Решение № 1537 от 28.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1537 гр. Пловдив, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20215330201110 по описа за 2021 година като разгледа АНД № 1110/2021 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 19-0329-001433 от 23.12.2019г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност ********* на РУ – Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П. Я. П., ЕГН:**********, с адрес – гр.Раковски, ул.„Добри Чинтулов“ № 41, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. П., моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено 1 следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 15.12.2019г., около 22:29 часа, в гр.Раковски, на ул.„Добри Чинтулов“ № 41, свидетелят Кр. Ст. Т. – **. ********** в РУ Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив бил извикан за съдействие от колегите си – свидетелите СТ. Д. К. и М. Ив. Ст., по повод проверка, извършвана на жалбоподателя П. Я. П.. Последният, в присъствието на свидетелите Т., К. и С., категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство – „Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARBA – 0053, като твърдял, че не е управлявал МПС „Шкода Октавия“ с рег.№ „*********“.

С оглед на горното, на място свидетелят Т. съставил АУАН с бланков № 163106 от 15.12.2019г. срещу жалбоподателя П. за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, който последният не подписал.

При съставянето на горния АУАН, в 22:24 часа, свидетелят Т. съставил и връчил на жалбоподателя П. талон за медицинско изследване № 0062139, в който било указано, че П. следва да се яви до 22:45 часа от връчване на същия талон във ФСМП – гр.Раковски, за да даде кръвна проба, от което си право жалбоподателят не се възползвал.

Въз основа на същия АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел бе разпитан актосъставителят – свид. Кр. Ст. Т., който в своите показания потвърждава изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН. Неговите показанията се подкрепят и от тези на свидетелите очевидци – СТ. Д. К. и М. Ив. Ст. – полицаи в РУП Раковски. В допълнение те сочат, че на процесната дата и място те лично са видели, че именно жалбоподателят П. е управлявал л.а.

„Шкода Октавия“ с рег.№ „*********, като никой друг не е бил на шофьорското място към момента на спирането на автомобила от полицейските органи. И тримата свидетели еднозначно сочат, че водачът е лъхал на алкохол и е бил силно притеснен от проверката, като е отказал категорично да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта.

2

Съдът възприема показанията на тези свидетели, защото са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, а именно талон за медицинско изследване № 0062139/15.12.2019г., от който се установява фактът на издаване на същия, както и фактът, че нарушителят го е подписал, копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, от която се установява материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и на актосъставителя, справка за нарушител/водач.

Показанията на свидетелите Т., К. и С. се подкрепят и от тези на Н. Й. Б., М.

Ч. П. и Я. Й. П. в частта, в която и тримата признават, че на процесната дата и място жалбоподателят е бил употребил алкохол. Съдът кредитира показанията на им в тази им част, тъй като те се подкрепят и от останалия съвкупен доказателствен материал.

От друга страна настоящият състав не дава вяра на показанията на Б., П. и П., в частта им, в която те твърдят, че на процесната дата и място не жалбоподателят, а неговият приятел – св. Б. е управлявал л.а. „Шкода Октавия“ с рег.№ „********* и я е оставил пред къщата на П.П. малко преди проверката, а последният само е бил до автомобила, за да помогне на приятелката си за багажа, тъй като те се явяват изолирани и не се подкрепят от нито едно друго доказателство. Същите са и нелогични, тъй като св. Б. сочи, че след като е паркирал автомобила е оставил ключовете на таблото и си е тръгнал оставяйки колата отключена, вместо да ги даде на П., тъй като тя можела да не знае как да е заключи, а и полицаите нямаше да извършват проверка на П. точно с алкотест дрегер, ако той не е използвал автомобила си.

Освен това показанията на тези свидетели са и противоречиви, тъй като св. П. твърди, че докато са пътували към магазина тя е видяла патрулен автомобил, а св. Б., който твърди, че е управлявал процесното МПС и се предполага, че трябва да е най-внимателен на пътя сочи, че изобщо не е видял патрулка, св.

