Решение № 121 от 21.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна , 20.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100503114 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ОУ „Св.св.Кирил и Методий“ – Девня против решение № 13 от 30.01.2020 г., поправено с решение № 260014 от 17.09.2020 г., постановено по гражданско дело № 18 по описа за 2019 г. на първи състав на Районен съд – Девня, с което е признато за незаконно и отменено извършеното уволнение на В. З. Т. от длъжността „старши учител, начален етап на основното образование (I – IV клас)“ в училището със заповед № РД-08-11 от 19.12.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание член 344, алинея 1, точка 1 от Кодекса на труда /КТ/; възстановена е В. З. Т. на длъжността „старши учител, начален етап на основното образование /I – IV клас/“ в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ - Девня, на основание член 344, алинея 1, точка 2 от КТ; осъдено е ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Девня да заплати на В.

З. Т. следните суми: 6 082 лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска /09.10.2019 г./ до окончателното плащане, представляваща обезщетение за времето, през което поради незаконно уволнение е останала без работа за периода от 19.12.2018 г. до 18.05.2019 г.; 1 013,76 лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска /09.10.2018 г./ до окончателното плащане, представляваща неправилно удържана като обезщетение по член 221, алинея 2 от КТ неплатена част от трудово възнаграждение за месец декември 2018 г.; 96,44 лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска /09.10.2018 г./ до окончателното плащане, представляваща обезщетение за два дни неползван платен годишен отпуск; 910 лева, представляваща обезщетение за направени разноски по делото за възнаграждение за адвокат, 1 на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1, член 221, алинея 1 и член 224, алинея 1 от КТ и член 78, алинея 1 от ГПК; осъдено е ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Девня да заплати по сметка на Районен съд - Девня сумата 643,30 лева, от която 130 лева разноски за експертиза от бюджета на съда, по 80 лева държавна такса за всеки един от неоценяемите искове по член 344, алинея 1, точка 1 и точка 2 от КТ, 103,43 лева държавна такса върху стойността на уважения иск по член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1 и алинея 2 от КТ, 50 лева държавна такса върху стойността на уважения иск по член 128 във връзка с член 245, алинея 2 от КТ и 10 лева такса за изпълнителни листи, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е установено безспорно от събраните по делото доказателства дисциплинарните нарушения и тяхната системност, както и, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарното наказание. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор, с който жалбата се оспорва и излагат мотиви за правилност и законосъобразност на така постановеното решение. Желае се потвърждаването му.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищцата В. Т. от 29.09.2003 г. е работила при ответника по трудов договор № РД-08-09, като от 01.01.2010 г. заемала длъжност „старши учител в начален етап“. Сочи, че на 19.12.2018 г. след края на работния ден й е връчена заповед № РД-08-11 от същата дата за налагане на наказание „уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение на основание член 330, алинея 2, точка 6 от КТ, като в мотивите на заповедта е посочено, че е извършила нарушения на трудовата дисциплина по член 187, точка 7 и точка 10 от КТ. Счита заповедта за дисциплинарно уволнение за незаконосъобразна, а уволнението незаконно, като навежда доводи, че заповедта не е издадена в предписаната от закона форма, тъй като като съгласно член 195, алинея 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, а това не е сторено. Излага, че в заповедта са посочени констативни протоколи № 24 от 18.12.2018 г. и № 25 от 19.12.2018 г. от изъвршени проверки, които не са неразделна част от уволнителната заповед и не са й представени за запознаване. Не ставало 2 ясно какви нарушения на трудовата дисциплина се визират в посочените протоколи и дали са свързани с посочената заповед № РД-07-91 от 04.12.2018 г., която се твърди, че не е изпълнила. Твърди още, че в уволнителната заповед не се сочи за какво се отнася заповед № РД 07-91 от 04.12.2018 г. и какво конкретно не е изпълнила от нея. Твърди също, че заповедта е издадена в нарушение на императивната норма на член 193, алинея 1 от КТ, тъй като преди уволнението работодателят не е събрал и оценил посочените в обяснението й твърдения и доказателства. Набляга се, че описаните в уволнителната заповед нарушения не са извършени. Ищцовата страна оспорва представената с отговора заповед № РД 07-91 от 04.12.2018 г., като незаконосъобразно издадена в нарушение на нормативен акт - наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, както и на разпоредби на РЗИ за изискуемата минимална температура в класната стая. Оспорва и твърдението на ответната страна за извършени от ищцата системни нарушения на трудовата дисциплина.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се намират за неоснователни. Твърди се, че заповед № РД 07-91 от 04.12.2018 г. е законосъобразна, че наложеното наказание е законосъобразно, тъй като ищцата е извършвала системни нарушения на трудовата дисциплина. Излага се, че са неоснователни твърденията, че ищцата не е знаела за съдържанието на протоколите за установяване на нарушенията, тъй като тя се е запознала с тях и ги е подписала, както и, че при налагане на наказанието е спазена процедурата, като са поискани и представени обяснения.

