Решение № 95 от 21.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 21.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330202924 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 162300079/24.04.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пловдив, с което на „Гег Сон“ ООД с ЕИК 202342474, със седалище гр.

Пловдив и адрес на управление гр. Пловдив, Район „Източен“, ул. “Ландос“ № 9, вх.Г, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Г.К. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

Жалбоподателят „Гег Сон“ ООД в жалбата и чрез преупълномощения си процесуален представител оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно. Прави се искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Прави се и алтернативно искане – за намаляване размера на наложената имуществена санкция до минимално предвидения в КТ, както и определяне разноски за насрещната страна също в минимален размер.

Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пловдив чрез упълномощения си процесуален представител моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 09.03.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пловдив, сред които била свидетелката М. В. М. – работеща като инспектор, извършили проверка в търговски обект - павилион за закуски, намиращ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ до бл. 148, стопанисван от дружеството жалбоподател „Гег Сон“ ООД с управител Г.К.. На място била установена да работи като продавач и да продава тестени закуски И.Б.Ч. с ЕГН **********.

На Ч. била предоставена за попълване декларация по чл.402 от КТ, която същата попълнила собственоръчно. От разговор с нея и въз основа на вписаното в декларацията, проверяващите установили, че Ч. работила в проверения павилион за закуски от 01.03.2023 г. като продавач, с работно време от 10:00 часа до 14:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 400 лв. на месец и нямала сключен трудов договор. Докато попълвала декларацията, Ч. разговаряла и с управителя на дружеството жалбоподател, и едновременно с това обслужвала клиенти, за което издавала касови бележки.

В хода на проверката на място дошъл управителят на дружеството, стопанисващо обекта, който не представил на проверяващите граждански или трудов договор за установеното да работи в обекта лице. На проверяващите обяснил, че тъй като съпругата му имала здравословни проблеми и се наложило да се прибере вкъщи, Ч. дошла в павилона да помага в деня на проверката.

Докато била на обекта, свид. М. извършила и допълнителна проверка по телефона в регистъра на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив по трите имена и ЕГН на намереното да работи на място лице.

Освен проверка на място от дружеството били изискани за представяне в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив и документи, каквито били представени на 13.03.2023 г. Сред документите липсвали трудов или граждански договор, сключени между дружеството жалбоподател и И. Ч..

Въз основа на резултатите от извършената на място проверка и на представените документи свид. М. констатирала в съставен от нея АУАН № 16-2300079/17.03.2023 г., че проверяваното дружество „Гег Сон“ ООД гр.

Пловдив, в качеството му на работодател, приело на работа И.Б.Ч. с ЕГН **********, като продавач в проверения обект, намиращ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ до бл.148, с установени елементи на трудово правоотношение, а именно – работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма, с което нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Актът бил връчен на 2 управителят Киракосян, който го подписал, възразявайки че описаното не отговаря на фактическата обстановка.

Въз основа на АУАН и останалите материали от административната преписка административно – наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свид.М. В. М., АУАН № 162300079/17.03.2023 г., декларация от работещо лице във връзка с чл.402 ал.1 т.3 от КТ, писмени обяснения, известие за доставяне, оправомощителна заповед.

Съдът кредитира показанията на свид. М. като последователни, подробни, обективни, логични, кореспондиращи си с доказателствата по делото и неоспорени от страните по делото.

Съдът кредитира с доверие и представените по делото писмени доказателства, включително и декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, като намира твърдението на жалбоподателя за попълването й от инспектор към Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив за неподкрепено от каквито и да било доказателства и в този смисъл за необосновано и недоказано.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че от страна на „Гег Сон“ ООД гр. Пловдив е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, тъй като дружеството в качеството му на работодател е допуснало до работа в търговски обект – павилион за закуски, намиращ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ до бл.148, като продавач към 09.03.2023 г. И.Б.Ч. с ЕГН **********, с установени елементи на трудово правоотношение – работно място, работно време, уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма, въпреки установеното в чл.62 ал.1 от КТ изискване. Това нарушение според съда е безспорно доказано от събраните гласни и писмени доказателства и не буди съмнение за наличието му. Налице е предоставяне на работна сила, което е следвало да бъде уредено като трудово правоотношение, така както изисква чл.1 ал.2 от КТ и урегулирано с писмен трудов договор, съгласно предвиденото в чл.62 ал.1 от КТ, но не е било сторено.

