Решение № 11811 от 18.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24677/2024
- Вид
- Решение № 11811
- Подписан
- 18.06.2025
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 27 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 11811 гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110124677 по описа за 2024 година
Производството по делото се развива по предявени от А. Г.ев М. срещу М. Т. К., Ж. Т. Д., Ж. Т. Д., М. М. Н. и В. М. Г. искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 7/15 идеални части от следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-185/13.01.2012 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с.Л., район „Нови Искър“, местността „СТАРАТА ЛИВАДА“, община Столична, с площ съгласно документ за собственост: 4 597 дка, а съгласно скица 4 596 дка, трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, съставляващ по предходен план поземлен имот с номер 018833, при съседи: ПИ с идентификатор ***, 442245797.65, ***, ***, ***.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-185/13.01.2012 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с.Л., район „Нови Искър“, местността „ХЪРТО“, община Столична, с площ съгласно документ за собственост: 3 960 дка, а съгласно скица 3 959 дка, трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия 4, съставляващ по предходен план поземлен имот с номер 024015, при съседи ПИ с идентификатор ***, ***, ***,
***, ***.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-185/13.01.2012 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с.Л., район „Нови Искър“, местността „РОГАЧ“, община 1
Столична, с площ съгласно документ за собственост: 4 435 дка, трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 8, съставляващ по предходен план поземлен имот с номер 004107, стар идентификатор ***, при съседи ***, ***, ***,
***, ***,***.
Сочи се в подадените от ищеца уточнителни молби, че процесните недвижими имоти се притежават в съсобственост между ищеца, ответниците по спора и трети за производството лица /които не оспорват правата на ищеца/, като съсобствеността по между им е възникнала по наследство, доброволна делба и завещание.
Разяснява се, че първоначален собственик на имотите е бил С.К.Ч.. След неговата смърт, същият е оставил наследници по закон своите деца, сред които и дъщеря му С.К. М.а /общ наследодател на страните по спора/.
След смъртта на С. М.а на 06.10.1977 г., същата е оставила наследници по закон петте си деца, а именно: Г. А. М., Ц. А.а Д., В. А.а Т., Х. А. М. и П. А.
М..
Г. А. М. е починал и е наследен от А. Г. М. /ищец/, Ц. Г. С. и Г. Г. А.
/посочени в исковата молба като помагачи на ищеца/.
Ц. А.а Д. е починала и е оставила за наследници М. Т. К., Ж. Т. Д. и Ж. Т.
Д. /и тримата – ответници по спора/.
В. А.а Т. е починала и е оставила за наследници М. М. Н. и В. М. Г.
/ответниците по спора/.
Х. А. М. и П. А. М. са починали, като, чрез саморъчни завещания, са завещали в полза на ищеца А. Г. М. всичките си имоти, в това число – и процесните.
Сочи се, че с Нотариален акт № 58, том I, рег. №4281, дело №52/2019 г., вписан в СВ акт №182, т. XIV, дело 58422, вх.рег. №76131 е извършена доброволна делба на имотите, получени в наследство от общия наследодател С.К.Ч., като наследниците на С.К. М.а /страните в настоящото производство/, получили в изключителна собственост процесните три недвижими имота в с. Л..
Сочи се, че в договора за доброволна делба не е посочена квотата в съсобствеността, която всеки от наследниците от коляното на С. М.а получава, поради което се създава привидност, че всички наследници получават равни права върху имотите.
Твърди се, че с влязло на 09.09.2024 г. в сила решение от по гр.д. № 69432/2022 г., СРС, 128 с-в., е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е наследник по закон и завещание на Х. А. М. и П. А.
М..
Предвид изложеното, доколкото между страните е налице спор относно притежаваната от ищеца квота в собствеността, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, че е собственик на 7/15 идеални части от процесните недвижими имоти.
В срок по чл. 131 ГПК ответникът М. Т. К. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявената искова молба като нередовна, а предявеният иск – като неоснователен. Посочва, че с оспорения нотариален акт за делба е извършена делба между 15 лица на 12 имота. Поддържа, че оспорването на нотариалния акт за доброволна делба относно дяловете на 2 съсобствениците е неоснователно и противоречи на представените при съставянето на нотариалния акт писмени доказателства. Поддържа, че така извършената доброволна делба е законосъобразна и извършена при спазване на всички изисквания на закона, а също така нотариалният акт е подписан от ищеца. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В срок по чл. 131 ГПК ответникът В. М. Г. подава отговор на исковата молба, с който поддържа, че ищецът е присъствал при съставянето на оспорвания от него в исковата молба нотариалния акт и се е подписал под него, а завещанието на Х. М. в полза на ищеца е обявено пред нотариус едва през 2023 г. – след датата на доброволната делба.
В срок по чл. 131 ГПК ответникът М. М. Н. подава отговор на исковата молба, с който поддържа, че ищецът е присъствал при съставянето на оспорвания от него в исковата молба нотариалния акт и се е подписал под него, а завещанието на Х. М. в полза на ищеца е обявено пред нотариус едва през 2023 г. – след датата на доброволната делба.
