Разпореждане № 1070 от 07.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1070 гр. Благоевград, 07.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200501070 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 5985/10.7.2026 г., подадена от адв. И. Я., в качеството му на пълномощник на Д. Б. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Сандански, ул.„***“ № 1 и Н. Б. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Сандански, ул.„***“ № 1, насочена срещу решение № 143/26.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 1438/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански, в частта, в която е онхвърлен предявения от въззивниците положителен установителен иск за признаване за установено, че са собственици на основание наследство и давностно владение на 173 кв.м. идеална част от поземлен имот 148 в кв.13 по КП на с.К., община Струмяни, с площ от 495 кв.м., при съседи-улица, река К., поземлен имот пл.сн. № 85 и УПИ I-84.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение.

Сочи се като правилно и законосъобразно приетото от районния съд, че поземлен имот 148, УПИ I, кв. 13 по КП на с.К., община Струмяни с площ от 495 кв.м., намиращ се в кв.13 по кадастралния план на село К., утвърден със Заповед № 330/1993 г., община Струмяни, област Благоевград, допълнен и одобрен със Заповед № 3- 267/25.09.2023 г. на кмета на общината при граници и съседи: улица, река К., поземлен имот планоснимачен номер 85 и УПИ 1-84 е бил владян от праводателят на ищците и техен дядо-Д. С. Л. преди 1970 г., а след смъртта му през 2006 г. владението е продължил неговия сън и баща на ищците - Б. Д. Л., като след смъртта на последния на 22.11.2020 г. владението на имота е продължено от ищците.

Според въззивниците неправилен и незаконосъобразен е изводът на районния съд, че 173 кв.м. идеални части от процесния имот не са могли да бъдат придобити, тъй като ЗТСУ /отм., действащ към 1988 г., когато се твърди, че е установена фактическата власт от наследодателя на ищците върху частта от имот 148 /за целия си период на действие/01.06.1973г.-31.03.2001 г./ не допуска такава възможност. В тази връзка сочат, че придобиване на идеална част от урегулиран поземлен имот чрез владение на реална част е допустимо само в хипотезата на чл.181, ал.3 от ЗТСУ-отм., но нейното 1 действие е ограничено - само спрямо изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ давност, т.е. до 01.06.1973 г. Обяснява се, че сега действащия ЗУТ /ДВ, бр.

1/2001 г./ също не придава правно значение на владението на реална част като способ за придобиване на идеална част от урегулиран поземлен имот, поради което владението на реална част (за какъвто и да е срок) не може да има за последица придобиване по давност на съответната идеална част. Цитира се чл.200 от ЗУТ, в която разпоредба е предвидено, че владението върху определена реална част от парцел може да доведе до придобиване по давност на тази реална част (и то само при определени условия), но не и на идеална част от целия парцел.

Поддържа се, че наследодателят на ищците - Д. С. Л. е владял идеални части от процесния имот, като съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗПИНМ и чл.59 от ЗТСУ, същият не е могъл да придобие тези идеални части по давност.

Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемите И. И. К. и К. Г. К., чрез адв.М. Р., в който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна оспорва жалбата и оспорва твърденията в нея.

Оспорва се твърдението на въззивниците, че още техният дядо Д. С. Л. владеел процесните идеални части преди 1970 г. и че поради това, придобиването, следвало да се преценява по режима на ЗПИНМ и по чл.181, ал.З от ЗТСУ /отм./, не било основание за уважаване на иска. Обръща се внимание, че от една страна този факт не е бил заявен в исковата молба, а от друга страна, че не е доказан по делото. В тази насока се изразява становище, че доколкото с въззивната жалба се въвеждат нови фактически твърдения относно началния момент на давностно владение преди 01.06.1973 г., то същите са преклудирани.

Твърди се, че по делото не било установено конкретно кога е започнало твърдяното владение върху идеална част от бъдещия ПИ № 148, върху какъв точно обект е упражнявано, в какви граници, от кого, дали е било спокойно, явно и непрекъснато, продължителността му и дали е изтекъл необходимият давностен срок, преди влизането в сила на ЗТСУ /отм./.

Според въззиваемите, правилно районният съд е пирел, че няма идентичност между имот № 87 по нотариалния акт на наследодателя на ищците и ПИ № 148. Навеждат се доводи, че по делото е установено само частично застъпване - 113 кв.м. от имот № 148, които попадат в обхвата на непроцедирано разширения по работното копие имот № 87, а други 61 кв.м. са извън границите на имот № 148.

Твърди се, че ищците не са доказали, че техният наследодател е придобил 173 кв.м. идеални части от ПИ № 148.

Аргументира се становище, че събраните по делото доказателства сочат на спор за реално ползване на част от терен, но не и на придобиване на идеална част от целия новообразуван ПИ №148. В тази връзка се разяснява, че владение на реална част от поземлен имот, не води до придобиване на идеални части от урегулиран поземлен имот.

Цитират се разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ, съобразно която реално 2 определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез сделки или по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от ЗУТ. Пояснява се, че изключението по чл.200, ал.2 от ЗУТ се прилага само когато реалната част се присъединява към съседен имот, при условията на чл.17 от ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ или също се присъединява към съседен имот, каквато хипотеза в случая липсвала.

Според въззиваемите в случая е неприложима тезата на въззивниците за владение на идеални части от имота, което да доведе до придобиване на тези идеални части по давност.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да потвърди обжалваното решение, като присъди на въззиваемите направените от тях разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото намира жалбата за допустима, доколкото същата отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирана страна с правен интерес от обжалването, с оглед на което е редовна.

Мотивиран от горното и на основание чл.267 във връзка с чл.262 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 03.11.2026 г. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните.

Указва на страните, че във въззивното производство не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, а само такива нови обстоятелства и доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор или нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства които са от значение за делото, като посочат и представят доказателства за тях.

Препис от писмения отговор на въззивната жалба да се връчи на въззивниците.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3