Решение № 787 от 11.06.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. ***, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430100696 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.500 КЗ.

Постъпила е искова молба от „**** **** ***** *** ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.********** №5, представлявано от Н.Ч. и Т.И., чрез процес. представител адв.П. А., против Г. М. К. ЕГН ********** от гр***** бл.62 вх.Б ап.16. Ищецът твърди, че на 20.12.2023г. подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.дело №7171/2024г. и издадена заповед за изпълнение. Сочи, че ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът му указал, че може в едномесечен срок да заведе установителен иск за претенциите си. Твърди, че съобщението за това ме било връчено на 05.02.2024г. и в едномесечния срок завел настоящия иск.

Твърди, че на 21.04.2023г сключил с Г. М. К. от гр.*** застраховка „********“, по силата на която покрил отговорността на застрахования за лек автомобил „*****“ модел „****“ с рег.№ **** със срок на действие 21.04.2023г – 20.04.2024г. Ищецът твърди, че на 03.07.2023г., в 08,20 часа в гр.***, ж.к.***, на паркинг през блок 59 вх.А, ответникът управлявайки 1 посочения лек автомобил нарушил правилата за движение по пътищата като при движение на заден ход ударил паркиран лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег № ***, собственост на Д.Б. Л. от гр.***, след което напуснал мястото на ПТП. Впоследствие ответникът бил установен от органите на МВР. Сочи, че виновен за процесното ПТП бил ответника, видно от Протокол за ПТП с № ***г на Сектор пътна полиция към ОД на МВР ***.

Сочи, че на ответника бил съставен АУАН серия GА № ***г. за нарушение на чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП. За настъпилото застрахователно събитие, на основание заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от А. Д. Л., била образувана застрахователна преписка.

Имуществените вреди, нанесени на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, собственост на Д.Б. Л. от гр.*** в размер на 200,74 лева били заплатени с преводно нареждане на собственика на 13.07.2023г. Съгласно чл.500 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с лихвите и разноските, когато виновният водач е напуснал ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ. В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 200,74 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка №471023232304577/насрещен №52-06000-0137/23 по описа на *** на основание сключена застраховка гражданска отговорност по полица ****21.04.2023г. за нанесени имуществени вреди на л.а. марка „***“ модел „***“ с рег № ***, собственост на Д.Б. Л. от гр.*** вследствие на застрахователно събитие – ПТП настъпило на 03.07.2023г. в 8,20 ч. в гр***** пред блок 59 вх.А, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 7171/2023г. по описа на РС ***. Претендира разноски. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът не представя писмен отговор в законовия срок.

Видно от приложеното ч.гр.дело №7171/2023г. по описа на РС ***, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3965/21.12.2023г. Препис от 2 заповедта била връчена на длъжника, като в срок, същият подал възражение, в което посочил, че оспорва размера на претенцията, тъй като щетата била минимална. Съдът издал разпореждане № 1244/30.01.2024г., с което указал на заявителя, че срещу заповедта за изпълнение и подадено възражение и в едномесечен срок има право да подаде исковата молба и да уведоми съда за това. Разпореждането е получено от заявителя на 05.02.2024г. и в едномесечния срок е заведено настоящето производство.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представена е застрахователна полица № BG/03/123001201601, в която е посочено, че лек автомобил „*****“ модел „****“ с рег.№ **** , управляван от Г. М. К. имал сключена застраховка „*** при ищцовото дружество със срок на действие 21.04.2023г – 20.04.2024г., валидна към момента на събитието – 03.07.2023г. В представения по делото Протокол за ПТП е отразено, че ответникът Г. К., като водач на МПС *****“ модел „****“ с рег.

№ ****, управлявайки автомобила нарушил правилата за движение по пътищата и при движение на заден ход, ударил паркиран лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, собственост на Д.Б. Л., след което напуснал мястото на ПТП. При удара причинил материални щети на автомобила. По делото е изготвен протокол за ПТП от същата дата, в който е отразено, че при движение на заден ход, без да се е убедил, че пътя зад него е свободен, ответникът ударил паркиран автомобил, собственост на Д. Л., с което реализирал ПТП с материални щети и напуснал мястото на ПТП-то, без да уведоми органите на МВР. Видно е, че в представения Протокол, ответникът се е подписал без възражения.

Съдът е допуснал като свидетел и изслушал А. Л., собственик на увредения автомобил, който заяви, че автомобилът му бил спрян пред входа на жилищния блок и негов съсед *** се обадил, че автомобилът му е ударен от друг техен съсед. Свидетелят Л. сигнализирал на телефон 112, след което ответникът бил разпознат и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Свидетелят Л. заяви, че ответникът е негов съсед, който признал, че го е ударил на заден ход, но впоследствие обещал да си оправят отношенията. Заяви, че по облицовката на бронята има щета, щипките на фара били счупени, преден ляв калник бил вдлъбнат, а решетката била със счупен ъгъл. Свидетелят заяви, че застрахователят му изплатил 3 обезщетение за причинените щети.

