Решение № 1330 от 17.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110201952 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Р. Т. Ч. , ЕГН ********** против НП № 191/26.03.2025 г. на Зам. Кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 178е от ЗДвП на възз. Ч. е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че за процесното нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на възз. Ч. с фиш GT 2568146 от 16.08.2024г.,, поради което с оспорваното НП, според жалбоподателката, е нарушен принципът „non bis in idem". Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалб. Ч., редовно призована, не се явява, представлява се в едно от заседанията от адв.С., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира гласни и писмени доказателства в подкрепа на същата, но в последно с.з. процесуален представител не се явява и не се изразява становище в хода на делото по същество.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище с искане НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, с изложени аргументи за съставомерност и доказаност на приетото за установено нарушение, неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, справедливост на наложеното административно наказание и с искане да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.02.2025 г., около 00.05 ч. при изпълнение на служебните си задължения, полицейските служители при Общинска полиция-Варна , сред които и св.П. М.,изпълнявали служебните си задължение и при обход на обслужвания район констатирали паркиран на тротоара на ул. „Добротица" до № 19 в гр. Варна т.а. Рено Мастер с рег. № СВ 1358 РН, 1 собственост на възз. Ч.. С оглед установените факти, в отсъствие на последната, свид. М. съставил фиш № 1000287513/23.02.2025г. за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП срещу собственика на автомобила, като е оставено уведомление за изготвянето му на предното стъкло на автомобила.

На 26.02.2025 г. в Община-Варна постъпило възражение от Р. Ч., с което се оспорвало съставения фиш. Във възражението е изложено твърдение, че за осъщественото нарушение на Ч. вече е налагана глоба с фиш № GT 2568146 на 16.08.2024 г..

С оглед постъпилото възражение срещу съставения фиш , на 13.03.2025г. бил съставен срещу възз. Ч. АУАН за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, за това, че на 23.02.2025 г., около 00.05 ч. в гр. Варна, на ул. Добротица, до № 19 е паркиран т.а. въз основа на който е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел полицейският служител П. М.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и представените писмени доказателства в с.з.-3бр. НП за идентични нарушения.

По искане на процесуалният представител на възз.Чолакова, до разпит в качеството на свидетел бе допуснат В. И., син на жалбоподателката, от показанията на който се установи, че в действителност процесният автомобил е бил паркиран на процесното място за продължителен период от време, поради възникнала и неотстранена техническа неизправност.

Съдът напълно кредитира показанията на св.М., тъй като същите са искрени , последователни, непротиворечиви и напълно коресп ондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът напълно кредитира и показанията на св.И., макар, че същият е син на жалбоподателката и е заинтересован от изхода на делото, тъй като неговите показания не опровергават установената по делото фактическа обстановка, напротив, потвърждават я.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, от писмените доказателства, представени в с.з., както и от гласните доказателства, приобщени към делото . Същата не се оспорва в хода на производството и от възз. Ч..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна законоустановения срок за обжалване, поради което е приета от съда за разглеждане. в

Обжалваното Наказателното постановление е издадено от компетентен орган , видно от приложеното по АНП копие на Заповед на Кмета на Община Варна.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, сътов. АУАН кореспондира с нормата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са 2 индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че възз. Ч. виновно е нарушила разпоредбата на чл.94 ал.З от ЗДвП, доколкото на посочените в НП дата и място собственият й автомобил е бил паркиран върху тротоара, който предварително не е определен като място за паркиране от собственика на улицата, Разпоредбата на чл.94 ал.З от ЗДвП допуска паркиране на пътно превозно средство върху тротоар в населено място, само ако той е определен от собственика на пътя като място за паркиране, каквито доказателства по делото няма, поради което е ирелевантен въпроса как точно е било паркирано МПС спрямо оста на пътя и имало ли е някакво отстояние от страна на сградите за преминаване на пешеходците.

Видно от събраните по делото доказателства, мястото, където е бил паркиран автомобила е имало характеристиките на тротоар, а и този факт не е оспорен в нито един момент от АНП, не е оспорен и в хода на съодебното производство.

Съдът намира за неоснователни доводите за нарушение на принципа „non bis in idem" с издаването на обжалваното НП, тъй като видно от приобщените в с.з. други три НП, със същите е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. Ч. за различно деяние от извършените на 01.02.2025г., ва 09.02.2025г., на 06.03.2025г., а и на 16.08.2024 г. , за който се твърди, че има издаден фиш.

Правилно е ангажирана отговорността на Ч. на основание чл. 178е от ЗДвП, доколкото посочената санкционна норма, предвижда процесното нарушение в диспозицията си.

Съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото общественото му опасност не е явно незначителна или отсъстваща. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материална разпоредба, а именно гарантиране безопасното и безпрепятствено движение на пешеходците по пътното платно.В конкретния случай безспорно се установи от показанията на св.И., че възз. Ч. многократно е била санкционирана за идентично нарушение, касаещо паркирането на процесния автомобил, преди датата, за която е санкционирана с настоящото НП, но не е предприела никакви действия за преустановяване на това нарушение, поради което няма как да се приеме, че нарушението е със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, напротив.

Изцяло в горния смисъл е Решение на Адм. съд-Варна по к.а.н.д.1674/2025г. от 27.10.2025г. по идентичен казус и за идентично нарушение със същия жалбоподател.

Като взе предвид, че наложеното наказание е в минимално предвидения размер в съответната санкционна норма, в редакцията й към датата на нарушението, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на сторените по делото разноски, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, както и че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. З7 от Закона за правната помощ.

3

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата към дата на съдебното производство, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.

С оглед изхода на делото, няма основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 191/26.03.2025 г. на Зам. Кмета на Община-Варна, с което на основание чл. 178е от ЗДвП на Р. Т. Ч. , ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Т. Ч. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Община-Варна сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4