Решение № 909 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Варна, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100500995 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. Е. М. чрез адвокат П. Х. срещу решение № 1107 от 02.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 15793 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е настанено детето Ж. П. Ж. ЕГН ********** в професионалното приемно семейството на Т. Р. К. и Д. К. К. за срок от десет месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, на основание член 28 във връзка с член 25, алинея 1, точка 3 от Закона за закрила на детето.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се твърди, че изложеното в нея се явява недоказано. Въззивницата сочи, че работи по трудов договор, няма данни от МВР детето да е в риск, на детето е осигурявано здравно обслужване, не отговарят на истината сочените обстоятелства, че детето е недохранвано и е с лоша лична хигиена, което е субективна преценка. Излага се, че липсата на партньор не предполага дефицит на родителството, а основаването на 1 настаняването на детето по този признак е дискриминация. Навеждат се доводи, че законът отдава категоричен приоритет на отглеждането на децата от биологичните им родители и изваждането на детето е риск, а не оставането му при майката. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата, евентуално намаляване на срока за настаняване на детето в приемно семейство.

Въззиваемата страна ДСП – Варна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага, че безспорно е доказано по делото, че майката не притежава нужния капацитет за отглеждането на детето, не разпознава, респективно не задоволява нуждите на детето, променя постоянно местоживеенето си и съжителстващите партньори, като обикновено обитава места, в които не би могло да се отглежда дете, както и го подлага на риск, оставяйки го на непознати хора и по улиците.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по молба на директора на ДСП – Варна с искане за настаняване на детето Ж. П. Ж. в домакинството на Т. Р. К. и Д. К. К. на адрес в село И., община А. за срок от една година, считано от влизане на решението в сила.

В молбата се излага, че родителите на детето П. Е. М. и П. Ж. И. заживели на съпружески начала след раждането на Ж., като произходът на момчето от втори родител е установен на по-късен етап по реда на член 65 във връзка с член 64 от СК. Родителите се разделили през месец май 2023 г., като детето остава да живее съвместно със своята майка. Бащата оказва подкрепа, но предоставя средства, като отношенията им са силно обтегнати. ДСП – Варна твърди, че в хода на социалното проучване е събрана информация, че майката на Ж. е в невъзможност да отглежда момчето без подкрепа - не разполага със собствено жилище и средства за издръжка, променя своето местоживеене и съжителстващи лица, отдава приоритет на личния си живот, като системно отсъства, а детето е в ранна възраст и се нуждае от много внимание. Също така се излага, че у П. М. личат съществени затруднения при разпознаване и 2 задоволяване потребностите на детето. Тя не е в състояние да прецени степента на внимание и преките, непосредствени грижи, от които се нуждае момченцето. Майката има нереалистично висока представа за своите родителски умения, а в същото време демонстрира незрялост, непоследователност при полагане на преките и непосредствени грижи за детето, както и в решенията, които касаят цялостното му развитие. Поради това се счита, че животът и здравето на Ж. са в непосредствена опасност под грижите на П. Е. М., защото предприетата към момента мярка „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда" не защитава ефективно детето.

Момченцето е в ниска възраст, без способност да се самозапази, а е оставено без грижа, само, необезопасено. Ж. живее в недобри хигиенно - битови условия и социална среда, не са задоволени често дори базовите му потребности, като изостава в развитието си. Твърди се, че под грижите на своята майка детето е обект на насилие, тъй като неглижирането е тежка проява на такова. В молбата се твърди, че майката не е наясно с родителските отговорности и потребностите на детето и не е в състояние да ги задоволи, независимо от оказаната подкрепа, докато бащата заявява, че не може да отглежда детето. Сред членовете на разширеното семейство на момчето не се установяват лица, които да могат да се грижат за него или да подкрепят родителите. ДСП – Варна намира, че настаняването на момчето в приемно семейство се явява оптимален вариант, тъй като дава сигурна, семейна среда, за детето. Детето е адаптирано в дома на Т. Р. К. и Д. К. К., които се грижат за него с внимание. Партньорите са с опит и осъзнават поетите ангажименти към детето, като уважават неговите семейни връзки и лична история.

Детето като заинтересована страна се представлява от адвокат М. Ж. в качеството му на особен представител, който излага, че е в негов интерес е молбата да бъде уважена, като предприетата мярка е навременна и адекватна и го защитава.

Майката на детето П. М. изразява становище за неоснователност на молбата.

Бащата на детето П. И. изразява становище, че не може да се грижи за детето.

Приемните родители поотделно изразяват становище за основателност на молбата, заявявайки, че се грижат за Ж. в съответствие с потребностите и специфичните му нужди, като не ограничават възможността родителите да осъществяват пълноценен контакт с него.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред 3 първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – писмени, изслушване на родителите и на бабата по бащина линия, заключение на съдебна експертиза.

В хода на извършеното проучване от ДСП – Варна е установено, че за първи път сигнал досежно детето е подаден на 03.02.2023 г. от д-р З. от МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, след като майката е завела детето в спешния център, тъй като било отпаднало. М. споделила, че има съмнения, че Ж. е приел наркотични вещества, дадени му от баща му, който употребява наркотици.

