Определение № 723 от 20.02.2015, Окръжен съд - Варна

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е №

Варненският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесети февруари през двехиляди и петнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАРИНА МАРКОВА като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 464 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск от „Банка ДСК” ЕАД със седалище гр.София срещу А.Н.Н. ***, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на банката сумите както следва: сумата 304 665.31лв., представляваща неиздължена главница по договор за жилищен кредит от 26.07.2007г., сумата 24 694.53лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.02.2011г. до 24.02.2011г., сумата 1 533.13лв.,представляваща санкционираща лихва за периода от 10.02.2011г. до 24.02.2011г., сумата 95лв., представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 24.02.2011г. до окончателното изплащане на задължението, всички суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2978 от 23.03.2011г. по ч.гр.дело № 4387/11г. по описа на ВРС, ХХVІ състав; претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между страните на

26.09.2007г. е сключен е договор за жилищен кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника ипотечен кредит в размер на 315 490лв. със срок за издължаване на кредита 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Сочи че кредитът е усвоен еднократно от ответника на 03.10.2007г. след учредяване на предвиденото в договора обезпечение. Излага че за първите три години е уговорено плащането на лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, плюс надбавка в размер на 1.4 %, а за останалия срок на кредита, е уговорено заплащането на лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка. Твърди че при сключването на договора уговореният между страните лихвен процент по кредита е 8.29 % /базов лихвен процент – 4.19 % и стандартна надбавка – 4.1 %/.

Сочи че уговорената дата на падежа на всяка една месечна вноска е 23-то число на месеца. Излага че със споразумение от 26.11.2009г. към договора между страните е уговорено гратисен период от 12 месеца за плащания по главницата, като крайния срок за издължаването на кредита не е променен. Твърди, че кредитът е погасяван редовно от кредитополучателя чрез вноски по разплащателната сметка, като последното редовно плащане е извършено на 03.10.2010г. Твърди че поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски, продължила повече от 90 дни, на 07.02.2011г. кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, съобразно клаузите на раздел VІІ т.20.2 от Общите условия към допълнително споразумение от 26.11.2009г., неразделна част от договора за жилищен кредит. Сочи че до подаване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 пункта. С оглед постъпили възражения и на основание чл.415 от ГПК е предявил настоящия установителен иск.

В срока за отговор по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът А.Н.Н. ***, е подал писмен отговор.

Прави възражение срещу разглеждането на делото по реда на гл.32 от ГПК – Производство по търговски спорове, като твърди че договорът е сключен от физическо лице за закупуване на имот за задоволяване на жилищните му нужди.

Възразява че ако делото се разгледа по реда на гл.32 от ГПК към молбата не е приложена справка за размера на паричното вземане, изискуема на основание чл.366 от ГПК. Оспорва редовността на представеното извлечение от счетоводни книги, представено с исковата молба, като твърди, че същото е различно от представеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Твърди също така, че от представеното извлечение не сочи кои са просрочените вноски и кога е настъпила предсрочната изискуемост. Възразява че кредита не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като няма волеизявление от страна на кредитора, достигнало до длъжника, че е обявил кредита за предсрочно изискуем. Оспорва размера на главницата и размера на претендираните лихви, като твърди че не ясно основанието на което е начислена и претендирания процент.

В срока по чл.372 от ГПК от ищеца е постъпила допълнителна молба, в която се оспорват направените от ответника възражения. По отношение на възражението, че не е настъпила предсрочна изискуемост се позовава на разпоредбата на т.20.2 от Общите условия, предвиждаща банката да обяви кредита за предсрочно изискуем без да уведомява за това кредитополучателя-.

В срока по чл.373 от ГПК от ответника е постъпил допълнителен отговор, в който се отговаря на изложените в допълнителната искова молба обстоятелства. Във връзка с предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се позовава на разрешението, дадено в т.18 от ТР№ 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.

В срока за отговор на исковата молба ответникът А.Н.Н. *** предявява насрещен иск срещу „Банка ДСК” ЕАД със седалище гр.София.

Излага че сключеният между страните по делото договор за кредит от 26.09.2007г. е при общи условия по смисъла на чл.298 от ТЗ. Твърди че след сключване на договора банката – кредитор неколкократно е увеличавала първоначално уговорения в договора лихвен процент без наличие на законови предпоставки за това, като съответно е събирала лихви в по-голям размер от договорения, както и не е предоставяла информация за конкретните стойности и преписи от решенията, с които е увеличен базовия лихвен процент. Твърди че в резултат на това банката е събрала за погасяване на кредита вноски в размер съществено по-високи от дължимото, като в същото време, размерът на главницата по кредита не е намалял. Твърди че така извършените увеличения са довели до невъзможност да обслужва кредита. Твърди че надвзетите суми за периода от 26.09.2007г. до м.октомври 2011г. в резултат на увеличените месечни вноски, представляват недължимо платено.