Ответниците Ж. Т. Д. и Ж. Т. Д., редовно уведомени, не подават отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е разглеждане положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на 7/15 ид.части от описаните в исковата молба три недвижим имота.
Правният интерес от предявяване на настоящия установителен иск се обосновава с твърдението, че в акта, легитимиращ страните като съсобственици на имотите, не са посочените притежаваните от всеки един от тях квоти в съсобствеността, както и предвид обстоятелството, че ответниците оспорват обема на притежавани от ищеца права /което оспорване се поддържа и в хода на процеса/. С оглед на това, съдът намира предявения установителен иск за процесуално допустим.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху посочените недвижими имоти на посоченото основание /наследство, договор за доброволна делба и завещания/, както и че притежава посочените квоти в съсобствеността.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване, като докажат всичките си възражения срещу иска.
За установяване на подлежащите на доказване факти, в производството пред първоинстанционния съд са ангажирани писмени доказателства.
Установява се от приетото по делото Решение № 80100/12.04.2000 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Л., община Столична, влязло в сила на 27.04.2000 г., че на наследниците на С.К.Ч., роден 05.04.1862 г. и починал на 26.04.1937 г., е възстановено правото на собственост върху девет земеделски имота, сред които и процесните, описани под №№ 3, 8 и 9 от Решението.
Така представеното Решение на поземлена комисия „Нови Искър“ е издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, като съгласно изричната 3 разпоредба на чл. 27, ал. 3 ППЗСППЗ /Нова, ДВ бр. 113/1999 г. – явяваща се действаща правна норма към момента на постановяване на решението/, влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. /С оглед цитираната нова правна норма, неприложими се явяват постановиките на т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по тълк. д. № 11/ 1997 г. ОСГК на ВКС, съгласно които решенията по този член има конститутивно действие/.
Възстановените по този ред земеделски земи, попадат в приложното поле на чл. 91а, изр. 2 във вр. с изр. 1 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗН, като законът ги дефинира с термина "новооткрито наследство“. Според постановките на Тълкувателно решение № 1/04.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, с цитираната норма възстановената собственост се обособява в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без обаче да се променя времето и мястото на открИ.е на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Той се определя съобразно приложимия към датата на смъртта на наследодателя материален закон.
В конкретния случай това е Законъ за наследството (отм.), утвърден с указ от 17.12.1889 г., под № 484, обн., ДВ, бр. 20 от 25.01.1890 г., видно от чиито разпоредби /чл. 21/ в първия ред наследници по закон са децата на починалия, респективно – техните низходящи, които наследяват заедно с преживелия съпруг /чл. 38/.
Видно от представеното по делото на л. 123 удостоверение на починалия С. Ч., същият е починал като вдовец и е оставил за наследници по закон трите си деца – Х. С. К., И.ка С. М. и С. С.а П.ва.
Установява се от приетия по делото протокол за изтеглен жребий от 09.10.2019 г. /л. 126/, съставен от нотариус М. Д. във връзка със сключване на договор за доброволна делба на наследниците на С. Ч., че именно наследниците на трите му деца са участвали в сключването на договора, като, съобразно жребия, за наследниците на Х. С. К. е определен дял 2, включващ пет имота, за наследниците на И.ка С. М. е определен дял 3, включващ четири имота, а за наследниците на С. С.а П.ва е определен дял 1, включващ процесните три земеделски имота.
В съответствие с изтегления жребий, в сключения Договор за доброволна делба под формата на нотариален акт № 58, том I, рег. № 4281, дело № 52 от 18.11.2019 г. /л. 5/ процесните три поземлени имота в с. Л. са поставени в дял и изключителна собственост само на наследниците на С.
П.ва, посочени в договора както следва: М. Т. К., Ж. Т. Д., Ж. Т. Д.
/наследници на починалата през 2013 г. Ц. А.а Д. - дъщеря на С. П.ва/, А. Г. М., Г. Г. А., Ц. Г. С. /наследници на починалия през 1977 г. Г. А. М. - син на С.
П.ва/, М. М. Н. и В. М. Г. /наследници на починалата през 2014 г. В. А.а Т. дъщеря на С. П.ва/.
Така сключеният договор за доброволна делба има за предмет подялба на общите между всички наследници на С. Ч. имоти и разпределянето им в дялове по колена – т.е. целта на договора е наследници на всеки от тримата низходящи на общия наследодател да получат в общ дял конкретни имоти.
Със сключения договор не се извършва делба на имотите вътре във всяко коляно от наследници, като, до подялбата им по доброволен или съдебен път, същите остават съсобствени между получителите ги в общ дял лица.
При наличие на спор, въпросът за притежаваната от всеки от тях квота в съсобствеността подлежи на общо доказване, доколкото не се явява определена в договора от 2019 г.
4
По делото е представено удостоверение за наследници на С. С.а П.ва /л.
25/, починала на 06.10.1977 г. /т.е. по време на действието на сегашния Закон за наследството от 1949 г./, видно от което същата е имала пет деца - Х. А. М., П. А. М., Ц. А.а Д. и В. А.а Т. /живи към датата на смъртта на наследодателката/ й Г. А. М. /починал преди нея - на 24.09.1977 г./.