Предявените искове се квалифицират като такива по член 344, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от КТ, член 225, алинея 1 от КТ и член 221, алинея 2 от КТ. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по правилата на член 154 от ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата молба за успешното провеждане на иска ищцата следва да докаже пълно и главно, че е възникнало валидно трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала посочената длъжност "старши учител в начален етап“; че й е удържано обезщетение по член 221, алинея 2 от КТ в посочения размер; че има неизползван платен годишен отпуск за посочения период и в посочения размер. При успешното доказване на тези обстоятелства ответната страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване законосъобразно упражнено право на дисциплинарно уволнение, наложено при спазване на всички предпоставки, визирани в КТ, както и, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

Няма спор по следните обстоятелства: че между страните е имало сключен трудов договор за длъжността "старши учител в начален етап“ с уговорено основно месечно възнаграждение от 792 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 28 % - 221,76 лева; както и, че Т. на посочената дата и в посоченото време е напуснала часа си и е оставила учениците без надзор, както и, че е влязла в часа на друг клас и е прекъсвала занятието.

3

Разпоредбата на член 195, алинея 1 от КТ изисква заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде мотивирана, което означава да съдържа данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на която е констатирано, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. От заповед № РД-08-11 от 19.12.2018 г. е видно, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено от работодателя на основание член 187, точка 7 и точка 10, член 188, точка 3 от КТ в изискуемата от закона писмена форма; описано е в какво се състои нарушението и как е установено, времето на неговото извършване. При това положение от формална страна заповедта отговаря на всички изисквания на закона. С оглед наведеното в исковата молба твърдение, че заповедта не е мотивирана, нито е ясно какви нарушения на трудовата дисциплина е извършила ищцата, то следва да бъде отбелязано, че съдебната практика приема, че макар в уволнителната заповед да липсва описание на фактическия състав на извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна записка, рапорт и прочие, при положение, че този документ е бил доведен до знанието на работника или служителя, изискването на закона да е посочено конкретно нарушение е изпълнено. Това в случая не е необходимо, доколкото в атакуваната заповед изрично са описани действията на Т., които според работодателя са нарушение на трудовата дисциплина, както и кои норми е нарушила.

Преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани и получени на 18.12.2018 г. писмени обяснения от Т. във връзка с извършените нарушения, в които тя не отрича напускането на часа и оставяне на учениците без надзор, както и влизане в часа на друг клас и прекъсване на занятието.

Работодателят е квалифицирал поведението на ищцата, като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на член 187, алинея 1, точка 4, точка 7 и точка 10 от КТ и конкретно:

1/ неизпълнение на задълженията по член 219, алинея 2, точки 1 и 2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ – да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти и да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията;

2/ неизпълнение отговорности по член 4, алинея 1, точка 6 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /понастоящем отменена, но действаща към датата на извършеното нарушение/ за опазване живота и здравето на децата и учениците, както по време на образователния процес в педагогическа ситуация или в учебен час, така и по време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси;

3/ неизпълнение на член 35 от Етичния кодекс на училищната общност за изграждане и 4 поддържане на отношения на уважение, доверие, сътрудничество и колегиалност;

4/ неизпълнение на член 23 от Правилника за вътрешния трудов ред в ОУ „Св.св.

Кирил и Методий“;

5/ точки 2 и 5 на раздел „Трудови функции, права и задължения“ от длъжностната характеристика.

Несъмнено поведението на ищцата представлява нарушение на член 219, алинея 2, точка 2 от ЗПУО и член 4, точка 6 от Наредба № 12 от 1.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /отменена понастоящем, но действаща към датата на извършеното нарушение/, тъй като първо е прекратила учебния процес по време на час и е напуснала стаята, оставайки учениците без надзор, а второ – е влязла в друга класна стая, прекъсвайки учебния процес на класа и е отправила укорителни реплики към учениците.

В конкретния случай следва да се извърши преценка дали нарушенията са такива по член 190, алинея 1, точка 7 от КТ, тоест дали са тежки нарушения на трудовата дисциплина.