Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 13.11.2023, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 488/2023
Вид
Решение № 307
Подписан
13.11.2023
В сила
05.02.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Монтана, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630200488 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0996-000532/ 28.03.2023г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Е. Ц. А. от град Б е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Е.

Ц. А. от град Б, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата, а като алтернативно искане моли съда да измени наказателното постановление, като намали наказанието до предвидения в правната норма минимален размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в 1 жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Е. А. на 07.02.2022г. взел товарен автомобил марка „Ивеко“ с ДКН СВ ХХХХНМ, собственост на ВБ, негова тъща и пропътувал от град Б до град Монтана. В град Монтана натоварил тръби и продължил пътуването си до друг магазин на ул.“Индустриална“, където следвало да извърши натоварване на трици.

На 07.02.2022г. служители на въззиваемата страна – З. З. и М. Д. около 17.15 часа забелязали спрял товарен автомобил на ул.“Индустриална“ без преден регистрационен номер. Извършили проверка и установили, че това е жалбоподателя. Съставили му АУАН.

В последствие било установено, че регистрационния номер бил паднал в двора на магазинчето, което стопанисвал в град Б. Обадил се на тел.112 и уведомил за това.

По фактическата обстановка спор между страните няма. Тя се подкрепя и от показанията на свидетеля Л. В., на които съдът давя вяра, като обективни и без индиция за заинтересованост.

Спорното по делото е дали деянието на жалбоподателя представлява административно нарушение, правилно ли е определена нарушената и санкционната разпоредба, правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателя Е. А. е управлявал МПС, което е без предна регистрационна табела.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав 2 на административни нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Е. А. е извършил посоченото административно нарушение.

По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид и разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

Но при определяне размера на наказанията административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че веднага е установена къде е регистрационната табела и е била поставена на съответното място, признанието на вината. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП се намали на глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Предвид изхода на делото разноските направени от страна на жалбоподателя са за негова сметка.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0996-000532/ 28.03.2023г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Е. Ц. А. от град Б е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4