесуалния представител на ищеца – адв. П. К.. Въведено е оплакване, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с изменението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – ДВ бр.88/2022г. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което искането по чл.248 от ГПК да бъде уважено.

По така подадената частна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е.“ АД. С молба вх.№8755/07.11.2023г. се поддържа подадената въззивна жалба, но не е изразено становище относно подадената от адв. К. частна жалба.

3

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба и частната жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е само претенцията за неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – Р. А. И., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: Ищецът е получил телесни увреждания при ПТП, настъпило на 07.11.2021г., около 16:10ч., при което водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „А 140“, с рег. №*********** - Я.З.И., нарушила правилата за движение по пътищата, като отнела предимство и блъснала движещия се мотор с рег. №*********, марка „Х.“, модел „ЦБР 600“, управляван от Р. А.

И.. По случая е образувано ДП №***/2021г, на РУ С.З., пр.пр.

№******/2021г. на РП С.З.. При процесното ПТП Р. А. И. получил следните травматични увреждания: контузия на главата и шията; централен „корд“ синдром; мозъчно сътресение; миелопатия С6-С7 - травматична; счупване на носни кости; контузия на белия дроб; разкъсно - контузии рани по дясната вежда и външния нос; кръвонасядания по клепачите на двете очници; психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло. Изложени са подробно факти относно проведеното лечение и претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства вследствие получените увреждания.

Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 4 автомобилистите за л.а. „Мерцедес“, по силата на застрахователна полица №****************, със срок на валидност една година, считано от 27.05.2021г. до 26.05.2022г. С молба, получена от застрахователя на 30.11.2021г. ищецът отправил до ответното дружество застрахователна претенция, с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди, което не е сторено.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 150 000лв. /след допуснато увеличение на иска в ОСЗ от 13.12.2022г./, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът З. Д. „Е.“ АД е оспорил искът за обезщетение за неимуществени вреди. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по този иск се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение. /Отговорът на исковата молба съдържа възражения относно вината на водача на л.а., както и възражения за съпричиняване от страна на пострадалия, които не се поддържат с въззивната жалба/.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание 5 за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни в настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ:

Ищецът Р. А. И. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие на телесни увреждания, причинени при ПТП от 07.11.2021г. и изразяващи се в: контузия на главата; рана на лицето; счупване на носните кости; кръвоизливи във фронталния, етмоидалния и сфеноидалния синуси; мозъчно сътресение без коматозно състояние; гръбначно-мозъчна травма квадрипаретичен синдром с травматична миелопатия; контузия на белия дроб /съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част/. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 140“, с рег. №*********** - Я.З.И.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановеното Решение №272/13.06.2022г. по АНД №1336/2022г. по описа на Районен съд - С.З., с което Я.И. е призната за виновна в това, че на 07.11.2021г., в гр.С.З., на кръстовището на ул.„Г.И.П.“ и ул.„А.К.“, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 140“, с рег.№*********, в посока изток - запад,,е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и в ППЗДвП, а именно: чл.6, т.1; чл.50, ал.1; чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП . С акта, постановен в наказателното производство, наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината и с което фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд има обвързващата сила по чл.300 ГПК за гражданския съд. Установено е и не се спори наличието на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Не е спорен в настоящето въззивно производство и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 6 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №************** със срок на валидност една година, считано от 27.05.2021г. до 26.05.2022г.