Решение № 3891 от 25.09.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3891

Велико Търново, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20267060700750 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба, подадена от Е. Л. от гр. Сухиндол против мълчалив отказ на Директора на ОДБХ – Велико Търново да се произнесе по негово Заявление от 16.06.2026 г. за предоставяне на обществена информация.

В жалбата се излагат съображения за това, че с цитираното заявление от 16.06.2026 г. г-н Л. поискал информация по въпроси от компетентността на сезираната институция, с характера на обществена, но отговор на заявлението не е получен. По тези мотиви и със съображения за несъответствие с целта на закона се иска отмяна на решението и връщането на преписката на ответника с указания за произнасяне по същество с нарочен писмен мотивиран акт.

Ответникът – Директорът на ОДБХ – Велико Търново, оспорва жалбата, но предоставя на съда за решението.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят води кореспонденция с различни институции относно обект, регистриран като пивница в гр. Сухиндол, [улица].

На 01.06.2026 г. същият е сезирал ОДБХ – Велико Търново със заявление по ЗОДОИ във връзка с този обект с вх. № 2972/01.06.2026 г., като в 12 точки е изброил документите, които иска да му се предоставят - всички, с които ОДБХ е сезирана във връзка с този обект, всички документи за регистрацията му, документи съставени при проверки на място, направените предписания и препоръки, кореспонденцията на ОДБХ с други органи и трети лица по сигнали.

Едновременно с това, г-н Л. е сезирал и РЗИ – Велико Търново с заявление по ЗОДОИ във връзка с този обект с вх. № 93-11/01.06.2026 г., като същото е препратено от РЗИ – Велико Търново отново на ОДБХ – Велико Търново по компетентност, където е постъпило на 10.06.2026 г. С това заявление е потърсена информация и документи за извършени проверки от РЗИ на обекта и констатациите им, сигнали и жалби във връзка с шум, използване на открити площи и прочие до РЗИ, протоколи от измервания, както и цялата преписка по регистрация на обекта в РЗИ и кореспонденцията на последното с други администрации, вкл. БАБХ. РЗИ е уведомила Л. за препращането на заявлението му до ОДБХ – Велико Търново с Писмо изх. № КХ – 392/01.07.2026 г.

С Писмо изх. № КХ – 353/16.06.2026 г. директорът на ОДБХ – В. Т. изпратил в отговор на Заявлението на Л. до представляваната от него служба вх. № 2972/01.06.2026 г. 10 документа – заявление за регистрация на обект хранителен магазин, списък на групите храни – приложение към него, констативни протоколи от 24.10.2025 г. и от 03.12.2025 г., 2 извадки от публичен национален регистър, заявление за регистрации на обект пивница и списък на групите храни приложение към него, констативни протоколи от 15.05.2026 г. и от 11.06.2026 г.

Отново директорът на ОДБХ – Велико Търново отговорил на Л. с писмо изх. № КХ – 392/01.07.2026 г. (след като получил препратеното от РЗИ заявление), като отрекъл службата да има изисканите от РЗИ документи, а по отношение на тези посочени в заявлението до самата ОДБХ припомнил, че всички налични книжа са изпратени на електронен ред на Л. на 16.06.2026 г.

На 16.06.2026 г., Л. подал следващо Заявление за обществена информация до ОДБХ – Велико Търново, в което изброил пак в 12 точки търсените от него документи във връзка с обекта пивница в гр. Сухиндол, [улица], като посочил, че търси: цялата преписка по регистрацията на обекта, всички схеми, скици и прочие архитектурни планове, становища на ОДБХ във връзка с регистрацията на обекта, документи за различните помещения там, документи за системата за вентилация, технологични схеми във връзка с приготвяната храна, документи, удостоверяващи за капацитета на обекта, документи, удостоверяващи внедряването на система за безопасност и обхвата на дейностите, за които е разработена, както и други документи и книжа, които са били реално вече посочени в предходното заявление.

По това заявление не постъпил отговор, поради което г-н Л. изпратил Напомнително писмо до директора на ОДБХ – Велико Търново на 30.06.2026 г., на което не е спорно, че също не е отговорено.

По делото е представено от жалбоподател писмо изх. № КХ – 991/12.07.2026 г. на БАБХ, адресирано до него, в което БАБХ признава, че служебна проверка в службите на Агенцията е констатирала, че подаденото второ заявление е преценено погрешно като идентично с първото, поради което не е заведено като ново, самостоятелно такова, поради което и няма и отговор на същото, като за този пропуск са предприети мерки.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – жалбата е подадена от лицето, инициирало административното производство по издаването на оспорения акт и негов адресат, и е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. По смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ на обжалване пред съответния административен съд, по реда на АПК подлежат както решенията за предоставяне на достъп до обществена информация, така и тези за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, вкл. мълчалив. Жалбата е подадена пред компетентния съд по чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, вр. чл. 133, ал. 1 от АПК в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, задължените органи или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

От представената от ответника преписка се установява, че нито по първото, нито по второто заявление и напомнителното писмо за него на Л. има издадено решение, както законът изисква. Все пак по първото заявление – с вх. № 2972/01.06.2026 г., е налице писмен отговор - Писмо изх. № КХ – 353/16.06.2026 г. на директора на ОДБХ – Велико Търново, което не е предмет на преценка дали изпълва със съдържание изискването за решение по смисъла на закона защото не е предмет на това дело.

По второто подадено заявление от г-н Л. до ОДБХ – В. Т. – това от 16.06.2026 г. обаче, категорично в срока по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задълженият субект – директорът на ОДБХ – Велико Търново не се е произнесъл с решение по чл. 34 от ЗДОИ и не извършил уведомление до заявителя по чл. 29 от закона, поради което следва да се приеме, че по подаденото заявление по 16.06.2026 г. е налице мълчалив отказ от предоставяне на достъп до обществена информация.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ решението за предоставяне на достъп до обществена информация, респ. отказът да се предостави такъв, следва да се изготви в писмена форма, да има предписаното от закона съдържание (вкл. да се изложат нарочни конкретни мотиви, напр. за идентичност на исканията на заявителя и вече уважено предходно такова, ако ответникът намира,че това е така). Предвид императивността на това изискване на закона, мълчаливият отказ за предоставяне на достъп до обществена информация противоречи на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, представлява нарушение на изискването за съдържание на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект, поради което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същият на основание чл. 146, т. 3 от АПК следва да се отмени, а преписката да се върне на административният орган за произнасяне по същество с решение, отговарящо на изискванията за закона за съдържание и форма по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ.

Въпреки този изход на делото на жалбоподателя не се следват разноски за внесената ДТ, защото той не е претендирал такива.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба Е. Л. от гр. Сухиндол мълчалив отказ на Директора на ОДБХ – Велико Търново да се произнесе по негово Заявление от 16.06.2026 г. за предоставяне на обществена информация.

ВРЪЩА преписката на Директора на ОДБХ – Велико Търново за издаване на решение в 14-дневен срок от получаването на съобщението за това съдебно решение съобразно мотивите на същото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на оспорване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