Решение № 7124 от 22.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22.10.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.А при секретар А.Пашова като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №82 по описа на 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №82/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на О.Х.срещу решение

№498937 от 02.10.2018 г постановено по гр.д.№13632/2017 г на СРС , 29 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Г.Ж.Н. ЕГН ********** *** сумата от 5167,41 лева – обезщетение за имуществени вреди от погиване на движими вещи и покъщина собственост на наследодателите му К.Г.Н.и Ж. Н. Х. починали на 10.02.2012 г от наводнението в с.Бисер на 06.02.2012 г ; ведно със законната лихва от 06.02.2012 г до окончателното заплащане на сумата .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй като не е собственик на язовир „Иваново“ и не носи отговорност за наводнението . Пасивно легитимирани са всички съсобственици , които са задължителни другари . Не е налице фактическия състав на чл.49 ЗЗД , защото няма доказателства за виновно човешко поведение , а интензивното снеготопене , ледоход и голямото количество дъжд . Самият язовир е разположен върху земи в О.Х.и Община Хасково , които са с различна собственост и начин на трайно ползване .

Язовирната стена , преливника и по-голямата част от водния обект са публична държавна собственост , поради което общината не притежава язовир и воден обект по §1 ал.1 т.94 и т.34 от ДР на Закона за водите , независимо от издаден акт за публична общинска собственост .

Дефиницията за язовир в §1 ал.1 т.94 от ДР на Закона за водите е създадена след инцидента - 2015 г и АОС е нищожен . Самият АОС касае само 28,621 кв.м. , а останалите 500 дка са в две общини и върху земи с различен статут и собственици . § 7 от ПЗР на ЗМСМА е неприложим .

Въззиваемата страна Г.Ж.Н. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Според § 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА , чл.2 ал.1 т.2 ЗОС и чл.19 ал.1 т.4 б.В от Закона за водите язовирите от местно значение са общинска собственост . За язовира е съставен акт за публична общинска собственост №250 от 28.03.2000 г . Действително , с АПОС не е актуван целия язовир , но същият има само констативен ефект. Общината е съставила авариен план за действие при бедствие , но същият не е бил адекватен . Дори вина за инцидента да имат и други лица , то по чл.53 ЗЗД отговорността им е солидарна .

Министерство на отбраната /обикновен другар на въззивника/ счита въззивната жалба за неоснователна . За язовира има съставен акт за публична общинска собственост №250 от 28.03.2000 г по § 7 т.2 от ЗМСМА и скица №3 от 22.11.1999 г . Съществува и акт за публична държавна собственост , но в него не е отразен воден обект и язовирна стена . О.Х.е собственик на язовира по § 7 т.2 от ЗМСМА , като е без значение , че с АОС е актувана само част от язовира . Язовирът като водностопанска система не може да бъде разделян на реални части.

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.10.2018 г , поради което въззивната жалба от 26.10.2018 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивницика за обжалване на решението на СРС посочената част .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Между страните не се спори , че на

06.02.2012 г. в с.Бисер , О.Х., поради скъсване на язовирната стена на язовир "Иваново" /наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“/ е наводнено землището на с.Иваново , а приливната вълна е заляла изцяло и землището на с.Бисер.

Не се спори, а се установява и от приложените по делото удостоверения за наследници от 13.02.2012 г на СО, район „Овча купел“, че К.Г.Н.и Ж. Н. Х. са майка и баща на ищеца , починали на 10.02.2012 г , като техни наследници са ищецът и сестра му Н.Ж.Й..

Не се спори , че К.Г.Н.и Ж. Н. Х. са били собственици на жилищен имот в с.Бисер , ул.********.

С Акт за общинска собственост № 250 от

28.03.2000 г., съставен на основание параграф 7, т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е актуван язовир „Ешмеджика“ с площ от 28.621 дка, представляващ имот № 000527 в землището на с.Иваново , при граници имоти 529 – пасище, мера и държавен поземлен фонд ; имот № и № – дере, О.Х.; имот № 020 – пасище, мера, О.Х.; имот № – складов терен на Министерство на отбраната.

С Акт за държавна собственост № 0567 от

23.04.2003 г., като публична държавна собственост е актуван незастроен поземлен имот в землището на с.Иваново , Община Харманли, с площ от 2 610 573 кв. м., част от учебен полигон, представляващ поземлен имот № 000002, по скица № Ф00110/17.4.2003 г. на ОбС Земеделие и гори гр.Харманли при граници: север – землищна граница на с.Остър камък ; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, № 000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 – вътрешна река, № 000530 – пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера, № 000007 – широколистна гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни граници на с.Елена и с.Остър камък, имоти на Министерство на отбраната. В АДС е отбелязано, че от 21.07.1961 г. имотът е предоставен за управление на Министерство на отбраната, на основание Постановление № 148 на МС от посочената дата.

По делото е приложено становище с рег.

№ Ж100 от 01.06.2004 г. на началника на Генералния щаб на сухопътни войски, изпратено до началника на Генералния щаб на българската армия, в което е заявил, че границите на полигон „Корен “ са определени през 2002 г. от комисия, съставена от представители на МО и Поземлената комисия на гр.Харманли и при провеждане на ученията и бойните стрелби, се ползвала само територията, в определените граници. В становището е изразено несъгласие за преместване на границите на полигона, като в частта относно язовир „Иваново“ е отбелязано, че язовирът се използва от подразделенията за обучение по подводно кормуване и десантиране и че, независимо, че язовирът се намира в очертанията на полигона, той се ползвал от местното население. Отбелязано е, че с водните запаси на язовира се разпорежда О.Х.и МО няма отношение към тях.

На 08.01.2009 г. Областният управител на област Хасково е изпратил писмо до Министерство на отбраната, до О.Х.и до директора на ТД „Гражданска защита“ – Хасково , с искане за информация дали собствеността върху язовир „Иваново“ принадлежи на Министерство на отбраната ; каква процедура следва да се приеме, в случай, че язовирът не принадлежи на Министерство на отбраната и какво отношение е взела ТД „Гражданска защита“ в аварийните планове. Писмото е изпратено по повод констатиран от Агенция по рибарство и аквакултури силен теч от стената на язовира.

С писмо изх. № ОХ-02-9 от 19.01.2009 г., кметът на О.Х.е уведомил Областния управител на Област Хасково , че от становището от 01.06.2004 г. на Началника на генералния щаб на сухопътни войски ставало ясно, че язовирът се намирал в очертанията на полигон „Корен“ и се използва от подразделенията на МО ; че е съставен акт за общинска собственост и не са изяснени отношения на съсобственост с МО и че О.Х.провежда системно наблюдение на състоянието на язовирната стена и преливника, а потенциалната опасност от наводнение/скъсване на язовирната стена е залегнала в плана за защита на населението при бедствия. Приложен е одобрен от кмета на общината авариен план, съгласуван с Началника на ОУ Пожарна безопасност и защита на населението, в който е констатирана възможност от скъсване на язовирната стена при обилни валежи, силно снеготопене или земетресение.

Министерство на отбраната е изпратило до Областния управител на Област Хасково свое писмо от 02.02.2009 г., в което е отбелязано, че имотът, ползван от министерството за учебен център и актуван с акт са публична държавна собственост, не включва язовир Иваново , който бил граничен имот на ползвания от министерството. МО не е изграждало подобно съоръжение и такова не е заведено в баланса. Допусната била грешка в картата на възстановената собственост, за поправянето на която МО не възразява да бъдат предприети действия от собственика на язовира

[община].

С писмо от 06.04.2009 г., адресирано до Общинска служба Земеделие и гори гр.Харманли кметът на общината е поискал да се предприемат действия по отстраняване на явна фактическа грешка в картата на възстановената собственост по отношение на язовира. В писмото изрично е отбелязано, че имотът с № 527 с площ от 28 621 дка е собствен на О.Х., актуван е като публична общинска собственост и че не е предоставян за ползване и управление на МО.

В своя отговор от 22.04.2009 г началникът на

ОСЗГ гр.Харманли е заявил, че координатите на терена на корпусен военен полигон „Корен“ били съгласувани с МО и не можело да се приеме, че в картата на възстановената собственост на землище на с.Иваново е допусната фактическа грешка, а Министерство на отбраната следвало да изключи частта от язовир Иваново , попадаща във военния полигон и да я предостави на О.Х.. Отговорено е, че актът за общинска собственост ще бъде отразен в картата на възстановената собственост.

С писмо вх. № 2550 от 19.11.2010 г. кметът на О.Х.е поискал съдействие от Областния управител на област Хасково във връзка с констатирано пропадане на стената на язовир Иваново , констатирано на 12.11.2010 г. В писмото е отбелязано, че поради неизяснен статут на собствеността, язовирът не се стопанисвал от никой и опасността от скъсване на стената е повече от реална. Изпратени са документи относно собствеността и доклад за техническото състояние на язовира. Докладът, изготвен от инж.Г. Пеев констатира недостатъци, деформации и пропадане на язовирната стена, които към момента на огледа не били критични, предложени са конкретни ремонтни работи, които да бъдат предприети.

Във връзка с това писмо, областният управител на Област Хасково е поискал от министъра на отбраната да предприеме незабавни мерки за отстраняване на констатираните пробойни и за привеждане на язовира в нормално експлоатационно състояние.

Писмото е изпратено до Министерство на отбраната, тъй като областният управител констатирал при справка в ОД Земеделие, че язовирната стена попада в имот № 000002, актуван като държавен и част от корпусен учебен център на МО.

В отговор на това писмо, с писмо рег. №

08-00-6 от 09.12.2010 г. министърът на отбраната е уведомил областния управител, че Министерството не е изграждало съоръжението и язовирът не му е предоставен за управление, респективно не е заведен в баланса на министерството.

На 14.11.2011 г кметът на О.Х.е докладвал на областния управител на област Хасково за пропадане на язовирната стена на язовир Иваново и опасност от разрушаването й, като е отбелязано, че язовирът се стопанисва от Министерство на отбраната. В писмо на кмета на О.Х.до областния управител от 16.12.2011 г. е съобщено отново за опасността от разрушаване на язовирната стена, като изрично е отбелязано, че е неустановена собствеността върху язовира между О.Х.и Министерство на отбраната.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че в списък на язовирите в район Хасково е отбелязано, че язовир Иваново е отбелязан в списък на язовири, стопанисвани от АПК, като стопанисван от АПК Хасково - юг. През 1991 г. е направен разделителен протокол за отделяне на ТКЗС с.Иваново от АПК Хасково , като от самия протокол и приложения към него баланс, не е ясно дали язовир Иваново е бил предмет на разделянето. На 01.09.1994 г. ликвидационният съвет на Земеделска кооперация "3-ти Март", с.Иваново , е взела решение да предложи на търг обекти, сред които и "язовир". На проведения търг за спечелил обекта "язовир" е обявен Д.С.С.. С договор от 03.10.1994 г председателят на ликвидационния съвет е продал на Д. С. и П.Г.комплекс "язовира" с.Иваново , заедно с останалите обекти, посочени в списък.