Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6356 от 22.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8029/2026
Вид
Решение № 6356
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Михаела Петева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.75, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.149 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 6356 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100508029 по описа за 2026 година

,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Ц. М., родена на **** г., действаща лично и със съгласието на своята майка Л. Р. С., срещу Решение № 5596/24.03.2026 г. по гр.д. № 39227/2025 г. по описа на Софийския районен съд, поправено с Решение № 17670/16.09.2026 г., в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.149 СК за заплащане на издръжка в размер на 306,78 евро месечно за периода 02.07.2024 г. – 02.07.2025 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.143, ал.2 СК за разликата над 165 евро месечно до пълния предявен размер от 306,78 евро, считано от 02.07.2025 г. до настъпване на законна причина, обуславяща изменение или прекратяване на издръжката. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, твърди се същото да е постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете в цялост да бъдат уважени. Претендира се присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Ц. М. М. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. В съдебно заседание претендира сторените в производството разноски.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, 1 приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение № 5596/24.03.2026 г. по гр.д. № 39227/2025 г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 143, ал. 2 СК, Ц. М. М. е осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря М. Ц. М., чрез нейната майка Л. Р. С., месечна издръжка в размер на 165 евро, считано от 02.07.2025 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване и претенцията е отхвърлена като неоснователна за разликата над 165 евро до пълния предявен размер от 600 лева месечно. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от М. Ц. М. срещу Ц. М. М. иск с правно основание чл.

149 СК за присъждане на месечна издръжка в размер на 600 лева за периода от 02.07.2024 г. до подаване на исковата молба, като неоснователен. Първоинстанционният съд е осъдил, при приложение на нормата на чл.78, ал.3 ГПК, М. Ц. М. да заплати на Ц. М. М. сторените по делото разноски в размер на 186,90 евро, а по сметка на СРС – държавна такса от 237,60 евро върху определения размер на издръжката. Със съдебното решение е допуснато, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението е изменено с Определение № 18332/15.05.2026 г. в частта за разноските като Ц. М. М. е осъден да заплати на М. Ц. М. сторените в производството разноски в размер на 82,50 лева.

Решение № 5596/24.03.2026 г. е поправено в частта за единния граждански номер на упражняващия попечителското съдействие родител с Решение № 17670/16.09.2026 г.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, намира следното:

Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази при определяне на издръжката.

Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за 2 тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху им.

Не е спорно в производството и се установява от представено пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане, издадено от Столична община – район „Илинден“, че въззиваемият е баща на детето М. Ц. М., родено на **** г., а майка на последното е Л. Р. С..

Страните не спорят и въз основа на проведеното за нуждите на въззивното производство социални проучвания се установява, че непосредствените грижи за въззивника се полагат от нейната майка, при която живее, като понастоящем детето осъществява редки контакти с баща си.

В настоящия случай детето е на петнадесет навършени години и е ученик в девети клас в общинско учебно заведение - 17 СУ „Дамян Груев“. Същата е записана в паралелка със специалност „Туристическа анимация - АЕ“, която е свързана с провеждане на учебни екскурзии в страната и чужбина. Тя посещава веднъж седмично извънкласни уроци по математика, всеки на стойност 30 евро. Установени са по делото обичайни за възрастта на подрастващия нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности, развлечения, които са били отчетени от първоинстанционния съд. При детето не се твърди и установява да са налице специални здравни и/или образователни потребности.

Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.

Установява се от приобщените в двете съдебни инстанции писмени доказателства, че въззивникът е бил трудово ангажиран до месец март 2026 г., като в периода месец януари 2024 г. – месец януари 2026 г. е получавал средно месечно облагаем доход в размер на 1 603,30 лева. Трудовото правоотношение, по което въззиваемият е страна е прекратено на 02.03.2026 г. и понастоящем същият не е трудово ангажиран. Липсват твърдения и не са ангажирани доказателства бащата да страда от заболявания, ограничаващи работоспособността му и/или изискващи значителни месечни разходи за лечение или да има други алиментни задължения.

