Решение № 379 от 01.12.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 976/2021
- Вид
- Решение № 379
- Подписан
- 01.12.2021
- В сила
- 01.12.2021
- Състав
- Камен Иванов, Виолета Магдалинчева, Владимир Астарджиев
Цитирани разпоредби
- чл.194 · Наказателен кодекс
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.196 · Наказателен кодекс
- чл.196 ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
- чл.29 ал.1 б."а" · Наказателен кодекс
- чл.348 ал.1 ,т.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 изр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1,т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1,т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.420 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 ал.1,т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 379 гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Камен И.
Членове:
Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Елка Темелкова Ваклинова (АП-София) като разгледа докладваното от Камен И. Наказателно дело за възобновяване № 20211000600976 по описа за 2021 година
Производството пред Апелативен съд гр.София е образувано и водено по реда на чл.424 ал.1 вр.чл. 422 ал.1 НПК.
С присъда №39/27.05.2020 година,постановена по нохд №317/2019 година по описа на Районен съд гр.Дупница,А. М. С. с установена самоличност,ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1,т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“А“ НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.Определен е първоначален „строг“режим на изтърпяване на наказанието.
С Решение №260069/15.06.2021 година,постановено по внохд№315/2020 година на Окръжен съд гр.Кюстендил присъдата е била потвърдена.
На 19.08.2021 година чрез Районен съд гр.Дупница осъденият А. М. С. ,с установена самоличност,ЕГН ********** е депозирал „частна жалба“ вх.№ 547/19.08.2021 година до Върховен касационен съд на Република България,в която изрично е посочил,че атакува постановена присъда на РС гр.Дупница,влязла в сила след постановено решение на ОС гр.
Кюстендил и е изложил съображения,адресирани изрично до ВКС.След като е изложил оплакванията си осъденият С. е сторил искане за отмяна на постановената присъда и на въззивното решение,и е поискал произнасяне по реда на чл.304 НПК.Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане.
Настоящият съд е констатирал,че на 24.08.2021 година,след като е регистрирано в деловодството на РС гр.Дупница,наказателното дело е администрирано с разпореждане,по силата на коетое следвало преписи да се изпратят на ТО гр.Дупница,РП гр.Кюстендил.Такова връчване е сторено на 25.08.2021 година.Делото е изпратено на Апелативен съд гр.София,без изрично разпореждане на съдия от РС гр.Дупница,като е постъпило в деловодството на съда на 26.08.2021 година.
В подадената жалба не е сторено искане от осъденото лице за възобновяване на наказателното производство по цитираните наказателни дела и с оглед на това настоящият 1 съдебен състав е намерил,че следва на укаже на осъденото лице да уточни изрично дали поддържа искането си делото да се разгледа в производство пред Върховен касационен съд ,както конкретно сочи в жалбата си или ,по същество,прави искане за възобновяване на наказателно производство по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК.Този извод въззивният съд е сторил на основата на това,че от една страна не намира да е налице ясно и валидно искане за образуване на съдебно производство по реда на гл.33 НПК,доколкото категорично осъденият С. е отправил сезиране към ВКС на РБ с писмено оплакване,именувано „частна жалба“ и адресат ВКС на РБ,а и в мотивите на жалбата си изрично се е обърнал към ВКС с искане в тази съдебна инстанция да се разгледат оплакванията му/вж.искане,стр.3,последно изречение/,а от друга страна жалбата е подадена от С. чрез първоинстанционния съд,сочещ на искане за образуване на производство по чл.424 ал.3 НПК.
Поради тези съображения въззивният съд е указал на осъдения С.,в 7-дн.срок от съобщението за настоящото определение на съда,да уточни дали претендира развитие на касационно обжалване пред ВКС на РБ или е сторил искане оплакванията му да се разгледат по реда на гл.33 НПК,по реда на възобновително производство.
В срок осъденият С. е посочил,че исканията му са сторени на основание чл.424 ал.3 НПК.Изрично е посочил в молба за допълнение,изх.№630/30.09.2021 година на МП ,ГД “ИН“,затвор гр.Бобов дол,че съзнава невъзможността да атакува съдебните актове пред ВКС на РБ,макар да е имал желание именно Върховната касационна инстанция да се произнесе по оплакванията му.Поддържа искане за образуване на съдебно производство по гл.33 НПК,като оплакванията и исканията му да се разгледат от Апелативен съд гр.София по реда на чл.420 вр. чл.419 вр.чл.421 и чл.422 НПК.
Твърди,че при постановяване на възразените от него съдебни актове са допуснати съществени процесуални нарушения и е допуснато нарушение на материалния закон.В препращане към подадената основна жалба-искане сочи,че първоинстанционният съд и въззивният съд не са направили подробен анализ на доказателствените източници по делото,а фактическите и правни изводи са необосновани и сторени на основата на предположения,и в нарушение на чл.303 НПК.
Твърди наличие на противоречиви доказателства по делото,не обсъдени по надлежен р е д и липса на годни доказателствени източници/напр.записи от охранителни камери,пръстови отпечатъци/,които да го сочат за автор на престъпното деяние.
Иска възобновяване на наказателното производство по въззивното наказателно производство,отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на съдебен акт,с който бъде признат за невинен.Направено е алтернативно искане делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Съдът намира,че искането е сторено в срока по чл.421 ал.3 НПК,от надлежно оправомощено за това лице,с претендирани възобновителни основания по чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК.
