Решение № 473 от 02.05.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 627/2023
- Вид
- Решение № 473
- Подписан
- 02.05.2024
- В сила
- 02.05.2024
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 473 гр. Кюстендил, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520100627 по описа за 2023 година констатира следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.33, ал.1 ЗЗД от Р. Л. Р. срещу К. К. И., чрез неговия баща и законен представител К. И. С. за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 154, том II, рег. № 5682, дело № 294/2022г. на нотариус рег. № 586, с който ответникът, чрез своя баща и законен представител, е закупил от ищцата недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД 1896/18.10.2008г., на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ***, за сумата от 15 000 лв., като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Ищцата твърди, че 11.08.2022г. е сключила процесния договор. Това нейно действие било продиктувано поради факта, че към този момент била задлъжняла към банки и други финансови институции със суми в общ размер от над 100 000 лева, за което представя писмени договори. Постоянно била притеснявана от кредитори, а получаваната от ищцата пенсия не й достигала за покриване на основните й нужди за храна, лекарства и битови сметки. Неин познат я бил свързал с бащата на ответника – К. И. С., който й обещал освен да закупи жилището й на името на сина му, но и да закупел мебелите в същото, което обещание обективирали в отделен договор, да намери на ищцата по-добре платена работа и подслон за негова сметка, както и да я „отърве“ от кредиторите й. Въпреки последните обстоятелства ищцата 1 сключила договор за наем на боксониера на 08.08.2022г., а след изповядване на сделката, контактът между страните бил прекъснат, кредиторите продължавали да притесняват ищцата, която успяла да погаси съвсем малка част от дължимото, съответно, понастоящем продължавала да живее в нищета. Отбелязва, че процесният апартамент бил с площ от 43.30 кв.м., с прилежащо избено помещение, което допълнително увеличавало цената му.
Счита, че пазарната цена на същия възлиза на поне 1150 лева на квадрат или общо на 50 000 лева, като видно от решение по ч.гр.д. № 1299/2022г. по описа на РС – Кюстендил, съдът бил дал разрешение за закупуване на същия при цена от 50 000 лева. Съответно, платената сума в размер на 15 000 лева се явявала явно неизгодна за интереса на ищцата като продавач. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК К. И. С. е подал отговор /„възражение“/на исковата молба, в която излага следното, а именно: иска от съда същият да остави без уважение молбата на ищцата, доколкото бил спазил всички законови изисквания, касаещи сделката. Твърди, че цената е била договорена с ищцата, както и че към настоящия момент нямал достъп до процесния имот.
Проведени са три съдебни заседания, разпитани са двама свидетели при режим на довеждане. Всяка от страните поддържа своите твърдения и искането си към съда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том II, рег. № 5682, дело 294 от 2022г., сключен между страните, по силата на който Р. Л. Р. продала на К. И. С., действащ като баща и законен представител на малолетното си дете К. К. И. следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед РД 1896/18.10.2008г., на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ***, за сумата от 15 000 лв.
Видно от препис на Решение № 562/28.07.2022г. по гр.д. № 1299/2022г. по описа на РС – Кюстендил е разрешено на К. К. И., действащ чрез своя баща и законен представител К. И. С., да се разпореди със собствените си средства в размер на 50 000 лева, които да бъдат разходвани за покупка на недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. ***, който детето ще придобие в качеството си на купувач по сделката.
Видно от схема № 15-807019-19.07.2022г., издадена от СГКК – гр.
Кюстендил, като собственик на процесния имот е вписан ищцата.
Видно от копие на Договор за кредит за текущо потребление от 19.12.2020г., сключен между „Банка ДСК“ АД като кредитор и ищцата в качеството й на кредитополучател, последната получила кредит за текущо потребление в размер на 28 000 лева, който следва да погаси на 120 месечни 2 вноски с краен падеж – 09.12.2030г.
Видно от условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“ и Погасител план и ГПР към него от 31.05.2022г. ищцата се е задължила да върне сумата в размер на 20 933,52 лева, на 103 месечни вноски с краен падеж – 31.12.2030г.
Видно от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 9491А/30.05.2022г., сключен между „Стик-Кредит“ АД като кредитор и Р. Л. Р. като „потребител“, последната се задължила да върне получената като заем сума в размер на 23 690 лева.
