Решение № 260145 от 10.05.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2475/2020
- Вид
- Решение № 260145
- Подписан
- 10.05.2021
- В сила
- 04.06.2021
- Състав
- ДАРИЯ ИВАНОВА МИТЕВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 93, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.
Плевен, 10.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести април , две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Петя Каракопилева ,като разгледа докладваното от съдията АНД №2475 по описа за 2020 година на ПлРС, трети наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0001044 от 01.12.2020г., издадено от ***на РД „АА“, гр.Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, с което на основание чл.93, ал. 1,т. 1 Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/, на ******, ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ.
Жалбоподателят по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, ОО „АА” гр. Плевен, не се представляват и не вземат становище.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против ******, ЕГН **********, за това, че около 11:00 часа в гр. Кнежа - изход за гр. Плевен като водач на товарен автомобил „***“, с рег. № ***собственост на „***“ ЕООД извършва обществен превоз на товари с пътен лист №***и товарителница №***като извършва следното нарушение:
1:Водача управлява ПС като в момента е без издадено удостоверение за ОПТ в Р.б.Б. или копие на лиценз на Общността /направена справка в информационната система на ИА"АА" и се установи ,че автомобила не вписан в лиценза на фирмата/,с което виновно е нарушил:Чл. 89,т. 1 Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ,поради което и на основание на чл. 53 от ЗАНН:Глоба 2000.0лв./две хиляди лева/ на Чл.93,ал. 1,т. 1ЗАвПр.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН с бланков № 280245 от 20.11.2020г., съставен от ***– инспектор при ОО „АА” гр. Пловдив, в който по идентичен начин са изложени горните фактически положения.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя *** , така и на св.***,както и приложените по делото писмени доказателства, дотолкова доколкото служат за установяване на обективната действителност.
Безспорно по делото е, че са ангажирани доказателства, от които да са видни наличните процесни документи – Лиценз № ***издаден на 14.07.2016г валиден до 17.07.26г ,удостоверение за обществен превоз на товари копие от лиценз на Общността,както и лично на товарният явтомобил *** модел ***което води до безсъмнения извод,че съществуват в правния мир, като от водача към процесната дата и място е осъщестяван обществен превоз без тези същите документи да ги е носил . При извършената служебна проверка,обаче, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи реквизитите по чл. 42 от ЗАНН – досежно АУАН и чл. 57 от ЗАНН - досежно НП. От една страна на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 89, т. 1 от Наредба №33/ 03.11.1999г., която предвижда, че по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи - удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза). От друга страна нарушението е описано,че наказаното лице въобще извършва обществен превоз на товари без процесните документи. В случая за констатираното нарушение е наложено наказание по реда на чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр, според която разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. при първо нарушение. Същевременно за нарушение на задължението за представяне на изискуеми документи, каквато квалификация е дадена за установеното нарушение по чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999г., обаче в ЗАвПр е предвидена отделна санкция, регламентирана с разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗАвП, съгласно която се налага административно наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват по силата на закона, чиято санкция е в сравнително по-малък размер. В случая е налице несъответствие между описаното от фактическа страна нарушение и дадената му правна квалификация, тъй като лицето с оглед дадената правна квалификация е санкционирано за непредставяне на определени документи, но от друга страна самото нарушение е описано като извършване на обществен превоз превоз на товари, т.е. че лицето въобще не разполага с въпросните документи, т. е. има противоречие за какво е наказан жалбоподателят – че изобщо няма конкретните документи или че не ги представя към момента на проверката.
Посочените нарушения са съществени, тъй като пряко рефлектират върху упражняване правото на защита на жалбоподателя, с оглед на това да разбере за какво точно нарушение и по какъв ред е санкциониран.
Отделно от това, съдът намира,че в настоящият случай са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Според съда настоящият случай е именно такъв, предвид липсата на данни посочената разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на наказаното лице и същото да е предупреждавано, че при повторно извършване на административно нарушение от същият вид, ще му бъде наложено административно наказание. По делото не са представени и доказателства за наложени на жалбоподателя други административни наказания за нарушения на Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Необходимо е да се отбележи,че удостоверение за извършване на обществен превоз на товари или лиценз на Общността на търговец, за чията сметка всъщност се извършва превоза, няма отношение нито към квалификацията и правоспособността на водача, нито по някакъв начин се отразява на безопасността на движението по пътищата. Нещо повече лицето, имащо право да подаде заявление за издаване на процесните документи и да ги притежава, е именно търговецът, в случая дружеството-превозвач. Т.е. водачът е пряко зависим от действията на търговеца, за който работи, за да извършва превоз и представи процесните документи към момента на проверката. Посоченото обуславя извода за нарушение с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. При това положение налагането на глобата, която в случая е във фиксиран размер и не може да бъде изменяна от съда в посока нейното намаляване, се явява несъразмерно тежка и несправедлива спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление№ 35-0001044 от 01.12.2020г., издадено от ***на РД „АА“, гр.Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, с което на основание чл.93, ал. 1,т. 1 Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/, на ******
,ЕГН **********,е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.89,т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№
35-0001044 от 01.12.2020г., издадено от ***на РД „АА“, гр.Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, с което на основание чл.93, ал. 1,т. 1 Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/, на ******
,ЕГН **********,е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.89,т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. следва , като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: