Определение № 1203 от 25.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1203 гр. Велико Търново, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500795 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от К. М. М., чрез адв. М. И. от ВТАК, против Определение № 1078/31.07.2024 г., постановено по гр. дело № 1624/2024 г. по описа на ГОРС, с което е върната исковата молба на К. М. М. срещу М. Н. М. и е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд.

Съдът, като обсъди направените в частната жалбата оплаквания, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Ищцата К. М. М. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че не дължи на М. Н. М., в качеството на родител и упражняващ родителски права спрямо М. М. М., сумата в размер на 300 лв., представляваща задължение за издръжка в полза на непълнолетния им син М. М. М. за месец декември 2023 г. Въпреки това твърди, че ответната страна се е снабдил с изпълнителен лист от 30.04.2024 г.

1 по гр. дело № 2517/2023 г. по описа на ГОРС и е образувано изп. дело № 592/2024 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с рег. № 896 в КЧСИ, район на действие ВТОС за принудително събиране на издръжката.

С Определение № 1078/302024 г., постановено по гр. дело № 1624/2024 г. по описа на ГОРС, съдът на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба като е приел, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му. Мотивирал се е с това, че търсеното от ищцата правно положение може да бъде постигнато извънсъдебно – чрез представяне на доказателства за плащане на задължението му пред съдебния изпълнител, което на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция не споделя тези изводи на районния съд по следните съображения:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на който е наличието на правен интерес от провеждането му. За наличието на такъв интерес съдът изхожда единствено от направените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, а не от твърденията и възраженията на ответника или от действителното правно положение, което може да е коренно различно от изложеното в исковата молба, тъй като те имат отношение единствено към основателността на предявения иск. В конкретната хипотеза ищцата твърди в исковата си молба, че е изпълнила своите задължения преди образуване на изпълнителното производство срещу нея. За да е налице обаче правен интерес от предявяването на установителен иск е необходимо наличието на правен спор, какъвто от изложената в исковата молба фактическа обстановка се констатира, предвид образуваното изпълнително производство и то след твърдяното от ищцата направено плащане. Следователно, изводът, до който се стига е, че взискателят /ответник/ не признава извършените плащания с оглед предприетите последващи действия по принудително изпълнение. Следва да се отбележи, че заинтересуван да предяви установителен иск е този, чието право е засегнато от правния спор, а надлежен ответник – лицето, чието неоснователно оспорване или чиято неоснователна претенция е предизвикала правния спор и с това – нужната защита. В допълнение на изложеното е нужно да се обърне 2 внимание и че настоящият случай не попада в приложното поле на чл. 433, ал.

1, т. 1 ГПК с оглед наличието на правен спор. Разпоредбата би била приложима ако взискателят не оспорва направеното плащане, извод до който не може да се достигне в разглеждания случай.

На следващо място, с предявяване на отрицателния установителен иск ищцата иска произнасяне по погасителния ефект на направеното от нея плащане, каквото правомощие има съдът, а не съдебният изпълнител.

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че частната жалба е основателна. Определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на действията по разглеждането му и произнасяне по същество.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1078/31.07.2024 г., постановено по гр. дело № 1624/2024 г. по описа на ГОРС.

ВРЪЩА на първоинстанционния съд гр. дело № 1624/2024 година по описа на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действията по разглеждането и решаване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3