Присъда № 61 от 10.07.2025, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НЧХД 126/2025

Производството е образувано по тъжба на В. Б. Р. против Г. Б. и В. Д.

К. от с. З. за извършено на ...г спрямо него и от тях престъпление по чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Претендира разноски.

Защитникът оспорва доказаността на престъплението, оправдателна присъда. пледира за

Подсъдимитe не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На ...г. около ... часа тъжителят Р. бил в двора на къщата си в с.З. заедно със своята съпруга св.Р. и снаха си св.Б.. Внезапно при тях нахлули подсъдимите Г. Б. и В. К. - баща и син. Първият носел със себе си нож, а вторият - бокс и бухалка. Без никакво предупреждение и двамата започнали да нанасят удари върху тялото на тъжителя, част от които: К. с бокс в лявата челна област на главата и с бухалка - по лявата повърхност в средната част на гърба, дясната поясна област и страничната повърхност на коляното; и от Б. с нож и чрез пробождане в горната средна част на гърдите и в дясната гривнена става. Св.Р. направила опит да осуети нападението, като се опита да предпази своя съпруг, при което била прободена с нож от Г. Б. по левия палец ( СМУ, л. 10).

След като приключили нападението, подсъдимите се прибрали в дома си, а тъжителят бил откаран за преглед в Спешно отделение на МБАЛ, където му бил издаден лист за преглед /л.148/. При прегледа са констатирани увреждания, заради които тъжителят е насочен към Хирургичното отделение към МБАЛ, където незабавно бил хоспитализиран за три дни - до ...г., когато е изписан вечерта /л.7/.

На ...г. посетил Кабинета на съд.медицина на МБАЛ Пазарджик, където е освидетелстван от съдебен лекар и му било издадено СМУ 315/2024 /л.6/.

В резултат на побоя от двамата подсъдими на тъжителят били причинени следните увреждания на тъжителя: синкаво кръвонасядане и оток, с размер 6 х 4 см. по лявата челна област на главата в окосмената й зона, сред което прободно порезна разкъсно-контузна рана, с дължина 4 см.; травматичен оток по външната част на лява вежда, а сред него - прободнопорезна разкъсна и контузна рана с размер 1.5 х 0.2 см.; прободно-порезна разкъсна и контузна рана с дължина 3 см. в срединната горна част на гръдната кост на тялото; масивно синкаво кръвонасядане с размери 27x15 см. по лявата повърхност в средна трета на гърба; синкаво кръвонасядане с 1 размери 19 х 16 см. в дясната поясна област; прободно порезна разкъсноконтузна рана с дължина 6 см. в областта на дясната гривнена става и охлузване на площ от 2 х 1 см. и кръвонасядане 9x4 см. по страничната повърхност на дясното коляно

Тези увреждания са инкриминирани с процесната тъжба като престъпление по чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което със същата са привлечени да отговарят двамата подсъдими.

Частното обвинение е напълно доказано от събрани различни по вид доказателства и доказателствени средства и ползвания в процеса специален доказателствен способ чрез изслушване на СМЕ. От съдържателните, достатъчно детайлни и еднопосочни показания на присъствалите на инцидента съпруга на тъжителя - св.Р. и негова снаха - св.Б. се установяват обстоятелства, идентични с инкриминираните и възприети като част от изложената горе фактология. Несъмнено, не само от техните твърдения, но и от вещото становище на съд.лекар, както и от медицинската документация /лист за преглед, СМУ, епикриза/, е, че двамата подсъдими са ползвали при нападението си посочените от двете свидетелки средства. Констатираните от съдебния лекар, издал СМУ, и съдебни лекар, изготвил СМЕ, прободно порезни рани съответстват на твърденията за ползван нож, с който подс.Б. е пробол на две места тъжителя. Съответно на заявено от свидетелките е и местоположението на тези рани по медицинските документи ( СМУ, епикриза от ХО и лист от преглед в СО) и експертното становище също - горната средна част на гърдите и китката на дясната ръка. Объркването на св.Б. досежно това на коя ръка /лява или дясна/ е причинено пробождането на китката следва да се отдаде на адекватна от страха по време на инцидента емоция, а и то в съществена степен е гаранция за това, че този свидетел не е манипулиран, въпреки близката си родствена връзка с тъжителя.

Твърдението на свидетелките за ползване на бокс от подс.Б. при някои от ударите върху тъжителя е идентично с отразеното в СМУ и заключението по СМЕ, предвид вида , местоположението и характеристиките на причинено увреждане в областта на главата - лявата челна област. Наличието на кръвонасядане и оток е в резултат на нанесения удар с бокс, оказал травмиращо въздействие върху костната черепна подложка. Фактът, че предметът е бил метален, силата на нанесения с него удар и липсата на меки тъкани са обусловили разкъсноконтузната рана на това място, хирургично обработена по данните в коментираните медицински документи. В близост до тази рана е налична и друга такава със същите характеристики прободнопорезна разкъсно-контузна, която била залепена и чието причиняване също се отдава на ползвания метален предмет.

