Решение № 15163 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15163 гр. ..., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20231110110553 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове от „...........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД против В. Д. Я., В. Д. Я. и Б. Я. В. за осъждане ответниците да заплатят разделно сумата 2683,69 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 г. до м.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. ..., ж.к ....... бл. №...... с абонатен №180370, сумата 336,60 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.02.2023 г., сумата 55,72 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата 10,41 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2023 г. до окончателното плащане, като сумите се претендират при следните квоти В. Д. Я. – 3/6, В. Д.

Я. – 1/6 и Б. Я. В. – 2/6.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите за периода общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Д. Я., с който се оспорва 1 наличието на облигационно отношение с ищеца. Не оспорва размера на претендираните от ищеца суми, но твърди, че сумите са погасени по давност като излага подробни аргументи в тази насока. Оспорва дължимостта на сумите за лихва. Счита, че за задълженията следва да отговаря другия ответник В. Я., който е титуляр на водената при ищеца партида за отчитане на топлинната енергия. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът В. Я. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва да е налице облигационно отношение с ищеца. Не оспорва размера на претендираните суми. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност по отношения на вземанията. Счита, че услугата за дялово разпределение не следва да се заплаща поради недоказаност, както и липсата на активна процесуална легитимация на ищеца. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В отговора на исковата молба, депозиран от Б. В. се излагат доводи за неоснователност на исковете като се оспорва основанието, на което ищеца претендира процесните суми. Не оспорва техния размер, но се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност.

Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение и лихви. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „......“ ЕООД счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения като по възражението за изтекла погасителна давност ответниците следва да докажат изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването им по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия ......но с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното 2 отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приет като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 29.03.1988 г., видно от който Давидко Василев Я. и Б. Я. В. са закупили недвижим имот, представляващ апартамент №19, находящ се в гр. ..., ж.к ......., ....... ведно с избено помещение.

Видно от приобщеното удостоверение за наследници с изх. № №291/20.10.2009 г. г., издадено от Столична община, район Подуяне, което не е оспорено от ответниците по делото, Давидко Василев Я. е починал на 09.08.2009 г. като е оставил за свои законни наследници съпругата си Б. Я. В. и двете си деца – В. Д. Я. и В. Д. Я.. При съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че процесният недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, е придобит по време на брака между Давидко Василев Я. и Б. Я. В. в режим на съпружеска имуществена общност. Със смъртта на Давидко Василев Я. на 09.08.2009 е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 26, ал. 1 СК (отм.), като по силата на чл.27 СК (отм.) дяловете на съпрузите са равни, поради което и Б. Я. В. е придобила 1/2 идеални части от имота по силата на прекратяването. Останалата 1/2 идеални части е включена в наследството на Давидко Василев Я. и е придобита по наследство при равни квоти от съпругата и децата му В. Д. Я. и В. Д. Я. , при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия Закон за наследството като всеки от тях е придобил по наследство по 1/6 идеални части, при което квотите в съсобствеността до 06.12.2011 г. са били 4/6 идеални части за Б. Я. В. и по 1/6 идеална част за В. Д. Я. и В. Д. Я..

Установява се, че по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №40, том II, рег. №3656, дело 151/2011 г. от 06.12.2011 г. на нотариус А Н с рег. №558 и район на действие СРС Б. Я. В. прехвърля собствеността върху притежаваните от нея 2/6 идеални части от процесния недвижим имот на съсобственика си В. Д. Я., поради което квотите в съсобствеността на апартамент №19, находящ се в гр. ..., ж.к ......., ....... са станали 2/6 идеални части за Б. Я. В., 1/6 идеална част за В. Д. Я. и 3/6 идеални части за В. Д. Я.. При тези доказателства съдът счита, че се установява ответниците да са съсобственици на процесния имот в установените квоти. Не са представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди подаване на исковата молба, поради което може да се направи извод, че ответниците в качеството си на съсобственици на процесния топлоснабден имот са потребители на топлинна енергия.

Въпреки че по делото по категоричен начин се установява, че ответниците са съсобственици на процесния имот, няма пречка само един от съсобствениците да поеме задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия в целия топлоснабден имот, доколкото съгласно предвиденото в чл. 63, ал. 2 от Общите условия на дружеството няма пречка само един от наследниците на топлоснабдения имот да поеме задължението за заплащане на потребената топлинна енергия, като именно на негово име бъде открита партидата. В конкретната хипотеза по делото не са ангажирани доказателства само един от ответниците да е подал заявление за откриване на партида за топлоснабденото жилище на негово име, независимо, че представените изравнителни сметки и фактури са били издавани на името на Вселин Д. Я., поради което съдът намира, че по отношение на всеки един от тях и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. С оглед на тази облигационна обвързаност за ищеца „...........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ съобразно квотата, която притежават в собствеността.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Тези общи условия се публикуват най-малко в един 3 централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответниците.. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, а именно ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия, действали към процесния период.