Решение № 91 от 02.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. ХАСКОВО, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500103 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на адв. Т.К., пълномощник на В. П. В. и С. П. Л..

С Решение № 244 от 10.12.2024 г., постановено по гр.д. № 397 по описа за 2024 г., РС Свиленград е отхвърлил предявения от В. П. В., ЕГН ********** и С. П. Л., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител В. П. В., и двете от гр.

***, срещу С. Г. П., ЕГН **********, от гр. гр. *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на ответницата да предаде на ищците собствеността и владението върху 21,85 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият е площ от 1660 кв. м, находящ се в гр. ***, общ.***, обл.*** , съставляващо поземлен имот ***, за който е отреден Урегулиран поземлен имот ***, в квартал 18, по регулационния план на гр.***, одобрен със заповед № 254/04.08.1992 г.,изм. със Заповед №РД-09-358/19.05.2022г., изм. със Заповед № РД-09- 209/24.03.2023г., целият урегулиран поземлен имот с площ от 1700 кв.м., при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица, УПИ III-325, УПИ XIX-317 , УПИ XVIII-318, УПИ ХХИ-321, УПИ XXIII-322, УПИ I -323, като неоснователен и недоказан.

Съдът е отхвърлил предявения от В. П. В. и С. П. Л., представлявана от своята майка и законен представител В. П. В., и двете от гр. ***, срещу С. Г. П. от гр. ***, иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, за премахване на част от оранжерия си, навлизаща в собствения на ищците имот, като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил В. П. В. да заплати на С. Г. П., сумата от 300.00 лева, представляваща разноски за заплатен депозит за вещо лице.

Съдът е осъдил В. П. В. да заплати на основание чл.38 от ЗА на адвокат И. А. Д. сумата от 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволни от постановеното решение са останала въззивниците, които чрез пълномощника си адв. К. обжалват в срок. Твърди, че постановеното решение е неправилно, 1 поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Неправилно съдът приел,че по действащия регулационен план на гр.*** не е нанесена регулационната граница между процесните два урегулирани поземлени имоти УПИ – *** и УПИ- *** в кв.***, както и това,че поради ненанасянето на дворищно регулационната граница между процесните УПИ се приемало,че има грешка в нанасянето на действащия кадастрален и регулационен план на гр. ***, одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г., поради което следвало,че границата между двата имота следва да е дворищно регулационната линия от 1957 г. В нарушение на процесуалните правила съдът,без да е възложил доказателствена тежест, съдът приел,че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване дали има придаваема част, която може да ги направи собственици, т.е че процесната част от 21.85 кв.м. е придаваема част, която те са придобили по действащия КРП на гр.*** Счита,че имотните граници между двата имота са правилно нанесени по действащия план и не е налице грешка в кадастралния план. Безспорно било установено,че ответницата владее процесните 21.85 кв.м. Неоснователно било направеното от ответницата възражение,че процесният имот е нейна собственост, а ако това възражение не се приеме – че е придобила по давност процесните 21.85 кв.м. Счита,че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен. Счита,че е основателен и доказан и предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС, който също следва да бъде уважен. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на РС Свиленград и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявените искове. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Д., пълномощник на въззиваемата С. Г. П., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Адв. Д. прави искане на основание чл.38 от ЗА да му бъде определено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си адв. К., поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. Молят да бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции, разноски.

В съдебно заседание въззиваемата лично и чрез пълномощника си адв. Д. оспорва подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено атакуваното решение. Поддържа се искането да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38 от ЗА.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната и насрещната въззивна жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Свиленград решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

РС Свиленград е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и чл.109 от ЗС, предявени от В. П. В. и С. П. Л., представлявана от своята майка и законен представител В. П. В., и двете от гр.***, против С. Г. П. от гр.***. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях и съвкупният им анализ е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените искове с правно основание чл. 108 и чл.109 от ЗС са неоснователни и недоказани, поради което е отхвърлил същите. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от въззивния състав. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направения от решаващия съд.

2

За да бъде уважен предявеният от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъдат установени и доказани три кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1. Ищецът е собственик на процесния имот; 2. Този имот се владее от ответника и 3. Ответника да владее имота без правно основание. В конкретният случай ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване,че са собственици на процесните 21.85 кв.м. и че същите се владеят от ответника без правно основание, поради което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен извод, до който е достигнал и решаващият съд.