Твърдението на двете очевидки /Р. и Б./ за причинени от К. увреждания на тъжителя чрез объл дървен предмет тип „бухалка“ също са съответни на констатираните от съдебните лекари и в другите медицински документи /епикриза и лист за преглед/ увреждания, представляващи масивни 2 кръвонасядания с размери, индикиращи причиняването им от въздействащ агент с по-широка повърхност и гладка повърхност. Такива са уврежданията по лявата повърхност в средната трета на гърба, където е било причинено масивно синкаво кръвонасядание с размери 27х15 см. в посока към поясната област, а от дясната й страна - увреждане със същите характеристики, но с размери 19х16см., както и кръвонасядането с размели 9х4 см по страничната повърхност на дясното коляно

Освен коментираното горе съответствие с писмените доказателства и заключението на приетата СМЕ, показанията на двете свидетелки са съответни на тези на св.Р. - син на тъжителя. Той не е бил очевидец на инцидента и е пристигнал на мястото му непосредствено след неговото приключване, възприемайки описаните горе увреждания, достатъчно ясно и детайлно представени в разказа му. Относно начина на тяхното получаване и причинителите е получил обяснение от присъствалите неговата съпруга св. Б. и неговата майка св. Р.. Възпроизведеното е идентично със заявеното от самите тях.

Горното обсъждане, освен че дава основание да се лансират твърденията на Р. и Б. като достоверни, дава основание и за следния извод: в обясненията си подсъдимите и св.К.а - съпруга на единия и майка на другия, пресъздават ситуации между двете семейства, развили в друго време и друго място, различни от процесните. Наличните по делото доказателства позволяват да се заключи, че процесният инцидент е един епизод от една продължила във времето и на различни места конфликтна ситуация между семейството на Р.и и семейството на подсъдимите, като подсъдимите и К.а пресъздават в разказите си пред Съда всички други епизоди от нея, но целенасочено и тенденциозно изключват инкриминираната .

Събраните по делото доказателства не установяват процесният епизод от тази продължила конфликтна ситуация да стои в такава темпорална и фактическа връзка с представените от подсъдимите К.а и свидетелите И. и Б., че да предпоставя обсъждането и да води към изводи по чл.12 от НК или чл.132 от НК.

Що се отнася до показанията на свидетелите И. и Б. - те също споделят събития, развили късно вечерта - към ... часа, тоест часове след като е приключила процесната ситуация /подсъдимият е посетил Спешно отделение в 19.08 часа - л.148 и е бил хоспитализиран в Хирургично отделение в ... часа л.7/.

При горните факти , Съдът прие за безспорно доказано, че инкриминираните увреждания, така както са и установени от съдебния лекар по своя вид и характеристики, са причинени на тъжителя от двамата подсъдими по описания и обсъден по-горе механизъм и чрез ползване от тях на посочените средства. Всяко едно от уврежданията съставлява отделна телесна повреда, по чл.130 ал.2 или по чл.130 ал.1 от НК: разкъсно порезните рани на главата и скалпа са причинили- временно разстройство на здравето, 3 неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1от НК; прободно порезните и разкъсно-контузни рани, по главата, тялото и крайниците - също временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1от НК, а всичките останали травматични увреждания ( посочени и в СМУ и закл. по СМЕ и обсъдени горе) са причинили - болка или страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК .

В случая, при наличието на толкова и различни дори по своята квалификация повреди, е налице едно престъпление, независимо от констатираните различни по вид - по ал.1 и по ал.2, тъй като се касае до едно засягане на организма ( едно престъпление) , квалифицирано според потежкия резултат -по чл. 130, ал.1 от НК ( виж т. 17, 18- ППВС 3/79г. ).

Подсъдимите са действали в съучастие като съизвършители, като е без значение за причинения умишлено общ престъпен резултат кой какъв принос има към него, доколкото и той съставлява едно цялостно увреждане на организма, квалифицирано като престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Съзнавали са, че действат заедно - дошли са заедно, преднамерено и целенасочено въоръжени , всеки от тях е нанесъл с носеното от него средство ( К. - две) удари, причинили съответното

Подсъдимите са съзнавали противоправния характер на деянието си и предвид начина на посегателството и ползваните средства не само са предвиждали, но и са целели настъпването на престъпния резултат.

Изложеното горе доведе до признаването на подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

При данните за необременения съдебен статус на подсъдимите лица и вида и размера на предвиденото за извършеното от тях престъпление наказание, се предпоставии приложение на института по чл. 78а, ал.1 от НК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. При отмерването й - за всеки от подсъдимите, се съобразиха данните за личността на всеки подсъдим, по отношение двамата няма данни за други противоправни или противообществени прояви, но те се охарактеризират с процесната такава, в която се отчете степента на проявената агресия, обективирана не само чрез броя на ударите, свидетелства за което са причинените увреждания, но ползваните средства ( нож, бухалка, дори метален бокс). При това се прие, че глобата, за всяко от подсъдните лица, следва да бъде определена в размер на 1500 лева, тъй като, само така, тя ще се яви справедливо възмездие за посегателството и ще обезпечи постигане не целите по чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното решение, чл. 189 НПК и платения от тъжителя адв. хонорар - бяха осъдени подсъдимите да заплатят на тъжителя сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на по 156,00 лева за всеки от тях.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК бяха осъдени подсъдимите Б. и К. да 4 заплатят сторените по делото разноски в размер на по 105,00 лева за всеки от тях ( плащания по СМЕ, изготвяне, явяване, изслушване).

По изложените мотиви Съдът постанови присъда си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5