Решение № 646 от 19.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500785 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№20485/13.03.2026г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, срещу Решение №623/19.02.2026г., постановено по г.д.№10263/2024г. по описа на ВРС, 16 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, срещу С. Л. Т., ЕГН **********, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата в размер на 4 158,42 лева - главница за неотчетена ел.енергия по фактура №0109216092/21.06.2023г., за периода от 22.03.2023г. до 19.06.2023г., за обект на потребление: гр. Варна, кв. „Т.“, ул. „Т.“ №**, вх.*, ап.**, с клиентски номер 1100091903 и абонатен номер 0105105268 и сумата от 162,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.07.2023г. до 20.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.г.д.№14022/2023г. на ВРС, 16 състав, на основание чл.415, ал.4 ГПК вр. чл.422 ГПК.

В жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че към датата на извършване на проверката, титуляр на процесната партида е бил С. Т.. Сочи се, че независимо от обстоятелството, че ответникът Т. е прехвърлил правото си на собственост спрямо процесния обект, същият е запазил пожизнено 1 правото си на безвъзмездно ползване, поради което и същият се явява задължено към доставчика лице. Конкретизира се, че до 29.06.2023г. не е била инициирана промяна на титуляря на клиентската партида. Обобщава се, че поради горните обстоятелства следва да се приеме, че към момента на извършване на процесната проверка, титуляр на партидата и страна по договора с електроразпределителното дружество е бил именно С. Т..

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. Т., в който се оспорва основателността на подадената жалба. Сочи се, че по делото е било установено, че ответникът след отчуждаване на процесния имот през 2014г. не е бил негов ползвател. Акцентира се, че новият собственик е бил длъжен да актуализира партидата на електроснабдявания имот. С оглед горното се обосновава извод, че дължимите суми за доставяната до апартамента ел. енергия следва да бъдат заплатени от неговия собственик, а не от ответника. С тези доводи се моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се разноски.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК по искова молба, предявена от „Електроразпределение Север“ АД срещу С. Л. Т., с искане да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата в размер на 4 158,42 лева главница за неотчетена ел. енергия по фактура №0109216092/21.06.2023г., за периода от 22.03.2023г. до 19.06.2023г., за обект на потребление: гр. Варна, кв.

„Т.“, ул. „Т.“ №**, вх. А, ап. 20, с клиентски номер 1100091903 и абонатен номер 0105105268 и сумата от 162,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.07.2023г. до 20.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.г.д.№14022/2023г. на ВРС, 16-ти състав, на основание чл.415, ал.4 ГПК вр. чл.422 ГПК.

В исковата молба се твърди, че страните са в облигационни отношения 2 по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД. Сочи се, че дружеството изпълнява коректно поетите договорни задължения, като доставя електрическа енергия до обект, находящ се в град Варна, кв. „Т.“, ул.

„Т.“ №**, вх.*, ап.**, с клиентски номер 1100091903 и абонатен номер 0105105268. Твърди се, че на 19.06.2023г. е извършена техническа проверка на посочения обект, за която е съставен констативен протокол, при която е установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден кабел. Сочи се, че при спазване на нормативните изисквания и съобразно чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, дружеството е преизчислило количество ел. енергия и е издало фактура №0109216092 за сумата в размер на 4158,42 лева.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от С. Т., в който се оспорва основателността на исковата претенция. Твърди се, че ответникът не е в облигационни отношения с ищеца, тъй като през 2014г. се е разпоредил с процесния недвижим имот, а през 2019г., с постановено съдебно решение, е прието, че правото му на ползване е погасено по давност. Акцентира се, че новият собственик на имота е имал задължение да смени титуляря на клиентската партида. Оспорват се твърденията за установеното неправомерно присъединяване към мрежата, количеството електроенергия, което е изчислено, както и законосъобразността на извършената проверка.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установеното от фактическа страна, следното:

Видно от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №163, том 2, рег.№5403, дело №335/2014г., по описа на нотариус Орлин Стефанов, на 13.08.2014г. С. Л. Т. е продал на Н.Г.П. следния недвижим имот – апартамент 20, с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г., със застроена площ 44,91 кв.м, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се на адрес град Варна, ж.к. „Т.“ №**, вх.*, ет.7, ап.**, за сумата в размер на 28 000 лева, като е запазил правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на посочения имот.