Установено е, че родителите имат дефицити в родителстването си и е предприета мярка „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“ и семейството е насочено към ЦОП „Усмивка“ – Варна. В социалната услуга са започнали работа през месец април 2023 г., като бащата е споделил, че с майката са в обострени отношения е се разделят. След няколко подадени сигнала и проведени срещи и консултации М. продължава да неглижира грижите за Ж. и да не осъзнава своята родителска отговорност. За повечето от сесиите майката не се явявала навреме, тъй като не е въвела време за сън и бодърстване на детето и е изявила претенции да й бъдат определяни по-късни часове. Обикновено и майката, и детето се явявали с лоша лична хигиена, включително и детето непочистено след изхождането му по голяма нужда, както и детето е било облечено с неподходящи за метеорологичните условия дрехи. Детето не говори, но насърчавано от логопед произнасяло някои думи, както и изпълнявало инструкции. От разговор с личния лекар на детето се констатира, че при посещенията детето често е със занемарена лична хигиена и неугледен външен вид, детето има изоставане в нервно-психичното си развитие, а майката не приема съветите, давани от лекаря.

От приложените по делото доказателства се установява, че на 03.11.2023 г. е постъпил сигнал в Отдела за закрила на детето /ОЗД/ към ДСП – Варна за неидинтифицирано дете, като подателят на сигнала се е представил за познат на майката, като е споделил, че същата проституира и по този начин изкарва прехраната си, а бащата е наркоман, като майката му е споделила, че бащата е надрусал детето с кристали, детето било недохранено, с блуждаещ поглед, без изградени навици за физиологичните нужди, не можело да говори.

След проведена среща на 10.11.2023 г. по Координационен механизъм, на която бащата, въпреки че е поканен, не се отзовава, е взето решение за настаняване на детето в приемно семейство, тъй като въпреки интензивната социална работа, не се отчита очакван положителен резултат, като при един от сигналите детето е намерено от полицията само в близост до оживен булевард и до бензиностанция. Също така е отчетено, че при посещение в дома, Ж. е намерен да спи в 10,30 часа, жилището е непочистено, има хлебарки, детето върши физиологичните си нужди, където намери, не говори.

4

На социалните работници прави впечатление, че П. М. възприема предоставяната услуга не като подкрепа, а като намеса в личния й живот и няма нагласа да приема даваните й насоки; апатична към работата със специалистите, като предпочита да разказва спомени от младостта си, но не е да взаимодейства с детето, като провежда телефонни разговори, игнорира опитите на детето, твърдейки, че Ж. успешно се занимава сам, което се свежда до гледане клипчета на телефона.

Два дни след предприетата мярка за закрила детето е било хоспитализирано в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна в увредено общо състояние.

От приетата по делото епикриза се установява, че е било дехидратирано, а също така /след консулт с клиничен психолог/, че липсва реч и отговаря с „не“ на всичко, дори и да иска да направи някакво действие, не знае как да си играе с играчките, може да покаже на колко години е и опитва да си каже името.

Пред въззивната инстанция са изслушани родителите на детето Ж..

Майката П. М. обяснява, че работи като сервитьорка и заплатата й е около 1 000 лева, 1 150 лева с бакшишите, като трудовият й договор е сключен на 15.11.2023 г. За квартира плащала 350 лева за нейната стая - живее на ***. В другите стаи имало квартиранти - студенти, обаче тя от няколко месеца имала партньор от Украйна, работи по корабите, с когото наели и другата стая.

Твърди, че социалните работници я лъжели и я карали да си сменя квартирата.

Нямала възможност да обърне внимание на детето последния път, защото те й говорели глупости и я занимавали. Обяснява, че детето на тази възраст /четири години/ трябва да рисува, да пише, да се храни сам, да ходи сам до тоалетната, да се облича сам, да може да казва, когато е гладен. Когато го взели социалните, Ж. имал затруднения в говора, тя го водила на логопед при социалните, но те нищо не го научили. Преди да го вземат детето било около 11-13 кг, нямало здравословни проблеми. След като го взели, го вкарали в болница и почнали да лъжат, че е с пневмония, а той имал много лек ларингит.

Когато детето било при нея, ядяло всичко, но най-много обичал пица, дюнери и пържени картофи. Последния път детето имало запек и му му взела сироп по препоръка на личната лекарка, щяла да го води на лекар, но й го взели. Бащата сам признал, че е давал кристали на детето и казал, че след това ще стане наркоман; завела го в болницата, било в много лошо състояние - лежало, не искало да яде, със заМ.н поглед. Твърди, че никога не е употребявала наркотици и алкохол, само пушела цигари от време на време, когато е нервна.

Бащата П. И. категорично заявява, че не може да поеме грижите за детето, защото ходи на работа, а майка му не можела да го гледа. Твърди, че последно с П. видели детето през месец октомври, а откакто е в приемно 5 семейство, не са ходили, като има намерение да отиде при социалните и да поиска график, за да вижда детето. Не знае как приемното семейство гледа детето, но счита, че П. горе-долу се справяла - не се грижела перфектно, но разбирала от някои работи. Твърди, че не е вярно, че е давал кристали на детето. Той бил взимал, но на детето не е давал.