Излага подробни основания за нищожност на клаузите от т.9.1 и т.9.4 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредит и т.7.1 от договора за кредит между страните от 26.09.2007г.. Твърди че тези клаузи дават право на банката едностранно да променя лихвата по кредита без обективен критерий, заложен в договора, поради което и клаузите са нищожни. Твърди че клаузите противоречат на закона, добрите нрави, относно тях липса съгласие и основание. Твърди също така че по отношение на тях следва да намерят приложение закрилните норми на ЗЗП. Твърди че клаузите са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП като неравноправни по смисъла на чл.143 т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП, не индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП. Твърди че липсва основателна причина за едностранна промяна на условията от страна на банката, поради което и чл.144 ал.2 т.1 от ЗЗП не намира приложение. Твърди че не е спазено изискването на чл.58 ал.1 т.2 от ЗКИ, като банката не е предоставила на кредитополучателя информация за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.

Прави искане за обявяване на уговорките т.9.1 и т.9.4 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредит и т.7.1 от договора за кредит между страните от 26.09.2007г. за нищожни.

Прави искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че в резултат на нищожните клаузи за периода от м.юни 2008г. до 03.10.2009г. недължимо е платил в полза на ответника сумата в общ размер на 5 310.73лв. както и че с плащанията на тези суми е намалил дължимата от него главница по договора за кредит с този размер.

Предявява осъдителен иск за сумата 1 635.26лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на всяка от надвзетите суми за лихва за периода от 28.05.2011г. до 28.5.2014г.

При извършена двойна размяна на книжа по предявения насрещен иск от ответника по насрещния иск „Банка ДСК” ЕАД в срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, в който възразява срещу изложените основания за нищожност на договорни клаузи, като твърди че клаузите са действителни и моли съда да го отхвърли.

В срока по чл.372 от ГПК от ищеца по насрещния е постъпила допълнителна молба, в която се оспорват направените от ответника възражения.

В срока по чл.373 от ГПК от ответника по насрещния иск не е постъпил отговор.

По допустимостта на предявените насрещни искове съдът намира следното:

Съдът намира самостоятелният установителен иск за прогласяване нищожността на неравноправни клаузи от договора за кредит между страните за допустим, доколкото за кредитополучателя е налице правен интерес от установяването му със сила на присъдено нещо.

Искът за приемане за установено в отношенията между страните, че в резултат на нищожните клаузи за периода от м.юни 2008г. до 03.10.2009г. кредитополучателят недължимо е платил в полза на банката сумата в общ размер на 5 310.73лв. както и че с плащанията на тези суми е намалил дължимата от него главница по договора за кредит с този размер съдът намира за недопустим на основание чл.124 ал.4 от ГПК тъй като се касае за установяване на факти с правно значение, които не са предвидени изрично от закона..

Съдът намира предявения осъдителен иск за сумата 1 635.26лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на всяка от надвзетите суми за лихва за периода от 28.05.2011г. до 28.5.2014г. за нередовен, поради което и на основание чл.129 ал.3 от ГПК производството по него следва да бъде прекратено.

В молбата за отстраняване на нередовностите претенцията е очертана от страната като обезщетение за забава върху всяка от надвзетите суми за лихва. Както в насрещния иск така и в молбата за уточняването му ищецът не сочи обстоятелства, на които основава претенцията, очертаващи задължение на насрещната страна за връщане на недължимо получени суми. Налице е и противоречие с твърденията по предходната претенция, че с надвзетите от банката суми е погасена част от главницата.

С оглед на така изложеното, съдът намира че следва да бъде приет за съвместно разглеждане само приетия иск за прогласяване на нищожността на неравноправни договорни клаузи, а производството по другите две претенции да бъде прекратено.

На основание чл.374 от ГПК съдът констатира редовността на разменените книжа и извърши проверка на допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена.

По направените от страните искания за събиране на доказателства и на основание чл.374 от ГПК, съдът намира следното:

Възражението на ответника по чл.369 от ГПК е направено своевременно, но съдът го намира за неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предмет на спора по делото е установяване на съществуване на вземане по договор за банков кредит, представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 от ТЗ. На основание чл.287 от ТД правилата за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за една от тях сделката е търговска. Поради което и на основание чл.365 т.1 от ГПК производството по делото следва да се разгледа по реда на глава 32 от ГПК.

Представените с исковата молба от ищеца писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде допусната исканата съдебно-счетоводна експертиза, като допустима и относима към предмета на спора. Следва да бъдат включени и въпроси, посочени от ответника в частта им досежно размера на лихвата по време на действие на договора, с оглед твърденията за едностранно изменение на лихвения процент.

Производството по делото следва да бъде насрочено в открито заседание, като на страните бъде изпратен и проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ с първоначално предявения иск насрещен иск на А.Н.Н. *** срещу „Банка ДСК” ЕАД със седалище гр.София иск за прогласяване на уговорките на т.9.1 и т.9.4 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредит и т.7.1 от договора за кредит между страните от 26.09.2007г. за нищожни.