Решение № 14535 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14535 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110149347 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

20.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 49347 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова претенция от И. В. А., с ЕГН **********, от с. ...а, против „....“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ...., за установяване по отношение на ответника, че „....“ АД дължи 1 на И. В. А. сумата от 488,96 лв., левовата равностойност на 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет FB8078 с направление Атина - София от 03.05.2024 г., със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.05.2025 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано гр.д. № 26133/2025 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Твърди, че закупил билет за полет FB808 по маршрут Атина - София от 03.05.2024 г., като осъществяването на полета било потвърдено от превозвача „....“ АД. Също така твърди, че на 03.05.2024 г. ищецът се явил на гишето за регистрация на летището в Атина, като самолетът не излетял по предварително договореното разписание, а полетът бил реализиран със закъснение от близо 4 часа.

Разстоянието между двете летища било до 1 500 км. На 30.06.2024 г. ищецът предявил пред ответника претенция за заплащане на обезщетение за закъснял полет, за което надлежно упълномощил представител. Между страните била проведена кореспонденция, но ответникът не заплатил претендираното обезщетение. Позовава се на правата си по Регламент (ЕО) 261/2004, както и на практиката на СЕС. Излага подробни съображения.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „....“ АД, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Излага твърдения, че по отношение на ответника са налице освобождаващи го от отговорност извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 5 от регламента. Твърди, че закъснението на процесния полет се дължало на лоши метеорологични условия на летище Санторини, предизвикали закъснение на полет FB7707 с маршрут София – Санторини, предхождащ процесния полет. Сочи, че двата полета били изпълнени със същото въздухоплавателно средство. Също така твърди, че е налице пряко причинно-следствена връзка между закъснението на двата полета, за което излага подробни съображения, позовава се на практиката на СЕС. Сочи, че не са налице предпоставките на фактическия състав за присъждане на претендираното обезщетение, свързани с явяването не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. Моли съда да отхвърли исковете претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) 295/91. Направено е възражение по чл. 5 от Регламент (ЕО) 261/2004, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

От приложеното гр.д. № 26133/2025 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 22.06.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която „....“ АД, ответник в настоящото производство, е осъдено да заплати на И. В. А. сумата от 488,96 лв., левовата равностойност на 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет FB808 с направление Атина - София от 03.05.2024 г., със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 425 лв. - направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника. В предвидения едномесечен срок заявителят И. В. А., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

От приетия като доказателство по делото заверен препис от извлечение от Търговския регистър, извлечението находящо се в кориците на заповедното производство, се установява, че „....“ АД е акционерно дружество с предмет на дейност: комплексни туроператорски и агентски транспортно-туристически услуги; международен транспорт и туризъм със собствени и наети транспортни средства и средства за подслон, организиране и продажба на туристически курсове и мероприятия, наемане на хотели и чартиране на транспортни средства, резервиране и продажба на самолетни, жп ш автобусни места и билети, резервиране на хотелски места и комплексни хотелски услуги, предлагане на места и билети за всякакъв вид спортни и културни мероприятия, организиране на всякакъв вид конгреси, симпозиуми, конференции, спортни и културни прояви, екскурзоводски и преводачески услуги, брокерска и спедиторска дейност в областта на въздушния транспорт, договаряне на представителна, агентска и посредническа дейност с чужди и наши туристически фирми, авиокомпании и други фирми, свързани с туризма и въздушния транспорт, специализирани авиационни услуги в страната и в чужбина, превоз на пътници, товари, багажи и поща по международни и вътрешни редовни и чартърни линии и свързаните с тях дейности, техническо обслужване на въздухоплавателни средства и инженеринг, вътрешна и международна търговска дейност и всякаква друга, дейност, незабранена от закон.

От приложения по делото заверен препис от бордна карта се установява, че същата е на името на И. В. А. за закупен електронен билет за полет FB808 с направление Атина София на 03.05.2024 г. Видно от представения препис от претенция за изплащане на обезщетение с реф. № 24061163, на 20.07.2024 г. ищецът е претендирал пред превозвача обезщетение за закъснял полет.

Като доказателство по делото са приети представените от ответника преписи от писмени доказателства, сред които актуална информация за полети и метар съобщения.

От представената по делото справка, изготвена от „СОФ кънект“ АД, се установява, че дружеството не разполага с информация дали летище Атина е било затваряно за полети на 03.05.2024 г., като същата съдържа данни относно типа самолет, регистрацията и началния час на излитане на полет FB7707.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че ответното дружество извършва услуги, свързани с въздушен транспорт, както и че между И. В. А. и ответното дружество е бил сключен валиден договор за превоз на пътника И. В. А. от страна на ответника с полет FB808 с направление Атина - София на 03.05.2024 г. Не се спори относно разстоянието по въздушен път между летище Атина до летище София, което е по-малко от 1 500 км. Спори се относно причините за отмяна на полета.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Регламента когато опериращ въздушен превозвач очаква по 3 разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание за три или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1 500 км. и при всички други полети между 1 500 и 3 000 км., на пътниците се предлага предвидената в Регламента помощ. По делото липсват данни на И. В. А., в качеството му на пътник да е била предложена помощ от превозвача – ответното дружество.

По делото не се спори, че разстоянието по въздушен път между летище Атина до летище София е под 1 500 км. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. ”а” от Регламента определя размера на дължимото обезщетение от 250 евро при наличие на предпоставките за изплащането му.

По отношение на направеното възражение от процесуалния представител на ответника за наличие на извънредни обстоятелства, съдът намира следното:

Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК ответникът не доказа наличие на извънредни обстоятелства, наложили закъснение на процесния полет.

Представените от ответника писмени доказателства не са в тяхната цялост и не са съпроводени от легализиран превод от английски на български език, а представляват интерпретация на превелия ги процесуален представител на ответника.

Съгласно предл. 14 от Регламента задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като такива обстоятелства може да възникнат в случаи на метеорологични условия, за каквито се твърди в отговора на ответника. От представените от ответника писмени доказателства не се установява по безспорен начин наличието на метеорологични условия, създаващи препятствие за осъществяване на процесния полет, представляващи извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от регламента. Ето защо съдът намира за недоказани направените от ответника възражения.

По делото липсват доказателства за извършено плащане по сметка на ищеца. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че исковата претенция се явява основателна и доказана по размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.

С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и предявената акцесорна искова претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същата следва да бъде уважена.

По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 425 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 425 лв., от които: сумата от 25 лв. – платени държавни такси и сумата от 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат 4 присъждани.