Решение № 54 от 15.03.2019, Административен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 54/15.3.2019г. гр. Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав На шести март 2019 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

Секретар

В. Митева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 324 по описа на 2018 година.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на А.М.Г., в качеството му на ЕТ “А.М.Г.“ с адрес с. Иречеково, общ. Стралджа, ***и съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. *** против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София да издаде индивидуален административен акт по искане с вх. № 02-280-1600/956#5 от 16.11.2018г.

В първоначалната жалба са направения три различни искания към съда: 1. Да бъде отменен мълчаливият отказ на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, както и да се реши въпроса по същество, като се издаде съдебно решение, заместващо неиздадения административен акт; 2. Предявен е иск на основание чл.128, ал.2 от АПК, с цел установяване, че оспорващият има право да получи пълния размер на помощта за земеделски стопани по мярка 10 „Агроекология и климат“; 3. Направено е алтернативно искане в случай, че не се приеме наличието на законови основания по искания 1 и 2, да бъде задължен административният орган и му бъде определен срок да издаде индивидуален административен акт с изрично волеизявление за изплащане на дължимата субсидия за кампания 2014 – 2015 г. в общ размер на 56531.45 лева. С допълнителна молба с вх.№ 458/27.02.2019г./л. 63 от делото/ процесуалния представител на оспорващия е оттеглил искането по точка 1 и точка 2 от първоначалната жалба и е конкретизирал искането, което се изразява в отмяна на мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да издаде индивидуален административен акт в административно производство, инициирано по чл.24 от АПК и с вх. № 02-280-1600/956*5 от 16.11.2018 г., като бъде върната преписката на Директора на ДФЗ с указания за изричното му произнасяне с административен акт, съдържащ волеизявление на административния орган в изпълнение на съдебни решения по адм. дело № 121/2016 г. по описа на

Административен съд – Ямбол и адм. дело № 12530/2016 г. по описа на ВАС, както и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, включително и определяне на срок по чл.174 от АПК.

В съдебно заседание оспорващия редовно призован изпраща процесуалния си представител адв. В., която поддържа жалбата и направеното в конкретизацията на същата искане. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък на същите. Допълнително представя писмени бележки в които оспорва доводите на процесуалния представител на ответника в пледоарията му по същество.

Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд

„Земеделие“ гр.София изпраща процесуален представител ст.юрисконсулт Д. Б., която пледира за неоснователност на жалбата.

Твърди, че с оглед конкретизацията, направена от процесуалния представител на жалбоподателя, в случая предмета на спора е мълчалив отказ, а такъв по дефиниция е налице при непроизнасяне в срок, съгласно чл.58, ал.1 от АПК, т.е. налице е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължението да се произнесе по направеното пред него искане. Сочи, че в изпълнение на влезлите в сила съдебни решения административният орган, съобразявайки се изцяло с дадените в тях указания, относно незаконосъобразността на отменения административен акт, се е произнесъл, като е издал уведомително писмо от 28.03.2018 г., с което е одобрил кандидата за участие по процесната мярка и е приел, че за същия възниква поет многогодишен ангажимент. За административния орган обаче не е налице задължение за заплащане на исканото финансово подпомагане, тъй като това е въпрос по целесъобразност и същият не може да бъде задължен с указанията и решенията на съда да извърши плащането. Процесуалния представител на ответника сочи също, че на 05.04.2018 г. жалбоподателят е отправил изрично искане до административния орган да бъде извършено плащане за кампания 2015 г. по процесната мярка, с оглед издаденото в предходния месец уведомително писмо. Административният орган на 12.06.2018 г. е изпратил уведомително писмо до жалбоподателя, което същият е получил и с което го е уведомил изрично, че открива производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, тъй като при поемането на този вид ангажименти допустимостта на площите, с които същият кандидатства за финансово подпомагане, се проверяват дали са такива, годни за подпомагане всяка година и съответно дали следва да бъде извършено плащане.

Твърди в тази връзка, че не е налице бездействие от страна на административния орган, след като пред него вече веднъж е поискано да извърши плащане, тъй като същият е проявил достатъчна активност като е уведомил жалбоподателя, че предприема действия по прекратяване на ангажимента, като в тази връзка и жалбоподателят се е възползвал от предоставеното му право и възможност да направи възражение и да оспори съответните актове, с които административният орган го уведомява дали приема възражението му за основателно. Налице е едно висящо административно производство по прекратяване на ангажимента, което е обвързано с отказа на административния орган да извърши плащане по процесната мярка и направление. Счита, че не е налице мълчалив отказ на административния орган, тъй като същият няма задължение да се произнесе относно исканото плащане и моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните прие за установено следното:

Видно от доказателствата по делото ЕТ “А.М.Г.“ е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 643002 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) УИН:28/150615/75604 за кампания 2015г., по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение

(ВПС-4.1), от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020 год. Заявените парцели са с обща площ 354.26 ха

С Уведомително писмо изх.№ 02-280-2600/956 от 19.05.2016 год. на Зам.изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, жалбоподателя е бил уведомен че е одобрен за участие по исканото направление, като одобрените и неодобрените площи са посочени в таблица №1 на писмото, а парцелите които изцяло или частично не са одобрени , както и причините за това са описани в таблица №2.

