Определение № 2466 от 20.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2362/2025
- Вид
- Определение № 2466
- Подписан
- 20.05.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 17, алинея 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2466 гр. Варна, 20.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Ивелина Владова
Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502362 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на Д. Т. Т. и А. С. К., чрез адв. П. Г., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 151/17.02.2026 г. по в. гр. дело № 2362, по описа на ВОС за 2025 г. Оспорва се размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като счита същия за прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, завишен и несъобразен с минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа и характера на производството.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна В. Д. Х., чрез адв. П. С., изразява становище за неоснователност на молбата. Моли да се остави без уважение искането за изменение на решението в частта на разноските.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Д. Т. Т. и А. С. К. чрез адвокат П. Г. и адвокат Е. Е. срещу Решение № 2465 от 30.06.2025 г., постановено по гр. д. № 20243110111616 по описа на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е обявен за нищожен договор, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143, том ІІ, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г., дело № 320/2024 г. на нотариус Даниела Върлева, вписан в Службата по вписванията - Варна с вх.рег.№ 8943, акт 31, том ХХII, дело 511 с който ответникът Д. Т. Т. е прехвърлил безвъзмездно на А. С. К. следният свой имот, а именно 3 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град Варна - ж.к. „Бриз„ местност „Свети Никола„ целият с площ по скица 546 кв.м. като привиден, прикриващ договор за покупко продажба, по който Д. Т. Т. е прехвърлил възмездно на А. С. К. следния свой имот: 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град Варна, ж.к.
„Бриз„ местност „Свети Никола„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение 1 на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV-1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***;
*** и ***, срещу цена от 444,44 лева, на основание член 26, алинея 2, предложение пето във връзка с член 17, алинея 1 от ЗЗД; обявен е за действителен сключеният между Д. Т. Т. в качеството на продавач и А. С. К. в качество на купувач договор за покупко - продажба от 26.03.2024 г. на следния недвижим имот: 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Бриз„ местност „Свети Никола„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV 1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и ***, срещу цена от 444,44 лева, на основание член 17, алинея 1 от ЗЗД; допуснато е В. Д. Х. да изкупи на цена от 40 444,44 лева продадените от съсобственика Д. Т. Т. на А. С. К. общо 273 кв.м идеални части или ½ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Бриз„ местност „Свети Никола„ целият с площ по скица 546 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV 1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***;
*** и ***, от които 3 кв.м идеални части, придобити от А. С. К. по прикрития договор за продажба, сключен с нотариален акт № 143 том II, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г. на нотариус Даниела Върлева, на цена 444,44 лева и 270 кв.м идеални части по договора за продажба, сключен с нотариален акт № 144, том II, рег.№ 4219 от 26.03.2024 г. на нотариус Даниела Върлева за цена 40 000 лева, на основание член 33, алинея 2 от ЗС; обявено е на страните, че съгласно член 33, алинея 3 от ЗС, ако съсобственикът не плати дължимата се поради изкупуването сума в месечен срок от влизане в сила на решението, то решение ще се счита обезсилено по право; осъден е Д. Т. Т. да заплати на В. Д. Х. сумата от общо 4 606,50 лева, представляваща половината от сторените от ищцата съдебно деловодни разноски пред първата инстанция за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; осъден е А. С. К. да заплати на В. Д. Х. сумата от общо 4 606,50 лева, представляваща половината от сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 151/17.02.2026 г., с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт и е осъдил Д. Т. Т. и А. С. К. да заплатят на В. Д. Х. сумата от 3 500 евро, представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски като заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
При присъждането на направените по делото разноски във въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна, съдът е съобразил представения списък по чл. 80 ГПК и договора за правна защита и съдействие, удостоверяващ извършването на разноските /л. 70 и л. 71/ . В мотивите на съдебното решение, съставът на ВОС е обсъдил и направеното от процесуалният представител на въззивниците възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, като е приел, че същото е неоснователно.
Възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата, присъдено в общ размер за въззивната и частната жалба, е определено в съответствие с цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, и в съответствие с Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС. В случая при отчитане на фактическата и правна сложност на повдигнатите по 2 настоящото дело правни въпроси, дължимото по тях правно разрешение и на спецификата на адвокатския труд, съдът намира, че размерът на определеното и платено по делото възнаграждение е справедлив и не намира основание да го ревизира.
Искането на молителите за изменение на решението в частта за разноските не съдържа аргументи, които да обосноват извод в различен смисъл от вече изложения в решението такъв, поради и което молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12005/14.04.2026 г. от Д. Т. Т. и А. С. К., чрез адв. П. Г., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 151/17.02.2026 г. по в. гр. дело № 2362, по описа на ВОС за 2025 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните по аргумент на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3