Разпореждане № 3662 от 18.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3662 гр. Благоевград, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210101432 по описа за 2026 година

Производството по настоящото ч.гр.д.№1432/2026г. по описа на Районен съд-Б, представлявано от Зо за следните суми:

- 628.12 евро - главница;

-82.64 евро – договорна лихва за периода от 15.04.2024г. до 15.11.2024г.;

-175.92 евро – мораторна лихва за периода от 15.04.2024г. до 10.06.2026г., дължими по Договор за потребителски кредит CREX-20463711, сключен на 20.02.2024г. между „Ю като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ю по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2025г. и в последствие прехвърлено от „Агенс Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2025 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.06.2026г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане №3492/11.06.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като в указания на заявителя срок е депозирана молба, в която се посочва, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер на една месечна вноска /189.17 лв. по погасителен план/.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът има качеството на 1 потребител съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата потребителска закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

Съдът намира, че клаузите от договора относно включените в главницата допълнителни услуги – застраховка „сигурност на плащанията“ са недействителни на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, към който препраща чл.24 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Клаузата, включваща допълнителните услуги и касаеща размера на кредита и общата стойност на дължимите плащания, е недействителна като неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.3 и т.10 от ЗЗП.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Юробанк България“ АД е отпуснал на кредитополучателя Я. А. Калоянова потребителски кредит в размер на 1 369 лв. за закупуване на стоки /диван/, застрахователна премия в размер на 123.21 лв., или общ размер на кредита 1492.21 лв., при уговорен годишен лихвен процент – 33.84 %, ГПР 39.62%, обща сума, дължима по потребителя – 1702.53 лв., при 9 бр. равни месечни погасителни вноски в размер на 189.17 лв. всяка. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно Параметрите на договора за кредит, общият размер на кредита от 1 492.21 лв. включва главницата от 1 369 лв. и 123.21 лв. – застрахователна премия, която е включена в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът - потребител получава кредит от 1 369 лв., а към това плаща още 123.21 лв. - застрахователни услуги. Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 1 492.21 лв., като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница /получена от длъжника сума/ и застрахователните услуги.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа на ясен и разбираем език годишният процент на разходите на кредита /ГПР/. В случая съдът констатира, че вместо дължимата застрахователна премия да е включена в общия размер на разходите по кредита, същата е посочена като част от олихвяемата главница по договора, като по този начин посоченият ГПР е начислен върху сума в размер на 1 492.21 лв., включваща главница и застрахователна премия, а не само върху главницата от 1 369 лв. Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. В чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Е относно договорите за потребителски кредити и за отмЯ. на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава 2 всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка.

Следователно застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на яснота дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. При невключване на застрахователната премия в процента на разходите, а отразяването й като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

Тези допълнителни услуги не следва да се включват към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла на предложение първо от т. 2, § 1 от ДР на ЗПК.

По въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР има произнасяне на СЕС. С решение от 21 април 2016г. по дело С-377/14 е прието, че чл.3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и т. I от приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на чл.3, б.л) и чл.10, § 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т.87 е подчертано, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по- нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат посочени ясно за потребителя, че съставляват 3 разход по кредита. В случая проверката от страна на съда по този въпрос не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги били доброволно заявени от потребителя - т.43 от Решение от 21.03.2024г. по дело C-714/22 на СЕС, доколкото същите могат да бъдат резултат от надмощното положение на търговеца доставчик на услугата. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че заявителят съвместява и качеството на застрахователен посредник на самите застрахователни дружества, като действа при предварително изготвена застрахователна програма, включваща еднотипни условия, свързани с отнапред заложени застрахователни събития, като двата договора са сключени и едновременно, поради което вероятността потребителят да е имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази допълнителна потребителска сделка е по-скоро нулева. Или застраховка, уговорена от застраховащ се кредитор, който предоставя на потребителя пакет от предварително избрани от него покрити рискове, отговарящи конкретно на неговия кредитор в интерес, предоставянето на цели две застрахователни програми, предметният обхват на които в представения сертификат не е ясно посочен, при предварително определена цена за всяка една от тях, според съда съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход на потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в договорното правоотношение с банката, е следвало да бъде ясно обозначен в договорната клауза на ГПР. В случая средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В тази насока е и Решение № 84 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1533/2025 г., I т. о., ТК, в което също се посочва, че разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 1 369 лв., представляваща отпуснатата в заем сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.