По жалба на търговеца в ЯАС е образувано адм. дело № 121/2016г., с Решение № 102/21.09.2016г. по което е отмененоУведомително писмо № 02-280-2600/956 от 19.05.2016 год. на Зам.изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”-гр.София, в частта в която по Таблица 2 изцяло или частично не са одобрени за участие заявените от ЕТ”А.М.Г.”, парцели по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” от мярка 10 ”Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 год. и преписката в отменената й част е изпратена на ДФЗ-РА-София за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания по прилагането на закона. Така постановеното решение е оставено в сила с Решение № 482/12.01.2018г. по адм. дело № 12530/2016г. по описа на ВАС.

С писмо изх. № 84/19.01.2018г. преписката в отменената й част е изпратена на ДФЗ-РА-София за ново произнасяне, съобразно изложеното в Решение № 102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г.

В изпълнение на дадените указания адм. орган е издал Уведомително писмо изх.№ 01-6500/1981 от 28.03.2018 г., с което е одобрил кандидата за участие по процесната мярка, като одобрената площ е 364,26 ха/цялата заявена/ и е приел, че за същия възниква поет петгодишен ангажимент.

Със заявление с вх. №

02-280-6500/1871 от 05.04.2018г. жалбоподателя е поискал изплащане на дължимите суми, съгласно влезлите в сила съдебни решения и присъдените със същите съдебни разноски, като са му били изплатени само последните.

На 12.06.2018 г. административният орган е изпратил Уведомително писмо с изх.№ 01-6500/4868 до жалбоподателя, с което го е уведомил изрично, че открива производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 ”Агроекология и климат” по направление

„Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение” от ПРСР 2014-2020 год./л.38-46/. Писмото е получено от жалбоподателя на 29.06.2018г., който е изготвил възражение с вх.№02-283-6500/707 от 03.07.2018г.

С Уведомително писмо с изх.№

02-283-6500/707 от 23.10.2018г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, жалбоподателя е бил уведомен, че възражението му е неоснователно, а Уведомително писмо изх.№ 01-6500/1981 от 28.03.2018 г., с което е одобрен кандидата за участие по процесната мярка е издадено именно в изпълнение на Решение № 102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г. на ЯАС, оставено в сила с Решение № 482/12.01.2018г. по адм. дело № 12530/2016г. по описа на ВАС.

Жалбоподателят е възприел Уведомително писмо с изх.№ 02-283-6500/707 от 23.10.2018г. за ИАА и е обжалвал същото пред ЯАС. Образуваното адм. дело

№289/2018г. е прекратено с Определение № 530/19.12.2018г. и жалбата на ЕТ”А.М.Г.” е оставена без разглеждане, поради липса на годен за оспорване административен акт. Така постановено определение е оспорена с частна касационна жалба пред ВАС, като към настоящият момент производството е висящо/л.67-68/.

На 16.11.2018г. оспорващият е депозирал искане по чл. 24 от АПК с вх. № 02-280-1600/956#5 до Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София/л.15-16/ относно изпълнение на Решение № 102/21.09.2016г. по адм. дело № 121/2016г. на ЯАС, оставено в сила с Решение № 482/12.01.2018г. по адм. дело № 12530/2016г. по описа на ВАС и издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, с който да бъде разпоредено изплащане на субсидия по процесната мярка за кампания 2014/2015г. в общ размер на 56 531,45 лева, представляващи левовата равностойност на 28 904,07 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 30.06.2016г. до момента на изплащането и.

Жалбата на ЕТ “А.М.Г.“ в която се твърди, че не е получил отговор на посоченото искане е депозирана директно в АС-Ямбол с вх. № 2527/14.12.2018г.

С оглед така установената фактическа обстановка, ЯАС, трети състав прави следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.2 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр.София да издаде индивидуален административен акт по искане на ЕТ “А.М.Г.“ с вх. № 02-280-1600/956#5 от 16.11.2018г.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от

АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. За да бъде гарантирано правото на защита на гражданите срещу незаконосъобразното забавяне на администрацията за произнасяне по подаденото заявление, законодателят е приравнил изричния отказ с непроизнасянето в срок. Тъй като мълчаливият отказ винаги е в нарушение на изискването за форма и на изискването за мотиви на административния акт, проверката за законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно материалната законосъобразност на същия.

Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи, че е подадено искане за издаване на административен акт, но е налице бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност за органа да разгледа и да се произнесе по подаденото искане. Следователно не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като мълчалив отказ по смисъла на закона. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само тогава липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.