Решение № 1169 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. С., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110124885 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно: 2 110,43 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 586,20 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г., сумата от 24,23 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2019г. до 05.07.2022г., които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40553/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като общински наемател на процесния имот с аб. № ..., находящ се в гр. С., ж.к. „Г. М.“бл. вх. ет. ап било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Излага подробни доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на възникнало облигационно отношение между ищцовото дружество и ответника, респективно качеството потребител на топлинна енергия и собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот от страна на ответника.

Оспорва дължимостта на претендираните суми, като оспорва факта на действително доставяна топлинна енергия в имота в посоченото количество. Релевира възражение за изтекъл тригодишен срок на погасителна давност върху процесните вземания. Оспорва наличието на възникнало правоотношение между ищцовото дружество и топлинния 1 счетоводител с предмет извършване на услуга дялово разпределение, като посочва че за процесния имот не е било извършвано дялово разпределение на топлинна енергия. Оспорва представените общи условия от ищеца да обвързват ответника, както и приложимостта им към исковия период. Оспорва количеството топлинна енергия, което ищецът твърди да е доставено и ползвано от ответника. Оспорва като неравноправна клаузата на чл. 37, ал. 2 от ОУ. Оспорва размера на претендираните суми като недоказан и развива подробни аргументи в тази посока. Посочва че сметките са формирани в нарушение на нормативните изисквания и оспорва изправността на техническите средства и измерените количества консумирана ТЕ в имота през процесния период. Оспорва претенцията за присъждане на лихва за забава като недължима поради неоснователност на главните искове. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени и приети като писмени доказателства извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период, както и съобщения към издадени фактури за дължими суми за потребена топлинна енергия.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

С протоколно определение от 19.11.2025г. на основание чл. 183, ал. 2 ГПК поради неизпълнение на възложеното процесуално задължение на ищеца да представи в оригинал или официално заверен препис документи, приложени като доказателства към исковата молба, съдът е изключил от доказателствата по делото Констативен протокол изх.

№..../22.02.2010г., изготвен от „Т. С.“ ЕАД, ТР С.-Изток, Уведомление изх.№....11.09.2015г. от С. о. Р. С. Заповед №30 от 11.09.2015т., издадена от С. о. Район С. и Заявление – декларация вх.№..11.09.2015г., подадена от Й. Д. до ищеца за откриване на партида на нейно име за процесния топлоснабден имот.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Сумите за топлинна енергия, са изчислени в съответствие с разпоредбите на НТ, като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За сградата, в която се намира топлоснабдения имот, няма сключен договор за дялово разпределение и не са монтирани индивидуални топлоразпределители. През процесния период в сградата, находяща се на адрес ж. к. Г. М.бл. вх. е спряно отоплението и се ползва единствено топлинна енергия за подгряване на топла вода. Разпределението на топлинна енергия се извършва между потребителите в сградата от ищцовото дружество при спазване на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 НТ. В процесния имот се ползва топла вода, като отчет за индивидуалния водомер е изготвян след 2019г. За периода 01.05.2018 г. – 31.08.2019г. поради стар водомер е изчислен разход съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. Ищцовото дружество е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа само ТЕ за загряване на топла вода. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г.-30.04.2021 г. е в размер на 2 661,91 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.

По делото е прието заключението към допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, всеобхватно и компетентно изготвено.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия 2 период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В процесния случай ищецът посочва, че ответникът разполага с качеството на клиент на топлинна енергия поради наличието на сключен договор за наем на общинско жилище и подадено заявление-декларация за откриване на индивидуална партида за имота на негово име.

Същевременно с протоколно определение от 19.11.2025г. съдът на основание чл. 183, ал. 1 ГПК е изключил от доказателствата по делото представените от ищеца писмени доказателства, относими към установяване на обстоятелството, че ответникът е страна по договор за наем с предмет предоставяне на ползването върху процесния топлоснабден имот през исковия период, както и представения препис от заявление-декларация, подадена от ответника за разкриване на партида за имота на негово име.

По делото не са налични други доказателства, от които да се установява наличието на възникнало договорно правоотношение между страните във връзка със сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота, съответно наличието на задължение за ответника за заплащане на цената за предоставена топлинна енергия за исковия период.

Предвид констатираната в настоящото производство недоказаност на факта на възникнало облигационно отношение по договор за продажба между страните, съдът приема, че ответникът не е материалноправно легитимиран и не следва да бъде ангажирана отговорността му за твърдяното договорно неизпълнение.

Предвид така мотивирания извод на съда за липса на договорно правоотношение между страните, не следва да се обсъждат останалите доказателства, имащи отношение към стойността на предоставената топлинна енергия за процесния период, както и възражението за погасяване по давност на вземанията.

Исковите претенции за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г., 3 цена на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019г. до 30.04.2021г. и мораторна лихва за периода 31.08.2019г. до 05.07.2022г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.