Решение № 175 от 02.11.2022, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Сливница, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20211890100165 по описа за 2021 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено, по отношение на ответника, Р. Ц. С., с ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, сума в общ размер на 1 502,44 лв., от които: 1 298,04 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.06.2020 г., до изплащане на вземането; 179,12 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 11.06.2020 г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 21,20 лева – главница за период от м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.06.2020 г., до изплащане на вземането и 4,08 лв. лихва за периода от 01.05.2017 г. до 11.06.2020 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът - “Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в процесния имот, като ответникът дължи заплащането на цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената му топлинна услуга. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните суми. След постъпило възражение от ответника, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

Ответникът, Р. Ц. С., оспорва исковете по размер. Оспорва факта, че ищецът е предоставил топлинни услуги в процесния период с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба сума. При условията на евентуалност твърди, че задълженията са погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървиз“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните

1 доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като срещу издадената на 31.08.2020 г. в полза на ищеца заповед № 207 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 398/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница е постъпило възражение от длъжника. Ето защо предявените искове са допустими.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплати сумата 1298,04 лв., представляваща стойността на незаплатените топлинни услуги за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата от 179,12 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 11.06.2020 г.; сумата от 21,20 лева, представляваща стойност за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 03.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата 4,08 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 11.06.2020 г.

За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ и чл. 9а от Указа за жилищния фонд на МНО от 05.01.1990 г. – ГУСВ, ап. 94, находящ се в *** е бил продаден на ответника Р. Ц. С. и съпругата му С.Х. С.а и имотът е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Ето защо в качеството на титуляр на правото на собственост ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Консумираната енергия от сградата е действителна, но разпределението на изразходваната енергия от отделните апартаменти в сградата е прогнозируемо и не е точно, тъй като в конкретния случай няма договор за ежемесечно отчитане на топломерите и водомерите в апартаментите, която услуга се извършва при поискване от живущите, но срещу заплащане. Вещото лице е изследвало данните за доставена топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, без да е начислявана сума за мощност. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Сума за топлинна енергия на общите части на сградата не е 2 начислявана. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия е начислявана съобразно действащата нормативна уредба. Монтираният на адреса топломер е минавал периодични проверки и впоследствие е бил подменен с нов. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството енергия за сградна инсталация, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер от 2611,70 лв., която сума се дължи от ответниците.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 58,10 лв., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ищецът е претендирал сума за дялово разпределение още със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и поради това в настоящото производство тази сума следва да е предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК.

По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението за първия месец от исковия период – м.05.2016 г., е изискуемо, считано от 15.06.2016 г. С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.06.2020 г., от която дата се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, с който се прекъсва давностният срок, то в случая погасени по давност се явяват изискуемите задължения за главница за периода от м.07.2016 г. до 04.2017 г., размерът на които възлиза на сумата от 437,00 лв.

Ответникът дължи изискуемата главница за периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г., като за посочения период се дължи главница в размер на 2174,71 лв., поради което искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД, вр. 149 от ЗЕ следва да се уважи за посочената сума, представляваща дължима цена за топлинна услуга за периода от м. 07.2017 г. до 04.2019 г., като бъде отхвърлен за размера от 437,00 лв. и за периода от м.07.2016 г. до 04.2017 г. като погасен по давност. Съответно като погасен по давност следва да се отхвърли и искът за главница за дялово разпределение за сумата от 3

18,84 лева - за периода от 05.2016 г. – 04.2017 г. и бъде уважен за сумата от 39,26 лева за периода м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г.

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № 0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за изпадането на длъжника в забава не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора.

Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за периода от м.

07.2017 г. до м. 04.2019 г., то претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установена в своето основание за периода от 15.09.2017 г. до 11.06.2020 г., а нейният размер възлиза на 358,95 лв. - определен от настоящия съдебен състав по реда на чл. 162 от ГПК, до която сума предявеният спрямо отвeтниците иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 382,90 лв. следва да бъде отхвърлен, тъй като е погасена по давност главницата, върху която е начислена тази лихва /главницата в размер на 437,00 лв. за периода от м. 07.2016 г. до м. 04.2017 г./. При изчисляването на дължимата лихва съдът не ползва изводите на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице е приело за начален период различни дати и не е отчело от кой момент е настъпила изискуемостта на задължението за главница.