От Решение №260749/19.10.2020г., постановено по г.д.№13552/2019г. по описа на ВРС, 50 състав, се извежда, че е прието за установено между Н.Г.П. и С. Л. Т., че правото на ползване на С. Л. Т. върху посочения имот е погасено по давност на 13.08.2019г., поради не упражняването му в продължение на пет години, на основание чл.59, ал.3 ЗС вр. чл.124, ал.1 ГПК. Решението е влязло в сила на 14.11.2020г.

От Протокол №7149242/15.11.2017г., се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са демонтирали стария и са монтирали нов електромер на обект град Варна, ж.к. „Т.“ №**, вх.*, ет.7, ап.**, като при монтажа е присъствал един свидетел.

Установява се от Констативен протокол №5300678/19.06.2023г., че служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент С. Л. Т. за обект в град Варна, ж.к. „Т.“, ул. Т.“ №**, вх.*, ап.**. Видно от съдържанието на посочения протокол се извлича, че на място проверяващите 3 органи са констатирали наличието на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден кабел ПВВМ 2*6 m m 2 , като двете жила са ползвани за фаза.

Присъединяването е извършено на около 120 см под ЕМТ и на около 10 см в стената към захранващия проводник чрез усукване. Конкретизирано е, че от там кабелът влиза в жилището на абоната и захранва ел. инсталацията, като консумираната през този кабел енергия не се отчита и не се измерва, тъй като не минава през СТИ. Протоколът е съставен и подписан от двама свидетели и служителите, извършили проверката.

На

21.06.2023г., в резултат на извършената проверка,

„Електроразпределение Север“ АД, съставило Справка №65312_57ВО за корекция при неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическа енергия в съответствие с чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, съгласно която за период от 90 дни – от 22.03.2023г. до 19.06.2023г., общата енергия, подлежаща на коригиране, възлиза в размер на 6336 квтч.

На 21.06.2023г. била съставена Фактура №0109216092 с получател С. Л.

Т., адрес град Варна, кв. „Т.“, бл.42, вх.*, ап.**, за период от 22.03.2023г. до 19.06.2023г., за сумата в размер на 4158,42 лева за пренос на ел. енергия в общ размер 6336 квтч, за обект адрес град Варна, кв. „Т.“, бл.42, вх.*, ап.**, абонатен номер 0105105268, клиентски номер 1100091903, електромер 1127021703966365.

На 29.06.2023г. Н.Г.П. подала заявление до „Електроразпределение Север“ АД за предоставяне на услугите достъп и пренос на ел. енергия за обект адрес град Варна, кв. „Т.“, бл.42, вх.*, ап.**, като в заявлението било посочено, че досегашен ползвател на обекта е бил С. Л. Т..

По делото са приети и общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД.

В хода на първоинстанционното производство е назначена и изготвена съдебнотехническа експертиза, заключението, на която съдът цени с доверие.

От същото се установява, че към датата на извършване на проверката, метрологичната годност на електромера е била валидна, а констатираната манипулация не е нарушила функционирането му, но е довела до невъзможност за отчитане на доставеното и потребено количество енергия.

Посочено е още, че математическите изчисления на начислената ел. енергия са правилни и съобразени с действащите към този период цени.

На 27.10.2023г. „Електроразпределение Север“ АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Л. Т. за сумата в размер на 4185,42 лева, представляваща главница за неизплатена ел. енергия по фактура от 21.06.2023г., 162,16 лева – мораторна лихва, по което било образувано ч.г.д.№14022/2023г. по описа на ВРС, 16 състав. На 30.10.2023г. била издадена Заповед №6678 за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК. С Разпореждане №28511/12.07.2024г., заявителят бил уведомен, че в едномесечен срок, от получаване на съобщението, следва да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си срещу длъжника. Разпореждането било връчено на заявителя на 30.07.2024г. На 14.08.2024г. исковата молба била предявена пред ВРС.

4

Други относими и необходими доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважена, предявената установителна претенция, ищецът следва да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение за пренос и доставка на ел. енергия, в рамките, на което в негова полза е възникнало вземане в претендирания размер, изчислено след законосъобразна корекционна процедура.

Не се оспорва между страните, че „Електроразпределение Север“ АД е оператор на електроразпределителна мрежа, а от разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 от Закон за енергетиката (ЗЕ), както и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИККЕ) се извежда правомощието му, еднократно да преизчислява и коригира сметките на потребителите, поради констатирано неточно отчитане или липсва на такова, на доставена и потребена ел. енергия.