По делото е прието и заключение на вещо лице, което след запознаване с материалите по делото, изготвило заключение, в което сочи, че причинените по увредения автомобил щети са в причинно следствена връзка с осъществилото се ПТП, причинено от автомобила, управляван от ответника.

Щетите са на стойност 947,05 лева, което е значително над претендирания с исковата молба размер.

Видно от представеното по делото писмено доказателство на лист 11, на 06.07.2023г., собственикът на пострадалия автомобил подал уведомление до застрахователя, в което са отразени причинените на автомобила щети.

Описани са и в приложения от застрахователя Опис на претенция от 06.07.2023г. на лист 19. По описа е изготвено заключение по претенция с № 52-06000-0137 / 06.07.2023г., в която е отразено, че стойността на щетата е в размер на 200,74 лева и включва монтаж и демонтаж, ремонт, труд и материали за боядисване. С преводно нареждане от 13.07.2023г. сумата в размер на 200,74 лева е преведена на ответника.

Фактическият състав на регресния иск по чл.500 КЗ дава възможност на застрахователя да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Обстоятелството, че наказателното постановление въз основа на съставения АУАН е отменено не води до освобождаване на ответника от регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Административнонаказателната отговорност няма отношение към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за репариране на вредите от ПТП. Видно от приложения протокол за ПТП, изготвен 4 часа след процесното ПТП, ответникът Г. М. К. се е подписал без възражения, с което е приел описаната фактическа обстановка, а именно, че самият той, при движение на заден ход, без да се е убедил, че зад него пътя е свободен, ударил паркиран лек автомобил с което реализирал ПТП с 4 материални щети и напуснал мястото на произшествието без да уведоми органите на МВР. Описаната в протокола фактическа обстановка се подкрепя от показанията на свидетеля Л. и от приложения протокол за ПТП. Освен това и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, ответникът не е възразил.

Приетото по делото заключение установява механизма на настъпване на ПТП, причинените щети и тяхната стойност и причинната връзка между тях.

В позиция на покой на лек автомобил Фиат, под ъгъл 90 градуса, позициониран на паркинг, лек автомобил ***** контактува със задна лява част под ъгъл 135 градуса с ротация в посока обратна на часовниковата стрелка до около 145 градуса с предна лява част на лек автомобил Фиат. При този контакт вещото лице е установило взаимодействие между задна броня от лек автомобил ***** с предна броня от лек автомобил Фиат. Лекият автомобил ***** приложил натиск върху лекия автомобил Фиат. Предната броня на лекия автомобил Фиат се е възстановила, а в резултат от ротацията се е получило охлузване. От реализирания натиск се е получила деформация по предния ляв калник чрез хлътване. В резултат на ниската скорост на движение пластмасовите детайли - предна и задна броня са възстановили формата си.

Описаните увреждания по лекия автомобил Фиат са в причинно следствена връзка с механизма на станалото ПТП, като описаните увреждания съпоставени с механизма на произшествието кореспондират със станалия лек удар между тях. В резултат на противоправното поведение на водача на л.а.

*****, който не е изпълнил задължението си по чл.183 ал.2 т.11 ЗДвП, са причинени описаните щети по лекия автомобил.

Съдът намира също така, че е налице и последната предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на ответника по чл.500, ал.1, т.3 КЗ ответникът след като е причинил събитието е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. При настъпване на ПТП водач на лек автомобил, участник в произшествието е длъжен да спре и да установи какви са последиците от произшествието, като когато нанесените щети са само имуществени, следва да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието и да уведоми водача на увредения автомобил с цел постигане на съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП5 то, съответно да сигнализира съответната служба на МВР при липса на съгласие.

Съгласно чл.125 т.7 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В настоящия случай водачът на увреденият автомобил не е бил на мястото на инцидента, предизвикан от ответника, поради което съдът приема, че това е равнозначно на липса на съгласие между участниците относно обстоятелства, свързани с инцидента, както и относно размера на вредите. В случай, че бъде прието обратното, то би противоречало на вменените задължения и отговорности на участници в движението по пътищата, по чиято вина е настъпил пътен инцидент. Следователно ответникът Г. М. К. е бил длъжен да сигнализира на съответните служби за контрол на МВР, чието посещение на мястото на ПТП е било задължително по силата на чл.125 т.7 ЗДвП.

Обстоятелството, че в проведеното административно производство била установено друга фактическа обстановка не освобождава виновника, тъй като решението, с което е отменено процесното НП няма задължителна сила за гражданския съд, каквато има влязлата в сила присъда на основание чл.300 ГПК.