Решение № 742 от 06.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100107349 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от “Я. 03“ ООД срещу И. Н. Г. и Й. И. И. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 вр. 439 ГПК, предявен от И. Г. срещу “Я. 03” ООД.

Ищецът „Я. 03“ ООД твърди, че въз основа на решение по т.д. № 678/2012 г. на ВКС И. Г. и Н.Г. са осъдени да заплатят на “Я. 03” ООД сумите от: 32000 лева и 2630 щатски долара - дължими на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3-то ЗЗД, както и разноски за касационната инстанция в размер на 835 лв. На 01.12.2014 г. е издал изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 713/2014 г. по описа на ЧСИ Ч. срещу И. Г. и наследниците на Н.Г. (починал на 20.04.2011 г.) - Й. Г. и И. Г.. На 29.01.2015 г. е наложена възбрана на магазин № 7, находящ се в гр. София, бул.

„Ботевградско шосе“, бл. 2. По частично уважена молба за отмяна по т.д. № 2542/2016 г. е допълнено решение № 231/11.08.2014 г. по т.д. № 678/2012 г. и е постановено И. Г. и Й. Г. да заплатят на „Я. 03“ ООД законна лихва върху сумата от по 16000 лв. и законна лихва върху сумата от по 1315 щ. д. считано от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и всяка по 1172 лв. разноски пред СГС и САС. На 26.10.2017 г. е издаден нов изпълнителен лист.

На 20.11.2017 г. „Я. 03“ ООД е прехвърлил вземанията по изпълнителните 1 листове на М.А., която на свой ред е образувала изпълнително дело № 189/2018 г. по описа на ЧСИ Ч., преобразувано под № 3185/2018 г. по описа на ЧСИ Р. Ч.а. Наложена е възбрана, вписана с вх. № 66433/11.10.2019 г. Ищецът посочва, че на 30.12.2017 г. Й. Г. е починала и е оставила за наследник дъщеря си И. Г.. По указания на съда взискателят “Я. 03” ООД е върнал двата изпълнителни листа, като с разпореждане от 18.12.2019 г. съдът ги е обезсилил, на 19.12.2019 г. е издал два нови изпълнителни листа, отново обезсилени на 28.07.2021 г. Същевременно с договор за обратна цесия от 06.01.2021 г. М.А. да е прехвърлила обратно на „Я. 03“ ООД вземанията по съдебно решение по гр. дело № 1205/2008 г. на СГС, І-9 с-в. По образуваното изп. дело № 680/2021 г. по описа на ЧСИ К. била наложена на 16.08.2021 г. възбрана на горепосочения недвижим имот, за който било установено, че с договор за дарение от 11.03.2020 г длъжникът И. Г. прехвърлила на дъщеря си Й. И.. Позовавайки се на ТР 2/2019 г. ОСГТК ищецът посочва, че въз основа на договора за обратна цесия притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, доколкото увреждащата сделка или действие са извършени след възникване на вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. По изложените съображения ищецът „Я. 03“ ООД моли съда на основание чл. 135 ЗЗД да бъде обявен за относително недействителен спрямо него сключеният между И. Н. Г. и Й. И. И. договор за дарение на недвижим имот от 11.03.2020 г., сключен във формата на нотариален акт № 39, том І, рег. № 3291, дело № 38/2020 г. на нотариус Петрова с предмет прехвърляне право на собственост по отношение на магазин № 7, находящ се на ет. 1, жилищна сграда бл. 2 на бул. „Ботевградско шосе“.

В отговор на исковата молба И. Н. Г. оспорва предявения иск. Посочва, че по гр. дело № 1025/2008 г. на СГС са издадени два идентични изпълнителни листа и при злоупотреба с право, след което ищецът образувал две отделни изпълнителни дела. Съдът обезсилил двата издадени изпълнителни листа, като с постановление от 28.07.2021 г. било прекратено изпълнително дело № 1899/2018 на ЧСИ Ч.а, а с постановление от 06.08.2021 г. било прекратено изпълнително дело 3185/2018 г. Възбраните били заличени едва на 31.12.2021 г. и 11.01.2022 г. Ответницата посочва, че от 18.12.2019 г. до заличаването на възбраните те не представлявали валидно обезпечение и не 2 били пречка за сключване на договора за дарение. Наред с това ответницата твърди, че вземането на „Я. 03“ ООД не съществува по следните съображения:

И. Г. също имала ликвидно и изискуемо насрещно парично вземане към „Я.

03“ ООД, предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20087920400019 на ЧСИ К. въз основа на изпълнителен лист по гр. дело № 33/2007 г. на САС, 4 св. за сумата от 40418,52 лв. и законна лихва, считано от 13.08.2003 г. По изпълнителното дело 713/2014 г. на ЧСИ Ч. И. Г. направила изявление за прихващане, по което “Я. 03” ООД заявил становище на 30.03.2015 г. за недопустимост на прихващане в рамките на изпълнително дело чрез ЧСИ. И.

Г. твърди задължението да е изцяло погасено с насрещно вземане като от поголямото вземане (на ответницата) е останала непогасена сума в размер на 1669,20 лв. По дело 3470/2015 г. на ВКС, І ТО било постановено спиране срещу внесена гаранция от 9203,18 лв., отменителното производство приключило без уважаване на молбата, като внесената от молителката гаранция не е била усвоена. С определение № 290/20.08.2018 г. по ч.т.д. № 2542/2016 г. ВКС отказал връщане на И. Г. на внесената гаранция с мотива, че сумата следва да се ползва за защита интересите на насрещната страна. Наред с това се сочи, че вземанията са погасени по давност. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

В отговор на исковата молба ответницата Й. И. И. оспорва предявения иск. Посочва, че искът е недопустим спрямо нея, тъй като не е уведомена за извършената обратна цесия, което следва да стане извън съдебното производство, а не с връчване на исковата молба. По същество посочва, че договорът за обратна цесия е съставен за целите на настоящото производство и не е подписан от цедента М.А.. Ответницата от години живее и работи в чужбина, не е знаела по какви изпълнителни дела майка й е длъжник и не е имала намерение да увреди интересите на кредитора. От страна на ищеца била налице злоупотреба с право - образувани две изпълнителни дела по два идентични изпълнителни листа, наред с това съдебният изпълнител бездействал да прекрати изпълнителните дела след обезсилването на изпълнителните листа на 18.12.2019 г. Взискателят е имал възможност да се удовлетвори и от друго имущество, вкл. внесената гаранция по делото пред ВКС. Към момента претенциите за лихви многократно надвишавали главниците, натрупани били огромни суми за разноски и вземането, при главница от 32000 лв., възлизало на над 100 000 лв. в резултат на злоупотреба с 3 право от страна на взискателя. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока за отговор от И. Г. е предявен инцидентен установителен иск (вх. № 10498/06.02.2023 г. към отговора на исковата молба) на И. Н. Г. срещу „Я. 03“ ООД с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК, позовавайки се на извършеното извънсъдебно прихващане. Позовава се и на изтекла погасителна давност при довод, че след 11.05.2015 г. ЧСИ Ч. не е извършвал изпълнителни действия, съответно на частично плащане с внесена гаранция от 9203,18 лв. Моли съда да признае за установено по предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК срещу „Я.

03“ ООД, че И. Г., лично и в качеството си на наследник на Н.Г. и Й. Г. не дължи на „Я. 03“ ООД сума в размер на 32000 лв. и 2630 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане, произтичащи от решение № 231/11.08.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, т.д. № 678/2012 г., за които „Я. 03“ се е снабдил с изпълнителен лист, предмет на изпълнение по изпълнително дело № 1801/2022 г. на ЧСИ И. Ч..

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК, както и иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

От фактическа страна:

С Решение № 672 от 08.02.2011 г., постановено по гр. д. № 1025/2008 г. по описа на СГС, 9-ти състав са отхвърлени предявените от “Я. 03“ ООД срещу И. Н. Г. и Н.М.Г. искове с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумите 34 700 лв. и 4260 щатски долара. С Решение № 316 от 27.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1670/2011 г. по описа на САС решението на СГС е оставено в сила. С Решение № 231 от 11.08.2014 г. , постановено по т.д. № 678/2012 г. по описа на ВКС е отменено въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част, както и в частта за разноските и вместо което И. Г. и Н.Г. са осъдени да заплатят по равно на “Я. 03“ ООД на основание чл. 55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД сумите 32000 лв. и 2630 щатски долара, или по 16000 лв. и 1315 щатски долара всеки един от тях, както и разноски в касационната инстанция в размер на 835 лв., като решението на САС е потвърдено в останалата му част. Съдът е 4 приел, че на 30.04.2002 г. между страните е сключен договор за наем на магазин № 7, находящ се в гр. София, бул. “******* за срок от 3 години, прекратен едностранно на 01.04.2003 г., като страните И. Г. и Н.Г.

(наемодатели) и “Я. 03” ООД (наемател) са били обвързани от действието му в периода 01.05.2002 г. - 30.04.2003 г. Прието е, че с прекратяването е отпаднало основанието за задържане на остатък от предплатен наем - сума в размер от 32000 лв. и 2630 щатски долара, поради което и сумата е дължима поравно от ответниците най-рано на 01.04.2003 г.

С Решение № 313 от 04.11.2014 г. , постановено по т.д. № 678/2012 г. по описа на ВКС е допълнено решение № 231 от 11.08.2014 г. по т. д. № 569/2012 г. по описа на ВКС като И. Г. и Н.Г. са осъдени да заплатят на “Я. 03“ ООД на основание чл. 55, ал. 3 от ЗЗД по 16000 лв. и 1315 щатски долара всеки един от т я х , заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 28.02.2008 г. до окончателното им плащане, както и разноски за първоинстанционната и въззивната инстанции в размер на по 1172. 50 лв. всеки един от тях. С определение № 353 от 21.11.2014 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението касаеща изписване № на решението. С решение № 29 от 05.02.2015 г., постановено по т.д. № 678/2012 г. по описа на ВКС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 231 от 11.08.2014 г., както и в Решение № 313 от 01.11.2014 г., и двете постановени по т.д. № 678/2012 г. по описа на ВКС, в които вместо “Н.М.Г.“ да се чете “Й. И. Г.“.

С определение № 722 от 14.12.2015 г., постановено по ч.т.д. № 3513/2015 г. по описа на ВКС, ТК, изпълнението на Решение № 231 от 11.08.2014 г. по т.д. № 678/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II-ро т.о. е спряно на основание чл.

309, вр. чл. 282, ал. 2 от ГПК с оглед предоставяне на обезпечение в размер на 9203.18 лева.

С Решение № 232 от 08.12.2016 г. , постановено по т.д. № 3470/2015 г. по описа на ВКС, Т.О. е отменено Решение № 313 от 04.11.2014 г., постановено по т.д. № 678/2012 г. по описа на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. Със същото решение е оставена без уважение молбата на Й. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на Решение № 231 от 11.08.2014 г., постановено по т.д. № 678/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 29 от 05.02.2015 г., постановено по т.д. № 678/2012 г. по 5 описа на ВКС, Решение № 316 от 27.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1670/2011 г. по описа на САС.

С Решение № 125 от 27.06.2017 г. , постановено по т.д. № 2542/2016 г. по описа на ВКС, ТК е допълнено решение № 231 от 11.08.2014 г., постановено по т.д. № 678/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., като И. Г. е осъдена да заплати на “Я. 03“ ООД законна лихва върху сумата от 16000 лв. и законна лихва върху сумата от 1315 щатски долара, считано от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски пред СГС и САС в размер на 1172. 50 лв., като Й. Г. е осъдена да заплати на “Я. 03“ ООД законна лихва върху сумата от 16000 лв. и законна лихва върху сумата от 1315 щатски долара, считано от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски пред СГС и САС в размер на 1172.50 лв.