Определение № 9815 от 05.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9815 гр. София, 05.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508457 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 – чл.278 ГПК.

С протоколно определение от 16.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 69 297/2024 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по това дело до приключването на производството гр.д.№ 33 662/2025 г. по описа на СРС, 113 състав и гр.д.№ 34 409/2025 г. по описа на СРС, 81 състав, тъй като е прието, че решенията по тези дела имат значение за правилното решаване на спора по висящото производство пред СРС, ІІ ГО, 179 състав.

Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба от страна на ищеца М. К. А., действащ чрез процесуалния му представител адв.К., в която се поддържа, че същият е неправилен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необоснован. Твърди се, че не е СРС не е отчел обстоятелствата, че предявяването на два отрицателни установителни искове – за несъществуване на процесното трудово правоотношение и на органно правоотношение между ищеца и твърдяната синдикална организация при „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България” КЧТ в две отделни производства - гр.д.№ 33 662/2025 г. по описа на СРС, 113 състав и гр.д.№ 34 409/2025 г. по описа на СРС, 81 състав, след изтичане на срока на отговор на исковата молба, в който ответникът е упражнил правото си на защита, и на срока по чл.212 ГПК, и провеждането на открити съдебни заседания по гр.д.№ 69 297/2024 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав за разглеждане на претенциите по чл.344, ал.1, т.1 – 3 от КТ и непосредствено след това – подаването на молби за спиране на производството по последното са актове на злоупотреба с процесуални права от страна на ответното дружество, поради което молбите по чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва да бъдат оставени без разглеждане, а при условията на евентуалност – отхвърлени като неоснователни. Сочи се, че горното представлява ответни действия по смисъла на чл.33, ал.1 ЗЗЛПСПОИН, предприети от ответника срещу ищеца в качеството му на лице по чл.5 във връзка с подавани от него сигнали по чл.3, ал.1, т.1, б.“к“ и ал.2, т.2 от същия закон, поради което на основание чл.34а, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛПСПОИН първоинстанционният съд е следвало да не уважава искането на ищеца и да остави без разглеждане или евентуално без уважение молбите за спиране на производството и да постанови прекратяване на тези ответни действия и възстановяване на положението съществуващо преди тяхното предприемане; че по делото са налице множество обективни и непротиворечиви индиции за това, че ответникът злоупотребява с процесуални права и че действията не преследват легитимна цел, а целят да възпрепятстват разглеждането на исковете по чл.344, ал.1 КТ. Наведени са доводи и че съдът следва да отчете и фактът, че предявяването на отрицателните установителни искове след изтичане на срока по чл.212 ГПК са процесуално недопустими, предвид което атакуваното определение подлежи на отмяна и следва да се приложи практиката, обективирана в решение № 1

260/12.05.2025 г. по гр.д.№ 1307/2024 г. на ВКС, І ГО, както и че СРС е следвало да приложи пряко или най-малкото по аналогия разрешенията по т.3 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, като остави без уважение молбите за спиране на производството по делото. Релевирани са съображения и че молбите на ответника за спиране на производството по гр.д.№ 69 297/2024 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав е следвало да бъдат отхвърлени от първоинстанционния съд, тъй като към датата на постановеното спиране съдебните състави, сезирани с исковите молби от 10.06.2025 г. и 12.06.2025 г., все още не са били приели, че същите са редовни и допустими, като поддържа, че към датата на подаване на частната жалба СРС вече е констатирал, че исковата молба от 10.06.2025 г., с която е предявен установителния иск относно трудовото правоотношение е нередовна, а такава молба според жалбоподателя не може да представлява основание за спиране на висящо производство между същите страни, както и че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по молбите за спиране в контекста на изискванията на чл.30 и чл.47 ХОПЕС.

Моли атакуваното определение да бъде отменено изцяло и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него. Претендира присъждането на разноски по производството.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България” КЧТ, в който са релевирани доводи за нейната неоснователна и релевираните в нея твърдения, както и за правилност и законосъобразност на атакуваното определение.