Я. П. пък сочи, че св. П. и жалбоподателят са слезли да взимат багажите от колата едва когато тя е била паркирана от св. Б., което е в пълно противоречие с показанията на другите двама свидетели – Б. и П..

Същевременно показанията на тези свидетели са и заинтересувани, тъй като М. Ч. П. е била приятелка на жалбоподателя към процесната дата, а и към настоящият момент е негова позната, Н. Й. Б. пък е дългогодишен приятел на П.П., а Я. Й. П. е негов баща, от което следва, че за всички тях съществува 3 интерес да излага аргументи подкрепящи защитната позиция на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна П. Я. П. е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Съгласно последната разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал.

3 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В процесния случай се установява с категоричност, от показанията на свидетелите К. и С., които са били и очевидци на ситуацията и незаинтересовани от крайния изход на делото лица, както и от показанията на св. Манчев и АУАН, чиято доказателствена сила не бе опровергана, че на 15.12.2019г., около 22:29 часа, в гр.Раковски, на ул.„Добри Чинтулов“ № 41, П. Я. П. е управлявал МПС „Шкода Октавия“ с рег.№ „*********“ и е отказал 4 да се подложи на първично установяване концентрацията на алкохол в кръвта му посредством техническо средство, а впоследствие не се е явил и в определеното му медицинско заведение за вземане на кръвна проба, въпреки че видно от издадения талон за изследване с него му е бил предоставен достатъчен срок за явяване в определеното медицинско заведение, което се е намирал също в гр. Раковски. Следва да се посочи, че от страна на санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение, като за тази цел не спомогна и разпита на ангажираните от жалбоподателя свидетели, чийто показания бяха дискредитирани по посочените по-горе съображения.

Нещо повече и в издадения талон за медицинско изследване жалбоподателят е отразил, че не желае да бъде тестван, а този талон като официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл. 179 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, има обвързваща доказателствена сила относно факта на удостоверения с него отказ за проверка от страна на водача. Поради всичко гореизложено и тъй като не се събраха доказателства, които да оборват констатациите в АУАН, съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани. Следователно тази деятелност на П.П. правилно е квалифицирана като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми, като в настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които е трябвало да се защитава и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита (така Решение № 2340 от 12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2548/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 724 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на Административен съд – Пловдив;

Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на Административен съд – Пловдив).

На следващо място не са основателни възраженията, че на П. Я. П. са били 5 нарушени правата, тъй като от акта не ставало ясно, чий е подписът на свидетелят удостоверяващ отказа на жалбоподателя да подпише АУАН, тъй като не е спорно, че той е отказал да подпише акта, като този факт се потвърждава от самото му съдържание, както и от свидетелските показания на Т., К. и С.. Следователно лицето е наясно за какво е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и не е било нарушено правото му на защита. Макар действително да липсват име и точен адрес на свидетелят при отказ, и това да е процесуално нарушение, то последното не е съществено, тъй като все пак е налице негов подпис, като този пропуск не е от естество да ограничи правото на защита на П. и нямат отношение към наличието на основание за носене на административнонаказателна отговорност на посоченото в НП правно основание.

По отношение на оплакванията за неяснота на описаната фактическа обстановка, а именно къде е обективиран отказът според съда са неоснователни. Самото нарушение е такова, че за съставомерността му се изисква нарушителят да е установен да управлява МПС, след което да е отказал да бъде проверен с техническо средство или чрез медицинско изследване. В случая очевидна е била волята на административнонаказващия орган, като от НП става ясно, че жалбоподателят е бил спрян около 22:29 часа в гр.Раковски, на ул.„Добри Чинтулов“ № 41 и е отказал пробата, като му е бил издаден талона за изследване, но той е отказал и кръвната проба, а същественото е че и двамата свидетели-очевидци К. и С. са видели лично как П. е управлявал процесното МПС, като това дали те са го спрели или той сам е спрял е ирелевантно за спора. Освен това както в акта, така и в постановлението е посочен един и същ адрес, а именно гр. Раковски, ул.