За да е осъществено нарушение по чл.62 ал.1 от КТ, е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В настоящия случай са налице категорични доказателства, че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя към момента на проверката. Правилно е възприето от контролните органи, че се касае за престиране на работна сила от страна на И.

Ч., която в разговор с контролните органи и писмено в саморъчно попълнена от нея декларация по чл.402 от КТ е декларирала, че е започнала работа в дружеството жалбоподател, считано от 01.03.2023 г., посочила е работно 3 време /от 10:00 до 14:00 часа/, място на работа /павилион за закуски, находящ се на посочения в акта и НП административен адрес/, уговорено трудово възнаграждение /400лв./, а така също почивни дни /събота и неделя/. Към момента на проверката Ч. е обслужвала клиенти и е продавала закуски, за което е издавала касови бележки от намиращия се в обекта касов апарат, което лично е било възприето от св. М.. Всичко гореизложено потвърждава обвинителната теза, залегнала в акта и НП и категорично опровергава твърденията в жалбата за наличие на гражданскоправно, а не трудово правоотношение. Извършваната от работничката дейност в павилиона за закуски от правна страна се квалифицира като предоставяне на работната сила на трудещия се за изпълнение на възложените от работодателя дейности, като именно работодателят е организирал и трудовия процес. В случая продажбата на закуски, осъществявана от Ч. й е била определена и възложена от жалбоподателя, който е организирал и контролирал трудовия процес, при спазване на определен трудов ред и в този смисъл работничката не е притежавала стопанска и оперативна самостоятелност, характерна за гражданските правоотношения, каквито има например при договора за изработка. Всичко това оборва твърдението на жалбоподателя за наличието на граждански правоотношения между него и Ч., а липсата на сключен граждански договор, който не е бил представен нито към момента на проверката, нито в хода на административното производство, а такъв не беше представен и в настоящото съдебно производство, прави защитната теза на санкционираното дружество необоснована и недоказана.

Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав приема, че по делото се доказа отношенията между жалбоподателя „Гег Сон“ ООД и лицето И.Б.Ч. да са били по предоставянето на работната сила на последната, поради което за дружеството е имало правно задължение, те да бъдат уредени като трудови със сключване на трудов договор в писмена форма. След като дружеството е приело на работа работник без сключен трудов договор в писмена форма в противоречие с изискванията на трудовото законодателство, то безспорно е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Правилно според съда е приложена и съответната на нарушението санкционна норма на чл.414 ал.3 от КТ.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда е на становище, че при определяне размера на санкцията, не са отчетени в пълна степен предпоставките на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН. По делото липсват данни на жалбоподателя да са налагани административни санкции и търсена административно-наказателна отговорност за извършени от него други нарушения от същия вид по КТ. Това определя дружеството като работодател с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. На следващо място - в издадения административно наказателен акт 4 липсват мотиви дали така определената санкция съответства на имущественото състояние на нарушителя, като не са били взети предвид и подбудите за неговото извършване. Наказващият орган е взел предвид единствено продължителността на работа без сключен трудов договор, което не е достатъчно да се приеме при определянето на наказанието, че и минимално предвидения размер на санкцията – 1500 лв. не би бил целесъобразен.

Поради това наказателното постановление досежно извършеното нарушение следва да се измени, като се намали размера на наложената имуществена санкция до размера на минимално предвидения в закона, а именно 1500 лева. Съдът счита, че налагане на административно наказание в предвиденият от закона минимум ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Предвид изложеното атакуваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл.

Що се отнася до прилагане на чл.28 от ЗАНН по отношение на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, съдът следва да се съобрази със законодателната забрана на чл.415в ал.2 от КТ, съгласно която „Не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2.“. Цитираната разпоредба се явява специална и нейният привилегирован състав изключва приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, касаеща маловажни случай по см. на §.1 т.4 от ДР на ЗАНН.

Съобразявайки това, а и доколкото самото нарушение не се отличава с някаква по- ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от посочения вид, нито пък по делото са налични многобройни или изключителни все смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение.