Решение № 5220 от 24.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5220 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100507234 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20017763 от 01.03.2022 г., постановено по гр. дело № 5074/2021 г. по описа на СРС, ГО, 56-ти състав, е отхвърлен предявения от „Чез разпределение България“ АД срещу П. Л. М. по реда на 422, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П. Л. М. дължи на „Чез разпределение България“ АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 12.11.2020 г. по ч.гр.д. № 50757/2020 г. по описа на СРС, 56 състав, а именно: сумата от 1553,44 лв., претендирана като вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода от 10.07.2019 г. до 10.10.2019 г. за електроснабден имот с адрес гр. София, ул.

„*******, с абонатен номер *******, за която сума е издадена фактура № 0003244842/16.10.2019 г. и сумата от 137,22 лв., претендирана като лихва за забава върху главницата за периода от 02.11.2019 г. до 15.10.2020 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Електроразпределителни мрежи запад“ АД /с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чрез пълномощника си – юриск. Н.С., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Жалбоподателят поддържа, че по силата на ПИККЕ е материално легитимиран да претендира сумите по извършената корекция на сметка, а договорът за продажба няма никакво отношение към конкретния казус, тъй като се касаело не за цената на продадена 1 електрическа енергия, а за фактуриране на неправомерно използвана такава от потребителя.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените искове.

Въззиваемият ответник – П. Л. М. не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

За да отхвърли предявения главен иск първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в ПИККЕ /обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г./ предпоставки за отговорността на ответника за заплащане на процесната главница, но ищецът не е материално легитимиран да получи изпълнение, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т.

5, б. „А“ ЗЕ, правото да получи начислената в резултат на корекцията сума принадлежи на крайния снабдител, поради което чл. 56 от действащите ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) е в противоречие със закона и това нормативно противоречие следва да бъде разрешено чрез разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, като бъде приложена разпоредбата на закона (ЗЕ), а не на подзаконовия нормативен акт (ПИКЕЕ).

Този извод на първоинстанционния съд е неправилен. Процесната корекция е извършена по реда на новите ПИКЕЕ /обн.ДВ брой 35 от дата 30.4.2019 г./, тъй като проверката на обекта на ищеца е извършена на 10.10.2019 г. - т.е. след обнародването им и влизането им в сила. В Раздел IX - членове от 49 до 58 включително - ПИКЕЕ урежда реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по Раздел IX, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация 2 за дължимата сума за мрежови услуги. В ал. 2 на същия член е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума. Или новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. За територията на Западна България това е „Електроразпределителни мрежи запад“ АД /с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ - търговско дружеството притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР с № Л135-07/13.08.2004 г. Ето защо не е налице противоречие между разпоредбите на чл. 98а, ал.

2, т. 6 ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „А“ ЗЕ и приетата от КЕВР разпоредбата на чл. 56 от ПИККЕ. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че вземането при извършена корекция на сметки не произтича и не касае цената на продадена електрическа енергия по договор при публично известни общи условия, а е вземане за неправомерно използвана такава от потребителя.

Общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по продажбеното правоотношение - доставчика /продавача/ на електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ - когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; като в тези случаи преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа, т.е. - по продажна цена. Относно всички останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX от ПИКЕЕ включително и в разглеждания случай - нерегламентиран достъп и представляват промяна в схемата на свързване на електромера (СТИ), с разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в полза на крайния снабдител /доставчика/ на електроенергия, като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа. В тези случаи обаче с разпоредбата на чл.

56, ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от общото правило, а именно - че преизчислените количества електрическа енергия се заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Без съмнение, стойността на технологичните разходи е включена като компонент при формирането на продажната цена /също регулирана от КЕВР/, но тези технологични разходи са за сметка на оператора на електроразпределителната мрежа, който има задължението да я поддържа. Поради това, заплащането на тяхната стойност от крайния потребител, в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа - директно на мрежовия оператор, с когото той също е в облигационно правоотношение /вместо на и чрез доставчика на електроенергия - по продажбеното правоотношение/, е установено в интерес както на потребителя, така и на енергийните дружества, и не е в противоречие с разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, а подзаконовите норми на чл. 56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ, с които това заплащане е 3 регламентирано в посочените случаи на преизчисляване на количествата електрическа енергия, са специални спрямо общата нормативна регламентация /в този смисъл Решение № 85/27.06.2022 г. по гр.д. № 2528/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д.

№ 2708/2021 г. на ВКС, III г.о., Решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. на ВКС, III г.о., Решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ВКС, IV г.о./.

В заключение следва да се отбележи, че изчисляването на извършената корекция, съгласно кредитираното заключение на вещото лице по изслушаната СТЕ, е математически вярно и е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИККЕ, касаещо случаите при промяна в схемата на свързване, както е в конкретния случай.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, а ответникът не е подал отговор на въззивната жалба, с който да оспори възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, включително и относно стойността на определената корекция, както и претендираната лихва за забава, то обжалваното решение следва да се отмени и се постанови ново, с което предявените искове да се уважат изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя - ищец следва да се присъди сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред СГС и сумата от 100,00 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред СРС.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20017763 от 01.03.2022 г., постановено по гр. дело № 5074/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 56-ти състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, ЕИК ******* /с предходно наименование „Чез Разпределение България" АД/ срещу П. Л. М., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че П. Л.

М., ЕГН ********** дължи на „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, ЕИК ******* /с предходно наименование „Чез Разпределение България" АД/, сумата от 1553,44 лв., представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода от 10.07.2019 г. до 10.10.2019 г. за електроснабден имот с адрес гр. София, ул.

„*******, с абонатен номер *******, за която сума е издадена фактура № 4

0003244842/16.10.2019 г. и сумата от 137,22 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.11.2019 г. до 15.10.2020 г.

ОСЪЖДА П. Л. М., ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „*******, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от общо 200,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производството и в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5