През периода месец 01.2024 г. – месец 07.2025 г. средният осигурителен доход на майката на въззивника възлиза на 1 024,21 лева.

Поради изложеното определеният от първоинстанционния съд размер на издръжката на въззиваемата, дължима от бащата от датата на подаване на исковата молба е съобразен с установените по делото възможности на бащата. Съдът съобразява настъпилата в хода на производството загуба на трудов доход от въззиваемия, размерът на доходите преди прекратяване на трудовото му правоотношение и липсата на доказателства същият 3 съзнателно и за нуждите на процеса да се е лишил от трудово възнаграждение или други парични постъпления, както и да разполага с друг източник на доходи, натрупан капитал или имущество. По делото не са ангажирани доказателства относно квалификацията на въззиваемия, но от приобщените справки за осигуряване на физически лица и техните осигурители се доказва, че в предходни периоди въззиваемият не е бил ангажиран с висококвалифициран труд. Въззивният съд констатира, че бащата е съдружник и един от управителите на „Блясък 84“ ООД, за което е декларирано, че не развива дейност. От показанията на свидетеля М. Д.а П. се установява, че въззиваемият не е жилищно обезпечен и живее в нает имот.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че същите се отнасят изключително за нуждите на детето, не третират възможностите на бащата и не държат сметка за загубата на доход от последния.

Пак във връзка с тези доводи следва да се посочи, че действително показанията на свидетеля П. следва да се преценяват съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Последното изисква преценка на показанията при съпоставка с всички други данни по делото, като се вземе предвид възможната заинтересованост или предубеденост на свидетеля, но фактическото й съжителство с въззиваемата страна не съставлява автоматично основание за дискредитиране на показанията й. Не съществува забрана въз основа на показания на свидетел с възможна заинтересованост да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната (Решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о., Решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о., Решение № 700 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г., IV г. о., Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., Решение № 100 от 8.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2017 г., IV г. о., Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о. и др.).

В случая възможна заинтересованост при свидетеля П. следва да се отчете, доколкото въз основа на показанията й за нейния съжител би могла да отпадне отговорност.

Показанията на този свидетел почиват на нейни лични и преки впечатления от предоставяната от бащата на детето сума ежеседмично в периода от година и пет месеца преди начеване на производството пред първоинстанционния съд и за закупувани дрехи, козметика и обувки от този родител ежемесечно. Изложеното от свидетеля П. е последователно и не се оборва от останалата доказателствена съвкупност по делото.

Показанията на свидетеля М.на Ц.Г. не оборва твърденията на свидетеля на въззиваемия, доколкото същата единствено посочва, че не знае Ц. М. М. да е давал пари на дъщеря си и твърди, че майката е поемала разходите на детето за храна, дрехи и училище. Тя не е присъствала и на срещи между страните, поради което показанията й не са основание да не се даде вяра на тези на свидетеля П., а установяване на плащането на издръжка за минало време може да бъде доказвано с всички доказателствени средства. В производството не е спорно, че сумите, дрехи, козметика и обувки за предхождащия подаването на исковата молба период са в полза на детето, като в тази връзка съдът съобразява, че поначало 4 изпълнение на задължението следва да бъде направено на кредитора (чл.75, ал.1 ЗЗД).

При постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати нарушения на императивни правни норми.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивникът е освободен от заплащане на държавна такса в производството.

При този изход от спора разноски се следват на въззиваемата страна. Ц. М. М. е сторил разноски в размер на 300 евро за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е представен договор за правна защита и съдействие, служещ като разписка по чл.77 ЗЗД за получаване на сумата в брой, а присъждането на разноските е срочно претендирано.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5596/24.03.2026 г. по гр.д. № 39227/2025 г. по описа на Софийски районен съд, поправено с Решение № 17670/16.09.2026 г., в обжалваната част.

ОСЪЖДА М. Ц. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Л. Р. С., ЕГН **********, да заплати на Ц. М. М., ЕГН **********, сторените пред въззивния съд разноски в размер на 300 евро.