Съдът не констатира нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е възражението на пълномощника на въззивниците,че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест. Изрично в определението, постановено по реда на чл.140 от ГПК № 388/19.07.2024 г. съдът е посочил,че в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване,че са собственици на процесните 21.85 кв.м. и че следва да докажат е налице неоснователно действие, респ.бездействие от страна на ответницата, което пречи на ищците да упражняват своето право на собственост.

Неоснователни са възраженията,че съдебният акт е необоснован. Решаващият съд е обсъдил в пълнота всички събрани в производството доказателства и наведени доводи и възражения от страните. Проследил е действието на различните регулационни и кадастрален план във времето, засягащ двата имота и въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства е достигнал до извода,че ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване,че има придаваема част от 21.85 кв.м., която те са придобили по действието на КРП на гр.*** , одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г. Както вече се посочи този извод е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. В подкрепа на този извод е заключението и допълнителното заключение на назначената по делото СТЕ, което е прието от съда и не е оспорено от страните. Според заключението и допълнителното заключение няма разминаване между реалната площ на процесното УПИ *** с тази, посочена в плана на гр. *** от 1992 г. на действащия план не е нанесена общата дворищно регулационна линия между двата имота, няма данни за придаваемо място към имота на ищците. След като няма нова промяна в плана от 1992 г., то следва да намери приложение, както е приел и районния съд, дворищно регулационната линия по плана от 1957 г. Според ВЛ/ доклад в с.з./ за придаваемо място към УПИ може да се говори тогава, когато ги има и двете линии – синята на двроищната регулация и черната на имотната граница. В случая има нанесена само имотна граница. Не е нанесена дворищната регулация. На място е изградена телена мрежа на бетонови колове. Според показанията на свидетелите, в т.ч. и тези посочени от ищците между двата имота винаги е имало телена ограда. Различията в двете групи свидетели се състоят в това,че според свидетелите, посочени от ищците ответницата е построила оранжерията до границата и постепенно е изместила оградата, като е навлязла в мястото на ищците с няколко метра. Докато свидетелите, посочени от ответницата заявяват,че между оградата и оранжерията има място, достатъчно да се преминава при обслужването на оранжерията и не местена оградата. Според свидетелката В., майка и баба на ищците около 3

2012-2013 г. ответницата почнала да строи и да разваля старата оранжерия и да строи навес.

Свидетелката твърди,че ответницата постепенно е навлязла в тяхното място. Твърди,че между оградата и оранжерията винаги е имало място, но то било малко. Свидетелите С. и С. оградата е съществувала там и не е местена. Свидетелят С. твърди,че между оградата и оранжерията има достатъчно място , за да се преминава и обслужва оранжерията и че тази ограда не е местена. Следва да се приеме с голяма достоверност,предвид заключението на ВЛ и показанията на свидетелите,че оградата между двама имота е съществувала и не е местена. В тази насока са дори показанията на св. В., която е близка на ищците и заинтересована от изхода на спора. Не се установява по безспорен и категоричен начин тази ограда да е била местена в годините и по този начин ответницата да е навлязла в имота на ищците. Не се установява и по безспорен и категоричен начин,че е приложена дворищната регулация по плана от 1992 г. и че към имота на ищците има придаваемо място от 21.85 км.

Ето защо се налага извода,че ищците не са доказали,че са собственици по придаваемо място на процесните 21.85 кв.м., поради което не е налице и първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, поради което същият като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен- извод, до който е достигнал и решаващият съд.

Негаторният иск по чл. 109 ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост.

За да се уважи такъв иск, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота и че ответникът извършва неоснователни действия, които препятстват упражняването на правото му на собственост. С оглед недоказаността на иска по чл.108 от ЗС недоказан се явява и този по чл.109 от ЗС. Оранжерията, по начина по който е построена не засяга собствения на ищците имот и не пречи на неговото ползване. Ето защо този иск също следва да бъде отхвърлен.

С оглед на така изложените съображения подадената въззивна жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба въззивницата В. П. В. следва да бъде осъдена да заплати на адв. Д., на основание чл.38 от ЗА, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1000 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244 от 10.12.2024 г. на РС Свиленград, постановено по гр.д. № 397 по описа за 2024 г.