Въззивният съд като взе предвид становищата на страните, изискванията на закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу допустим и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано лице в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Приложението на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е обусловено от наличието на висящо дело в същия или в друг съд, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното производство. От представените искови молби, въз основа на които са образувани гр.д.№ 33 662/2025 г. по описа на СРС, 113 състав и гр.д.№ 34 409/2025 г. по описа на СРС, 81 състав, е видно, че търсената с тях защита от страна на „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България” КЧТ срещу ищеца в настоящия процес имат за предмет въпроси, които по принцип имат значение за правилното решаване на спора по гр.д.№ 69 297/2024 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав, както и че тези производства към момента са висящи – обстоятелства, които попадат в обхвата на предпоставките за приложението на нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Въпросът относно недопустимостта на претенциите, по които са образувани делата по описа на 113 състав и 81 състав на СРС, е извън компетентността както на съдебния състав по гр.д.№ 69 297/2024 г. на СРС, ІІ ГО, 179 състав, така и на въззивния такъв. Тези претенции не са част от настоящото производство. Единствено в правомощията на съдебните състави по гр.д.№ 33 662/2025 г. и гр.д.№ 34 409/2025 г. по описа на СРС е да извършат преценка относно тяхната допустимост/недопустимост, а в случай на обжалване на постановени от тях актове – на съдилищата по инстанционния им контрол. От друга страна, в действащата нормативна уредба приложението на нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК не е обвързано от законодателя с редовността на исковата молба по обуславящото дело, поради което този факт дори и да е налице, е ирелевантен за обсъждания въпрос.

При наличните по делото обстоятелства въззивната инстанция намира за неоснователни наведените в частната жалба твърдения за наличието на хипотеза на злоупотреба с право.

Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Действително това не изключва възможността за злоупотребата с право. Безспорно последната е противоправна, като същата е налице при превратно упражняване на права – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България/, и в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Няма злоупотреба с право, когато лицето подава сезираща съда молба със съзнанието, че упражнява съществуващо свое субективно право, като е без значение дали то обективно съществува или дали е избран правилният път за неговото удовлетворяване /в т.см. решение по гр.д.№ 11492009 г. по описа на ВКС, ІV ГО, определение № 438/29.01.2026 г. по к.ч.гр.д.№ 4837/2025 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./. Данните по делото сочат, че с предявяването на исковите молби по гр.д.№ 33 662/2025 г. и гр.д.№ 34 409/2025 г. по описа на СРС, ответникът е действал в такава хипотеза. Между страните по делото е налице 2 правен спор относно обстоятелствата – предмет на отрицателните установителни искове. В подкрепа на изложеното е и фактът, че по гр.д.№ 69 297/2024 г. на СРС, ІІ ГО, 179 състав е оставено без уважение искането на „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България” КЧТ във връзка с оспорването на представените от ищеца доказателства, касаещи учредения синдикат, чийто председател е г-н М. А., обосновано на възприетото в практиката на ВКС, че в производството по чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът не проверява легитимността на синдикалните организации и тяхното ръководство.

Доколкото липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд по реда на чл.34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, съотв. такова определение не е било предмет на самостоятелно обжалване съгласно разпоредбата на чл.34а, ал.3 от ЗЗЛПСПОИН, настоящата инстанция не може да разглежда въпроса какви действия е следвало да предприеме СРС на визираното основание.

На последно място, постановяването на съдебен акт на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК пряко не е обусловено от изискванията на чл.30 и чл.47 от ХОПЕС.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба срещу атакуваното определение от 16.06.2025 г., постановено по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

Предвид обстоятелството, че настоящото производство не е самостоятелно, по него не се дължат разноски по чл.78 ГПК.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. К. А. с вх.№ 219578/23.06.2025 г. срещу протоколно определение от 16.06.2025 г., постановено на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК по гр.д.№ 69 297/2024 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав, като неоснователна.

Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3