С присъда №39/27.05.2020 година,постановена по нохд №317/2019 година по описа на Районен съд гр.Дупница,А. М. С.,роден на ******** година в гр.***, обл.Перник,български гражданин,неженен,с основно образование,безработен,осъждан,ЕГН ********** е признат за виновен в това,че на 09.07.2018 година в с.Тополница,община Дупница в къща,обитавана от А. Н. С. е отнел чужди движими вещи-сумата 1100 лева от владението на Архангел С. без негово съгласие ,с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“ по см. на чл.29 ал.1 б.“а“ НК-престъпление по чл.196 ал.1,т.1 вр.чл.194 ал.1 НК вр.чл.29 ал.1 б.“а“ НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години,като е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален “строг“ режим.
С Решение №260069/15.06.2021 година,постановено по внохд.№315/2020 година по описа на Окръжен съд гр.Кюстендил,състав на съда е потвърдил изцяло присъда №39/27.05.2020 година,постановена по нохд №317/2019 година по описа на Районен съд гр.Дупница,като законосъобразна.
Конкретните оплаквания в стореното искане са развити в няколко насоки:
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,изразило се в липса,от страна на първоинстанционния съд и на въззивния съд,на подробен анализ на 2 доказателствените източници по делото,липса на анализ на противоречив доказателствен обем при липса на годни доказателствени източници-записи от охранителни камери или дактилоскопни следи,сочещи С. за автор на престъпното деяние.Твърди,че поради тези процесуални нарушения фактическите и правни изводи са необосновани и сторени на основата на предположения,в нарушение на чл.303 НПК.
Иска възобновяване на наказателното производство по въззивното наказателно производство,отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на съдебен акт,с който бъде признат за невинен или делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Пред настоящия съд назначен служебен защитник на осъдения С.,адв.Н. С.,АКСофия,писмо №57573/2021 година на САК,поддържа доводите,изложени в искането на осъдения.Излага съображения,свързани с основателност на оплакването за нарушения на процесуалните правила,допуснати при постановяване на съдебните актове от първия съд и от въззивния съд,като допълнително сочи,че са нарушени правата на осъденото лице,доколкото„...има основни свидетели,които не са успели да дадат своите показания“.
Не сочи кои са тези свидетели.Поддържа исканията на осъденото лице.
Осъденият А . М . С. по същество твърди,че е нарушен процесуалния закон и първостепенният съд,и въззивният съд не са изпълнили задълженията си по чл.13 и чл. 14 НПК,и не са осигурили разкриването на обективната истина,свързана с авторство на деянието,като са изградили вътрешното си убеждение относно главния доказателствен факт без пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото и при превратно тълкуване на събраните в досъдебното производство доказателства.Акцентира на това,че не е уточнена сумата-предмет на престъплението,за което е осъден и е нарушен процесуалния закон при извършено процесуално действие „разпознаване на лица“.
Осъденият поддържа сторените искания при осигурено му право на последна дума.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането.Намира,че фактическата обстановка по делото е изяснена обективно,всестранно и пълно.Сочи,че твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от събраните и проверени надлежно доказателствени източници,които са анализирани задълбочено и от първия съд,и от въззивната съдебна инстанция.Намира,че са дадени отговори на поставените пред съда въпроси,не са допуснати процесуални нарушения и не е нарушен материалния Закон.Намира,че е определено законосъобразно наказание на осъденото лице, поради което претендира подаденото искане да се остави без уважение.
Настоящият съд изложи по-горе доводи по процесуалното движение на наказателното дело.Намира искането за възобновяване за допустимо,доколкото е депозирано от процесуално легитимирана страна в рамките на предвидения от Закона 6–месечен срок и е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава ХХХІІІ НПК-влязъл в сила съдебен акт,не проверяван по касационен ред.
Намира,че разгледано по същество искането е неоснователно.
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие да проверява приетите по делото фактически положения или да възприема своя,нова фактическа обстановка.Предмет на извънредната проверка е начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд,респ.на въззивния съдебен състав и д а прецени дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги в основата на фактическите си изводи и констатации,като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени решаващи изводи на база на негодна или несъществуваща доказателствена основа.
По делото първостепенният съд е възприел фактическа обстановка,подробно изложена в мотивите към постановената присъда,л.98,гърба-л.99,първи абзац.В мотивите си първият съд,след оценка на доказателствения обем,л.99,втори абзац и следващите от делото 3 е обобщил ,че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите положения, отразени в обвинителния акт.Разпоредително заседание по делото е проведено надлежно,л.22 от делото,като в хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд свидетелски показания са заявили св.А. С.,л.42,св.А. А.,л.59,гърба,св.Е. Н.,л.43,св. С.
М.,,л.60,св.Д. С.,л.44 и Д.М.,л.60,гърба.
Назначена и изпълнена е очна ставка между свидетелите Н. и Д.С. ,л.45 от делото,като са допуснати и разпитани свидетелите П. и А.,както и свидетелите И. И. и В.С.,по искане на защитата.
Съдът е приобщил по реда на чл.283 НПК писмените доказателства по делото.
Подсъдимият А.С. се е възползвал от правото си да даде обяснения по повдигнатото му обвинение и е заявил такива пред първия съд,л.41 и л.43 от делото.
Първият съд е възприел фактическа обстановка,съответстваща на описаната такава в обстоятелствената част на обвинителния акт,въз основа на анализ на събрания по делото възможен доказателствен обем,като е изграждал вътрешно убеждение по фактите на основа показания на посочените свидетели,изготвените протоколи за разпознаване на лица, обсъждайки дадените от подсъдимото лице обяснения и оценявайки писмените доказателства, приобщени надлежно.При ясно възприета фактическа обстановка,описана подробно в мотивите към постановената присъда,се е произнесъл първоинстанционния съд.