Видно от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN19387757, сключен на 27.06.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и Р. Л. Р. като кредитополучател, последната се задължила да върне получената като потребителски кредит сума в размер на 22 000 лева на 120 месечни вноски с краен падеж – 15.06.2032г.
Видно от Договор за паричен заем Standard 14 № 5832908 от 28.06.2022г., сключен между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и Р. Л. Р., в качеството й на заемател се задължила да върне получената като заем сума в общ размер т 5661,60 лева на 30 вноски за срок от 60 месеца.
Видно от копие към Договор за заем № 4524554/29.06.2022г. и на Погасителен план към него, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцата, последната се задължила да върне сумата в размер на 2459,28 лева на 12 месечни вноски с краен падеж – 24.06.2023г.
Видно от Договор за наем, сключен на 08.08.2022г. между Иван Райчов Янев като наемодател и Р. Л. Р. като наемател, същият е със срок на действие – 12 месеца, с цена на месения наем – 120 лева.
Видно от Договор № 100477316 от 30.09.2022г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като кредитодател и Р. Л. Р. като кредитополучател, последната се е задължила да върне сумата в размер на 538,04 лева, на 4 месечни вноски с краен падеж – 30.01.2023г., както и сключен във връзка с него Договор за възлагане на поръчителство от 30.09.2022г.
Видно от копие на удостоверение изх. № 3040-09-127/26.08.2022г., издадено от ТД на НОИ – Кюстендил ищцата получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 490,35 лева, както и добавка към нея в размер на 152,58 лева и добавка към лична социална пенсия за инвалидност в размер на 7,49 лева, или общо получаван доход за месец август 2022г. в размер на 650,42 лева.
От свидетелските показания на разпитания в производството свидетел К. П. Р. се установява, че ищцата е била принудена от обстоятелствата да иска да продаде процесния апартамент, а именно от необходимостта да погаси поне част от задълженията си с оглед на множеството сключени договори за 3 кредит, по които дължала суми в размер на общо 60-70 хиляди лева. От показанията му се установява че ищцата е била притеснявана от кредитори чрез телефонни обаждания и чрез съобщения по интернет платформата „Вайбър“. Твърди, че ищцата не работела, а получавала доход от пенсия за инвалидност и наследствена пенсия от починалия си съпруг. От ищцата знае за уговорката й със законния представител и баща на малолетния ответник – К. И. С., последният да закупи процесното жилище за сина си за сумата в размер на 50 000 лева, както и за в бъдеще да помага на ищцата за кредитите й, но в крайна сметка апартаментът бил закупен за съвсем друга цена, а именно за 15 000 лева. Съдът кредитира посочените показания на свидетеля К.П.Р. като подробни, логични и добросъвестно депозирани. Действително, посоченият свидетел е син на ищцата и като такъв би могъл да бъде евентуално заинтересован от изхода от спора на основание чл.172 ГПК, но неговите показания се подкрепят от останалия доказателствен материал, от една страна, а от друга – бидейки в близка роднинска връзка с ищцата, е логично да се предположи, че същият е добре запознат с финансовото й състояние, както и с причините, подтикналия да продаде единствения си имот.
От показанията на свидетеля Й. З. З. се установява, че ищцата е задлъжняла с големи суми пари към множество банкови и небанкови институции, както и че част от сумите се е наложило да бъдат върнати от другия разпитан свидетел – К. П.Р.. Свидетелства, че процесния имот е придобит от ищцата чрез кредит от Банка ДСК, като в крайна сметка на последната й се е наложило да го продаде именно за да изплати поне някаква част от задълженията си, поради което и се е съгласила да получи за него крайно ниската цена от 15 000 лева. Посочените показания съдът кредитира като подробни, логични и добросъвестно депозирани.
