Решение № 5776 от 26.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5431/2025
- Вид
- Решение № 5776
- Подписан
- 26.03.2026
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 5776 гр. София, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110105431 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Л. Е. М., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 980,90 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –23.10.2024 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 153,88 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2022 г. до 14.10.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Д.“ ООД („Б.Б.“ ООД), като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Не оспорва иска по онсование и размер. Предствя споразумение, сключено с ищеца за разсрочване на задълженията. Моли съда да отхвърли иска.
С Определение от 12.06.2025 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД.
1
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който заявява, че задълженията са изцяло погасени. Претендира юрисконсултко възнаграждение.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответника не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото с предмет доставка на топлинна енергия за имот, находящ се в /адрес/, отчитан под абонатен № ****** и доставката на такава енергия по количество и цени, формиращи цената на иска.
Ответника твърди и ангажира доказателства, че между страните е сключено споразумение за периодично плащане, видно от което последната вноска е била на 26.02.2026г., като в съдебно заседание процесуалния представител на ищеца потвърждава, че задължението е погасено изцяло. Твърди, че незаплатено е останало само дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Имайки предвид това и обстоятелството, че плащането е извършено от ответника доброволно по сметка на ищеца, следва да се приеме, че исковете са неоснователни, тъй като по време на процеса, задължението на ответника е погасено чрез плащане. С оглед така установеното от доказателствата по делото и изявлението на пълномощника на ищеца в о.с.з. на 09.03.2026 г., както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради извършени след завеждане на делото плащания на вземанията, предмет на спора.
По разноските:
Съдът като взе предвид направените по делото разноски и изявлението на ищеца, намира че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца остатъка от направените по делото разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т. - С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за признаване за установено по отношение на Л. Е. М., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, че последната дължи на ищеца следните суми: сумата от 980,90 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –23.10.2024 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 153,88 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2022 г. до 14.10.2024 г., за които суми е издадена Заповед №33904/29.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 62918/2024 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Л. Е. М., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на “Т. - С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 евроцента), представляваща направени от ищеца разноски за 2 юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Д.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело № 62918/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3