Решение № 260275 от 11.07.2025, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 11.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и пети януари през 2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

ГОСПОДИН ТОНЕВ при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2537 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 291453 от 03.12.2019 г. СРС, 128 с-в, по гр.д.№ 69966/2018 г. е признал за установено по отношение на В.Г.П., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 408,03 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г. за аб.№ 132666 със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК-29.05.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 44,86 лв. за периода от 16.09.2016 г. до 02.05.2018 г., като е отхвърлил иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен от 657,15 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.03.2015 г. вкл., както и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 104,34 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 15.09.2016 г. вкл., както и исковете на „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено по отношение на В.Г.П., че последната дължи на ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с аб.№ 132666; главница от 22,21 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. и 4,54 лв. обезщетение за забава за периода от 16.09.2015 г. до 02.05.2018 г.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено наличието на ликвидни и изискуеми вземания на дружеството срещу ответницата в претендирания размер.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са погасени по давност всички дължими суми за периода преди 31.03.2015 г., тъй като вземанията, обективирани в общата фактура са със срок за плащане м.04.2015 г., от който момент започва да тече и давността.Позовава се на чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г.Излага твърдения, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и с изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази сума.Първоинстанционният съд е определил размера на задължението на основание чл.162 ГПК, а не въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза със задача да определи размера на задължението за процесния период, която не е оспорена от страните.Излага доводи, че съгласно чл.22, ал.2 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец, като сумата е фактурирана и ответницата дължи обезщетение за забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответницата по въззивната жалба- В.Г.П. не взема становище по същата.

Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 29.05.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.Г.П. за сумата от 657,15 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., както и топлинна енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г.-30.04.2015 г., № **********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г.; фактура № **********/31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г.; 104,34 лв.- законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 02.05.2018 г.; 22,21 лв.-главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. и 5,25 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.-30.05.2017 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 33399/2018 г. на СРС, 128 с-в и на 01.10.2018 г. ищецът е получил съобщение с указания за възможността в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за следния топлоснабден имот- апартамент № 70, находящ се в гр.София, жк „***********.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.С приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. За отоплителен сезон 2014 г. ищцовото дружество ежемесечно е удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за м.февруари-м.август вкл. в присъствието на нотариус, за което са съставяни констативни протоколи.Ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 657,15 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., както и топлинна енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г.-30.04.2015 г., № **********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г.; фактура № **********/31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г.; 104,34 лв.- законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 02.05.2018 г.; 22,21 лв.-главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. и 5,25 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.-30.05.2017 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответницата чрез назначения й особен представител е оспорила исковете с твърдения, че описаните в исковата молба фактури не са представени по делото, че не е в договорни отношения с ищеца и не е ползвала отопление през процесния период.Направила е и възражение за погасителна давност.

Със заявление вх.№ 3042461/29.05.2018 г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Г.Л.и В.Г.П. при условията на разделна отговорност /по 1/2/ за сумата от 1 314,30 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г., както и топлинна енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г.-30.04.2015 г., № **********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г.; фактура № **********/31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г.; 208,68 лв.- законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 02.05.2018 г.; 44,43 лв.-главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. и 9,09 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г.-30.05.2017 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.На 05.06.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата В.Г.П. е уведомена по реда на чл.47, ал.6 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 01.10.2018 г.Исковата молба е подадена на 31.10.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

Видно от протокол от 11.09.2002 г. ОС на етажните собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „********е взело решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

На 10.10.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София, жк ********и Д и „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.В списъка с етажни собственици фигурира името и подписа на ответницата с отбелязване, че не ползва отопление.

С писмо с вх.№ П-15390/24.01.2018 г. СО-р-н „Люлин“ е уведомил ищеца, че с договор за покупко-продажба от 19.02.1997 г. въз основа на заповед № ДИ-03-313/92 г. от 30.12.1993 г. апартамент ********ет.2, жк „*****е продаден на В.Г.И..

Видно от удостоверение за наследници №

1361/13.11.1998 г. на СО-р-н „Люлин“ В.Г.И. е починала на 22.10.1998 г. и е оставила за наследници И.Г.Л.и В.Г.П.-дъщери.

Представени са документи за дялово разпределение за процесния период, протоколи за неосигурен достъп за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., формуляр за отчет за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г., както и съобщения към общи фактури от 31.07.2015 г., 31.07.2016 г. и 31.07.2017 г.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Б.Йорданов е установено, че технологичните разходи в АС за процесния период са приспадани за сметка на ищцовото дружество.Дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕАД в съответствие с нормативната уредба и данните от уредите за сградата и имота.Сумата за потребена топлинна енергия за исковия период е 1 314,30 лв. /без сумата за дялово разпределение в размер на 44,34 лв./ след съобразяване на изравнителните сметки.Общият топломер в АС е преминавал периодично метрологичен контрол през 2012 г., 2014 г., 2016 г. и 2018 г. и това е документирано със свидетелства за метрологична проверка и протоколи за демонтаж и монтаж.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С.С.е установено, че няма данни за извършени плащания на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период.Размерът на главницата за дялово разпределение възлиза на 44,43 лв.Размерът на лихвата за забава на задълженията за главница за топлинна енергия възлиза на 218,10 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно сонование чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са отхвърлени.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.6 ГПК.

Разпечатката съдържа 28 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b9e0a1e-9e60-4156-92a1-b7059ca0449e