С определението си по чл.140 ГПК съдът е допуснал и назначил съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е била пазарната цена на процесния имот към 11.08.2022г. – датата, на която е била сключена сделката за покупко-продажба. Въпреки многократните опити на различни вещи лица да изготвят своето експертно заключение, това не е станало възможно най-вече поради отказа от съдействие от страна на законния представител и баща на ответника да допусне до процесния имот вещото лице, което да направи оглед на място, съответно, съдът след като неведнъж е предупредил страната за неблагоприятните последици от възпрепятстване на вещото лице, в крайна сметка е заличил допуснатата съдебно-оценителна експертиза, поради което и на основание чл.161 ГПК приема, че стойността на процесното жилище възлиза на твърдяната в исковата молба стойност на същото, а именно 50 000 лева.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност, съдът намира за установено следното от правна страна:
4
За да се уважи така предявения иск с правно основание по чл.33 ЗЗД следва да се установи наличието на следните материално-правни предпоставки от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване както следва: 1) че се е намирал в състояние крайна нужда към момента на сключване на договора; 2) договорът да е сключен при явно неизгодни условия; 3) причинна връзка между състоянието на крайна нужда и сключването на договора, тоест именно крайната нужда да е мотивирала страната да встъпи в облигационното отношение.
В конкретния случай е безспорно между страните сключването на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 154, том II, рег. № 5682, дело № 294/2022г. на нотариус рег. № 586, с който ответникът, чрез своя баща и законен представител, е закупил от ищцата процесния недвижим имот за цената от 15 000 лева.
Правният спор се концентрира върху въпроса дали е било налице състояние на крайна нужда за ищцата, която да е подтикнало към продажбата на жилището, както и крайно неизгодни условия при които е била сключена сделката, тоест налице ще е основанието за унищожаване на договора по чл.33, ал.1 ЗЗД, когато едната от страните по договора е мотивирана от обективното си състояние на крайна нужда, за да го сключи при очевидна нееквивалентност на нейната престация, значително надхвърляща стойността на насрещната престация на другата страна по договора.
Крайната нужда е правна категория, чието значение се отклонява от гражданското разбиране на термина. Фактическият състав на понятието се състои от три елемента: 1. състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката, 2. наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка и 3. сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Първите два елемента от фактическият състав в конкретния случай са налице. Ищцата, в чиято тежест е възложено установяването на посочените по-горе предпоставки на иска, ангажира достатъчно доказателства, че да се направи крайният извод, че единствената причина, поради която същата е продала имота си, е състоянието на крайна нужда, в което с е е намирала. От събраните в хода на процеса доказателства се установи, че ищцата е длъжник на множество кредитори за значителна сума пари, като същата не е трудова ангажирана, към 2022г. е получава доходи под минималния размер на работната заплата за страната, поради което се е почувствала принудена да продаде жилището, в което живеела, за да погаси поне някаква част от задълженията си. Установи се, че първоначалната уговорка между страните е била процесният имот да бъде продаден за цена от 50 000 лева, доколкото на ответника чрез законния му представител и баща е дадено разрешение от съда за разпореждане със сумата от 50 000 лева за закупуване именно на жилището на ищцата. Това, че последвалата покупко-продажба се е извършила за цена от 15 000 лева съдът не счита, че е израз на промяна във волята на страните по договора с оглед на упражнената им свобода на договаряне, а е продиктувана, по отношение на 5 ищцата, от състоянието на безизходица, в която се е намирала. Със сигурност не всяка задлъжнялост на някоя от страните по договора, може да се разглежда като единствена причина, подтикнала тази страна да се разпореди със свое имущество на цена, по-ниска от първоначално уговорената. В конкретния случай обаче съдът приема за несъмнено, че ищцата се е намирала в състояние на крайна нужда поради, както вече беше посочено, необходимостта й от значителна сума пари, с която да погаси множество свои задължения към различни кредитори и невъзможността й да реализира доходи от други източници. На последно място, установява се наличието и на третото условие от фактическия състав на иска по чл.33, ал.1 ЗЗД, а именно явно неизгодни условия, тъй като уговорената продажна цена в размер на 15 000 лева, от една страна, може да бъде възприета като явно нееквивалентна престация, а от друга – може да бъде възприета и като явно неизгодна за продавача /ищцата/ с оглед на първоначалната уговорка между страните, както и с оглед на желанието й да погаси колкото се може повече суми от близо 100-хилядните лева нейни задължения. С оглед на гореизложеното, съдът намира така предявения иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b965972-c954-4880-9af9-cf94e6e2c5b0